unnamedСега българският читател може да се наслади на изцяло обновеното издание на „Владетелят“, определян от мнозина като едно от първите произведения на политическата философия. В  основополагащия си труд Николо Макиавели пише за влиятелното флорентинско семейство Медичи, опитвайки се да спечели благоволението им. Именно тълкуванията на „Владетелят“ водят до появата на понятията  макиавелизъм и антимакиавелизъм, използвани в психологията и политиката.

Новото българско издание на Владетелят  на италианския философ, историк и държавник Николо Макиавели е билингва – освен на български, текстът е представен и в оригинал на италиански език. Преводът от средновековен италиански е дело на Сава Славчев и е направен по последното критично издание на Джорджо Инглезе върху Николо Макиавели „De Principatibus“. Книгата съдържа и речник на италианските термини на съвременен италиански език, изготвен от Антонио Джузепе Балистрери – философ, специалист по политическа история. За настоящото издание на Владетелят проф. Никола Георгиев е категоричен: „Това е преводът на Владетелят”.

Италия през XV век; в люлката на Ренесанса – Флоренция, която по това време в голяма степен може да се определи като независим град-държава, управляван от фамилията Медичи – в семейство, произлизащо от някогашните маркизи на Тоскана се ражда едно от най-популярните имена в италианската културна история: Николо Макиавели блесва със своя знаменит труд:

„… Да представя тази книжка ме кара и необходимостта, защото изразходвам и последните си средства, и няма да мине много време, когато ще изпадна в състояние на унизителна бедност; освен това имам и желанието да започна да служа на рода Медичи, дори ако трябва като начало да търкалям някой камък. Ако не успея да спечеля тяхното благоразположение, ще трябва да се сърдя само на себе си. Но ако някой прочете книгата, ще види, че петнадесетте години, през които съм изучавал държавното изкуство, не са хвърлени на вятъра – а всеки би трябвало да си послужи с някого, който е натрупал опит, от който може да се възползва. В моята съвестност не бива да има съмнения, защото винаги съм бил такъв и няма сега да се променям. А който е бил верен и добронамерен 43 години, на колкото съм аз, със сигурност не може да се промени; за моята преданост и добронамереност свидетелства моята бедност.“ (откъс от “Владетелят” на Маккиавели).

По издателство Изток Запад