nanaБащиното име на Нана Гладуиш е Стефанова. Тя е родена във Варна през 1974 г. Завършва Музикалното училище с цигулка. Скоро след това идва в София и намира своето поприще в телевизията. Тя е любимка на малките зрители на детското предаване “Кльомба. Точка. Знам”. След това става част от екипа на” Сблъсък” по bTV. Забелязали таланта й, Иван и Андрей я взимат в ” Станция Нова”. В момента Нана е водеща на “Съдебен спор” по Нова тв.

Чаровната блондинка е омъжена за англичанина Джон Гладуиш, бивш шеф в БТК, а сега собственик на колцентър. Имат син Джейсън.

Нана, ти направи фондация “Една от осем”. Само личното ти страдание ли продиктува това решение?

Разбира се, че моето лично преживяване и страдание е в основата на всичко. Това е найистинският начин да станеш съпричастен на определен проблем. Освен това, когато човек преживява диагнозата рак и последствията от лечението, той разбира проблемите, липсите, добрите, но и лошите страни. На мен ми стискаше да направя тази фондация. Да, може и да звучи самоуверено, но е така. Знаете ли колко пари ми струва основаването и реализирането на това ми решение? Защото това, което някои не знаят, е, че аз работя два дни от седмицата на заплата за Нова телевизия и 24 часа, 7 дни в седмицата, безплатно за хората и фондацията.

Кои са твоите доброволци?

Аз доброволци нямам. Имам приятели. И някои от тях също като мен смятат, че да живееш добре не е достатъчно – важно е и другите да живеят добре. Например Антонина, Ирина, Хермина, Диляна, Галя, Лили, Бисерка, Даниела, Емилия, Тихомир, Иван… Тези хора са мои приятели, защото са с големи сърца. Те са интелигентни, толерантни, емоционални, търсещи хора. Хора, които можеш да срещнеш навсякъде по света, защото за тях границата не е КПП Андреево. Аз им се възхищавам. Искрено ги обичам. За мен те са като братя по оръжие. Те са моята армия. Без тях съм едно голямо нищо.

Една от главните задачи на фондацията е да се превърне в средище за информация. Нима получената от лекарите не е достатъчна?

Не е достатъчна. Навсякъде по света хората имат нужда от допълнителна информационна, емоционална, ако щеш, дори практическа подкрепа и много често я намират именно в такива клубове, в организации като нашата. Но факт е, че в България нещата са по-неприятни. Не можеш в 21-ви век да влизаш в операционната за биопсия и да излизаш без гърда. “Ама, ние ти спасихме живота”, е отговорът, който получаваме. А, не на мене тия… В съвременното общество човек има права, има желания, има въпроси, на които трябва и са длъжни да ни отговарят. Лекарят би трябвало да обсъжда с теб твоето здраве, качество на живот, а не демагогски да ти отговаря: “защото така”. Аз на въпросите на 5-годишния си син не отговарям по този начин,а му обяснявам. Давам му информацията, за да му помогна той да вземе аргументирано решение. Освен това, колко лекари са преживели онкологично заболяване? Те имат знанията как да ни лекуват, но нямат идея колко гадна всъщност е химиотерапията. Или как се чувства една жена, която всеки ден, когато се съблича, вижда осакатеното си тяло. Много хора не си дават сметка какво е да живееш без една гърда. Ние, българите, сме още в средновековието. “Абе, нали си жива”, това е, което можете да чуете най-често. Хората в развитите държави вече мислят не само да спасят живота на пациента, но и да запазят качеството му на живот.

Ти защо избра да се лекуваш в Израел?

 Израел е една от държавите в света с най-развита медицина. Аз отидох там за диагностика, но се оказа, че останах и за част от лечението. Страната ми даде много интересна гледна точка за това, което се случва, и начина, по който може да го преодолееш. След Израел продължих лечението си в България. Една година бях на вливания във ВМА.

Колко струва еднотакова лечение в чужбина?

Лечението навсякъде и за всеки е индивидуално, цената също. Понякога тя не е непостижима, особено когато човек спасява живот. Аз не съм дала парите за самолетни билети бизнес класа. Дала съм ги, за да получа добро здравеопазване. Истината е,че и в България здравеопазването може да е добро. Но трябва да се научим да плащаме за него. И . ние, и държавата. Имаме лекари, имаме база, не е като да нямаме болници. Но ние не гледаме напред в бъдещето. Не мислим за нещата, които можем да направим сега, и да получим по-добър резултат след 20-30 години.

Много ли сме зле в диагностицирането на рака?

Диагностицирането започва с профилактичните прегледи, които знаем кога и колко често жените правят. При съмнения обикновено те прибягват до ехографско изследване, мамография, евентуално биопсия. Казвам евентуално, защото много често се преминавадиректно към операция. Без ядрено-магнитен резонанс, без ПЕТ-СТ скенер. Може да се каже, че без тези т изследвания хирургът оперира на сляпо. Той не знае, като отвори, какво ще намери. Колко голям е туморът, колко се е разпространил извън огнището, където първоначално е възникнал. Дали е един, или са два. Има ли далечни метастази. След образните изследвания, другото важно звено за диагностиката е патологията. Отидете и вижте базата и условията, при които работят нашите патолози. Питайте ги за микроскопите им, за реактивите им, за всички онези съвременни генетични и молекулярни изследвания, които светът вече е възприел като стандарт. И да не мислите, че не са добри специалисти. Някои са абсолютни магьосници. Но, в крайна сметка, вече никой не лети в небето с дирижабъл, нали, а с боинг.

Защо у нас трудно се стига до ядрено-магнитен резонанс или ПЕТ-СТ – скенер?

Защото все още тези изследвания са скъпи, здравните ни осигуровки са ниски, държавата няма пари за здравеопазване и защото продължава да има хора, които намират начини да крадат, при това много.

Как си обясняваш решението на онези болни да се лекуват в Тайланд, а накрая се оказват излъгани и мнозина вече починаха?

Това е много голяма тема. Познавам едната от жените – Ева. Прекрасна млада жена. Съчувствам на цялото й семейство. Но всеки решава за себе си кое е най-доброто или докъде може да стигне. Знам откъслечни неща относно случаите в Тайланд. Нямам нужната информация, за да коментирам. Но нека дам друг пример. Познавам жена, която, като разбра, че има рак на гърдата, не пожела да се оперира и реши, че ще се лекува с някакъв си скорпион. Почина. Е, може ли да ми кажете кой е отговорен за нейното решение и за това, че интернет е пълен с глупости.

Защо засега само частни фондации могат да дадат помощ и разбиране на болните от рак?

Е, тук няма да се съглася. Нито една от тези фондации не е излекувала никого. Аз също не мога да излекувам никого. Така че помощ, съдействие и най-важното – лечение, пациентите срещат от лекарите, фондации като нашата се включваме в извънболничната подкрепа и помощ. Има болници, в които с жените работят психолози. Но в някои случаи извънболничната среща с психолог, на чаша кафе, може да се окаже по-ползотворна. Освен това при нас жените могат да говорят за далеч повече неща, които са също толкова важни за тях, като странични ефекти, протези, реконструкция или други интервенции… Все неща, за които не се намират място и време в нашите болници.

Какво е мнението ти за алтернативните начини на лечение?

Това е изключително общ и подвеждащ въпрос. Аз вярвам на официалната медицина. Недоверчив човек съм. Имам нужда от доказателства, от статистика, от това някой да поеме отговорност. Но, от друга страна, като дете съм лекувана и с билки. Помагали са ми. За мазоли, за стомашни неразположения… все неща доста далеч от рака. Между другото, България е едно от малкото места в света, където знахарството, билкарството и различни алтернативни практики са по-уважавани и получават по-широко медийно отразяване от традиционната медицина. Мен лично това ме влудява. Но ние сме странен народ. Настоящето, в което допускаме да живеем, го доказва.

Кои са съмишлениците ти във фондацията?

Получавали сме дарения от 10 лв., направени по банков път. Хората, нашите дарители, са моите съмишленици. Ако говорим за клуба “Една от осем”, три са жените, които повярваха в мен в самото начало и с които ни свързва нещо повече от приятелство – Антонина Топалова, Мариана Цинцарска и Вера Николова.

Какви инициативи провеждаш за закупуване на протези, перуки и всякакви необходими неща, правещи живота на болните по-лек?

Инициативите са достатъчно много и разнообразни. Който се интересува, може да влезе в сайта на “Една от осем” или на страницата ни във фейсбук. Например малко хора знаят, че предлагаме и безплатни правни консултации.

Колко важна е психологическата помощ?

Много. Особено в началото при поставянето на диагнозата и в следващите няколко месеца на интензивно лечение. Ние предлагаме индивидуални психологически консултации, както и групи по взаимопомощ. Но понякога дори само един приятелски разговор в по-широк кръг може да извади наяве неизказани тайни и дълбоки личностни драми.

Продължаваш ли да ходиш по болници, за да вдъхваш надежда?
Винаги съм насреща. В тази посока мисля да работя много усилено. Скоро може да чуете повече.

Търсят ли жените, претърпели мастектомия, помощ за гримиране, когато след химиотерапия им опадат веждите, миглите, косата?

Не е нужно да си претърпяла мастектомия, за да провеждаш химиотерапия. Нека направим това уточнение. Има немалко жени, на които е отрязана само част от гърдата, така наречената квадрантектомия, и пак минават химиотерапия. А последствията от нея са свързани с косата, миглите, веждите и какво ли още не. На мен например ми падаха включително нокти по време на химиотерапията. Та, жените винаги ще имат нужда от допълнителна грижа в този период. Развиването на определени умения и насоките, които може да ти дадат специалисти, са от голямо значение. Дори връзването на шал около гола глава изисква някой да ти покаже, да ти даде допълнителни идеи.

Имаш ли сведения за застрашена връзка заради болестта на жената?

 Да, при това не малко. Но има и хора, при които връзката се е обогатила. Хора, сближили се още повече покрай диагнозата, които са се преоткрили.

Защо някои смятат за срамно да се говори за болестта им?

Ето, ти го направи публично, надявам се не заради рейтинг. Ха, ха. Да, за рейтинг го направих. Ама естествено, че то за какво друго. Я не ставайте смешни. На мен просто никога не ми е пукало да говоря каквото мисля и каквото искам. Колкото до говоренето ми относно моето заболяване, много се радвам, че го направих, защото видях и продължавам да виждам смисъл.

Как държавата помага на фондацията ти?

 Държавата ли? Коя точно? Никак. Само за едно нещо се сещам. Наскоро кандидатствахме по една програма за заетост и ни одобриха и изпратиха човек от бюрото по труда за срок от 6 месеца. Така че – много благодаря.

Навремето направо изригна по повод двойната мастектомия на Анджелина Джоли. Кое предизвика гнева ти?

Това, че някой й направи безплатно изкуствени гърди, за да изговори после тя определени неща, според мен в по-голямата си част глупости.

Как се справи със страха от заболяването?

 Не съм се справила. Тикнала съм го в един ъгъл и съм загасила осветлението. Но нали знаеш, когато очите свикнат и се нагодят към тъмнината, пак виждаш, в моя случай, рака.
Дата: 12.11.2014 01:30  Източник: Жълт труд – стр. 16; 17