10365370_590162074431889_9222939020585431231_oГоляма част от младите пребивават спокойно в социалната си неграмотност. Направихме от историята на боксьора Пулев кич.

Визитка:
Роден е през 1958 г.
От 1984 г. е преподавател в СУ „Свети Климент Охридски”
Бил е ръководител на Катедрата по българска литература и декан на Факултета по славянски филологии
Доктор на филологическите науки
Професор по история на българската литература
Автор на десетки литературоведски и художествени книги

Проф. Стефанов, изненада ли ви фактът, че масово подрастващите мислят, че краят на комунизма идва с падането на Китайската стена?

 Не ме изненадва никак. Не защото съм изначално зареден с подозрения към младите хора, а защото съм наясно със стесняващия се обхват на тяхната обща култура. Една голяма част от тях пребивават спокойно в социалната си неграмотност, на двадесет години продължават да са слабо ориентирани за ставащото в света. Училището, родителите, медиите, приятелската общност… никой от тези фактори не се е оказал достатъчен, за да осигури някакво информационно наместване в главите на тези хора. В конкретния случай става дума за два значими символа в историята на човечеството – Стената в Берлин и Великата китайска стена. В главите очевидно не е формулирана разлика между едното и другото, между Берлин и Китай. Но нима само младите хора обитават морето на контекстуалното невежество! Спомнете си колко хора на високи обществени позиции говореха глупости по един или друг конкретен повод. В света на тесните специализации и глобалните манипулации колективното оглупяване не е желаният път, но е факт.

Всъщност 94% от младежите не знаят нищо за този период от историята на България. Мислите ли, че това е голям пропуск?

Ако е вярно, че историята е учител на народите, очевидно е голям пропуск да си останеш исторически неграмотен. Най-малкото историята ни казва, че нищо не е започнало с нас и няма да свърши с нас. Историята е споделен опит с хората от миналото, тя е далекоглед, с който виждаме неща далеч отвъд хоризонта на всекидневието си. Имам усещането, че да си невеж днес в България е по-скоро повод за гордост, отколкото за срам. Невежият човек е високомерен по свой си начин, той смята, че е господар на света и има обяснение за всичко. Невежият човек е агресивен, защото няма културата да борави с аргументи и да се ориентира в необятното море на фактите. На него са му достатъчни квалификациите. Днес милиони хора са заровени в мрежата, те ползват нейните информационни блага по начин, който очевидно не дава особено добри резултати. Мрежата е нещо като огромен отдушник, там всеки крещи спотаеното и изхвърля емоционалните си боклуци.

Тези дни се заговори за това, че трябва да се завишат критериите за специалността педагогика. Това ли е начинът да се привличат повече кадри, да се възстанови престижът на учителя, или по-скоро трябва да се създадат по-атрактивни специалности?
За мен учителят стои в центъра на образователната система. Без неговата интелектуална сила и обществен авторитет няма добро образование. През последните години се чуха настоятелни мнения, че институцията трябва да обслужва ученика, да се съобразява с неговите желания и пр. Това клиентелистко мислене не ми изглежда силно, изглежда ми дори конюнктурно и неадекватно. Училището не е градски транспорт, то е вековно моделирана възпитателна институция. То трябва да помогне на младия човек не просто да натрупа знания по един или друг предмет, а да разбере по-добре света и самия себе си. Училището е място, където младите хора се позиционират спрямо определени ценности. Някои ще кажат, че това е остаряла педагогическа утопия. Аз ще им отговоря, че без някакъв актуален идеал за човека никакво възпитание не е възможно. Трябва да сме наясно каква е онази социална арматура, която училището трябва да сглоби, за да възпитаме емоционално грамотни хора, а не да толерираме диваци с разрушителни инстинкти и всеобхватен егоцентризъм.

На какво отчитате факта, че 15-годишните не разбират какво четат според международно изследване?

Четенето е интелектуална процедура и емоционален ангажимент. За да се прочете номинално един текст, е достатъчно да се познават буквите и най-общите правила на словореда. За да се разбере един текст, е нужно да си социално грамотен и да притежаваш контекстуална култура. Изкуството на четенето се нуждае от наставници и училището трябва да изпълни ролята си на такъв наставник. Да четеш означава да накараш книгите да работят за теб, да те правят различен от това, което си бил вчера. Това човешко развитие наричаме „порастване”. Четенето това прави – помага ни да порастем, да достигнем една по-висока степен на зрялост. Самата култура на четенето е исторически променлива, днес не се чете като в началото на двадесети век, но това вече е дълъг разговор.

Какви трябва да бъдат реформите в сферата на образованието и изобщо какви са очакванията ви от работата на новото правителство?

Време е да се приеме новият закон за училищното образование, не че и старият не работи. Време е да се създадат нови учебни програми, по-функционално ориентирани. Време е да се напишат нови учебници, по-добре адаптирани към познавателния хоризонт на децата. Не всички деца ще станат математици, филолози, химици…, на тях трябва да им се преподават функционални, хуманитарно развиващи и професионално ефективни знания. Строго научните езици на отделните дисциплини трябва да бъдат преведени и адаптирани по един добър начин. Това е много сложна задача, тя не може да се реши, като се вмени писането на учебници само на учители, както замисляха различни министри. Много пъти съм повтарял – българското образование не може да бъде ситуативно зависимо от разбиранията на поредния министър. Министрите идват и си отиват, говорят високи и самонадеяни думи, а бездната на невежеството се разтваря. Националната образователна политика трябва да следва ясна стратегическа линия, която да отговаря на въпроса – „След като искаме да държим децата дванадесет години в училище, какво сме способни да им предложим в замяна?” Ако ще ги изтезаваме с губене на време и с излишни знания, значи сме обикновени насилници.

Очаквате ли по-голямо финансиране за висшите учебни заведения?

Очаквам, но знам, че скоро няма да го дочакаме. Нали все някакви други сектори се нуждаят от спешно финансиране и за образованието не стига ред. То е вечен приоритет на книга, но като се стигне до делата, става нещо друго. Нещо, което може да чака.
Работеща ли е според вас формулата за сегашното финансиране на университетите?

Обучението на един студент в държавните университети има цена, която държавата определя и държавата плаща. Как е определена тази цена и доколко е реална е въпрос, който често се обсъжда, но не се решава. Затова е и битката за повече студенти, защото те са залог за оцеляване в условията на един смаляващ се образователен пазар. Вторият модел – даване на пари срещу качество, все още не се е утвърдил достатъчно, а и не виждам парите там да са кой знае какви. Всичко това конформизира системата, сваля нивото й. Просперираща държава не се прави с дипломи, тя се прави с наистина можещи хора. Невежеството, което упорито пълзи към върховете на властта, въобще не мисли за просперитета на държавата, негова цел е да мултиплицира лъжата за собствената му документално подпечатана „компетентност”.

Как да бъдат задържани у нас младите специалисти? Има идея да останат пет години, след като завършат, като държавата поема тяхната специализация. Това възможно ли е?
Представяте ли си времето, когато французи, англичани и германци ще идват да си търсят работа в България? Това би означавало, че България е станала атрактивен трудов пазар. А сега е нищо в тази посока. Държавата инвестира в определени хора, а те след това казват, че не дължат нищо на инвеститора, дори едно „Благодаря!” не са възпитани да му кажат. Затова е добре да се намери някаква реципрочност между инвестициите на държавата и отговорността на младите специалисти към родния пазар на труда. Не е далеч времето, когато държавата ще изпитва остър недостиг от специалисти в ключови области на живота. Всъщност това време вече е дошло. И трябва наистина в спешен порядък да се намерят решения.

Необходимо ли е според вас университетите да имат обща стратегия с бизнеса за това какви специалности са нужни на пазара на труда?

От страна на университетите и на бизнеса следва да бъдат направени много стъпки, за да има наистина ефективна симбиоза между тях. Иначе много ще се говори и малко ще се прави. Хубаво е бизнесът да инвестира предварително в кадри, в програми, а не непрестанно да недоволства от липсата на едни или други търсени професионални способности. Цената на качествения специализиран труд в България трябва да расте, най-малкото защото на пазара на работна ръка ще има все по-слабоквалифицирани кадри. Защото всичко кадърно ще разполага с алтернативата на огромния европейски пазар. И ще отиде там, а няма да остане тук.


Притеснява ли ви тази агресия, която виждаме непрекъснато сред младите хора? Как да се избавим от нея?

Насилието е всекидневие в нашето общество, а и в училището. Агресията е резултат от много неща. Тя се ражда по пътя на подражанието – светът е пълен с новини от ада. Като не можеш да станеш новина по някакъв друг повод, приемаш да станеш новина от ада. И се гордееш с това. Агресията е крайна форма на чувството на неудовлетвореност и малоценност. Когато се усещаш несправедливо лишен от някакви блага, си готов да отмъщаваш, няма значение на кого и как. Агресията е резултат и от тоталната ценностна дезориентация на днешното българско общество0

. То не може да изгради някакъв удовлетворителен колективен идеал. И затова се лута в дебрите на потреблението, на забавлението и кичозните стилове на живот. Вижте какво направихме от историята на боксьора Пулев – патриотарски кич. Ако подобни персонажи ще ни служат като съдбовната колективна идентификация, аз не искам да съм част от нея. Ако това ще ми е гордостта, оставям цялата тази гордост на други. Ние сме трайно травмирана и последователно комплексирана национална общност. Затова сме герои в обратното – правим си кумири от неща, от които е по-добре да се срамуваме. Не говоря за това кой кого е победил и кой е загубил, говоря за възпитание, за самооценка, за поведенчески стилове, за елементарни форми на благородство. Като се огледаме за тези неща, ще преценим по-точно кои сме и къде сме.

Дата: 19.11.2014 00:03 Източник: Монитор – стр. 14; 15