Любо си е Любо! Могъща футболна личност, ползваща се с любовта на своите и с респекта на чуждите. За сетен път това се разбра в събота на „Армията“. И още нещо – Чичовото не е като чичото, защото предпочита директната атака вместо фолклора на шопския хумор за орела в небето…
И все пак дори Любо не е пророк в собствения си дом. В неделя вечер той каза много, но не всичко. Поне по три точки от дневния ред вече бившият национален селекционер остана длъжник на публиката, която на 70 процента го подкрепя. Сигурен съм, че обществото очакваше да чуе мнението на младия Пенев за ролята на Боби Михайлов, за неограничените мандати на президента на БфС и за… черното тото. Без тези неудобни темиоткровението спря по средата на азбуката. А мисията на големите личности е да отварят прозорци в Стената.
Легитимност за банални истини
Оценките на Любо Пенев за факторите в БфС и за Кирил Домусчиев отдавна са публично достояние. Във всяка футболна седянка 9 от 10 мислят точно като бившия голмайстор на ЦСКА, Валенсия и Атлетико Мадрид. За това няма спор. Същественото е, че великият нападател от близкото минало легитимира баналните истини чрез своето голямо име. Защото и най-авторитетният коментатор не притежава аурата на герой от терена от ранга на Любо. Именно този морален капацитет е източник на огромната сила, с която сърдитият, висок мъж удари по софрата на фирма „Перука и ко“. Така стовари юмрука си, че за секунда се разхвърчаха чаши, бутилки и… хапчета.
Никой не е по-голям от живота…
В тази древна сентенция трябва да търсим отговора на естествения въпрос – защо чак сега? Много просто дори един Пенев не би могъл да си позволи солова акция срещу Системата. Няма съмнение, че не от вчера или от онзи ден той е бил наясно с хлъзгавия нрав на Данчо Лечков, със сънливия бит на „филолога“ Емо Костадинов и въобще с породата на Изпълкома. Защо обаче искаме от Любо това, на което не сме способни самите ние? Дайте си сметка, че 99 на сто от нас реагират радикално едва когато ножът е опрял о кокала. По Всяка точка от дневния ред, защото никой не е по-голям от живота…
Ако си беше отворил устата по-рано, Любо нямаше да бъде национален селекционер и не би се доближил до огромните пари в Ботев Пд малко преди да рухне пирамидата КТБ. Това е реалността на фона на десетките безработни треньори и неколцината абонирани за договори с благословията на олигархията във и около БфС.
Удар срещу Статуквото
И все пак Пенев направи нещо изключително, като наруши омертата, обгръщаща с непробиваем щит офиса на еврокомисаря, танцуващ под звуците на чалга. Нарисува и наложи 8 публичното пространство премълчавания образ на върхушката 8 нашия футбол. А това не е никак малко, защото така постепенно се разклащат основите на Страха.
Преди няколко години същите нелицеприятни истини изричаше Ивайло Дражев, но те бяха ловко неглижирани от адвокатите на Статуквото заради липсата на обществена легитимност във визитката на критика от Бургас. После друг самотен „гларус“ – Христо Порточанов, успя да лиши БфС от юридически статут и фактически го извади от закона. И отстраненият след елементарна балканска комбинация в Белград Пламен Марков на свой ред се присъедини към опозицията, като изрече куп верни неща.
За съжаление тези смутители на блатото, редом с двама-трима „болни мозъци“ от медиите, бяха обречени в битката срещу „четвъртите в света“. До момента, 8 който двамата най-големи от златното поколение Христо Стоичков и Любо Пенев, се оказаха 8 една лодка срещу мъртвото течение. До брега е далеч, но все пак вече се вижда някаква посока…_
Северна Корея не е сама!?
Ще има ли продължение, или Любо ще предпочете да осребри статута си на незабравена звезда в Испания? Към днешна дата ресурсът на потенциалната опозиция е недостатъчен срещу любимците на всички власти от „Иван Асен II“ 26, недостижими за Темида под наднационалния чадър на фИфА. Освен това кой ще се занимава с бакиите на „четвъртите“ при актуалния хаос в държавата?
Конюнктурата продължава да обслужва Боби, Данчо, Емо, Наско и cue, но вече има яка дупка в Стената. И този пробив трябва да се разширява, най-вече от консенсусни авторитети като Любо Пенев, Пламен Марков, Христо Порточанов…, чрез няколко елементарни питания.
Първо – докога обществото ще търпи корпоративната машина за гласуване, изобретена от „инженер“ Вуцов, която възпроизвежда властта в БфС на всеки „конгрес“ чрез белязани карти, платени чиновници и клубове фантоми? Второ – нима е възможно в една уж европейска държава да съществува организация без ограничение на мандатите за нейния ръководител? Трето – само бедният Марек ли ще плати сметката за присъдата „Горчиво“, звучаща все по-често по стадионите?
Ако обществото не даде рамо на Любо Пенев и другите опоненти на фирмата, очевидно приема за нормално обстоятелството, че у нас съществува футболен монопол, подобен на политическата династия Ким в Северна Корея. И нищо чудно някой ден Ники да смени Боби по родово право, но не на вратата, а в кабинета?! И защо не, след като частният устав на БфС не го забранява?
Дата: 25.11.2014 01:12 Източник: Тема спорт – стр. 2; 3 Автор: Георги АТАНАСОВ
