Светослав СпасовТелевизионните продуценти искат държавна помощ във войната с комшийските заглавия

Трябва ли държавата да пази родното производство от ударите на вноса? Или да го остави то само да намери пътя до сърцето и джоба на потребителя? Седмицата роди нов аспект на многогодишната дискусия.

Телевизионните продуценти искат държавата да им гарантира пари за производство на сериали, както и програмно време за излъчването им. Те смятат, че само така местната индустрия може да се бори с турските сериали, които идват у нас на много по-ниски цени. „Крайно време е държавните мъже да запретнат ръкави и да създадат целенасочена стратегия за стимулиране производството на български телевизионни сериали – заяви членът на управителния съвет на браншовото сдружение Магърдич Халбаджиян. – Ние от Асоциацията на телевизионните продуценти се надяваме депутатите най-после да изработят подходящо законодателство, което да не е в разрез с европейското, но да дава превес в излъчването на българското. Телевизията и киното са феномени, които трябва да се използват за национални цели.”

В сдружението влизат продуценти от ранга на Магърдич и брат му Джуди Халбаджиян, Любо Нейков и Евтим Милошев, Нико Тупарев, Иван и Андрей и още много популярни лица от екрана. Създателите на тв риалити продукции по чужди лицензи смятат, че протек-ционизмът е единственият начин българският ефир да се отърве от игото на комшийските саги. Вече седем години турските сериали владеят почти изцяло прамтайма на bTV и следобедните часове на други големи частни телевизии като например „Нова”. През седмицата bTV обяви, че след края на „Север-юг” в ефира й тръгва поредната съседска история – „Милост”. Както и предишната, тази също ше се излъчва в най-гледаното време – всеки делник от осем часа вечерта. Анонси като този изнервят продуцентите, според които на българските телевизии трябва да се забрани да излъчват турски сериали в прамтайма.

„Не може турските сериали да вървят в прамтайм, а българските артисти, режисьори и продуценти да стоим отстрани и да гледаме като кучета,коментира друг член на продуиентската асоииаидя – актьорът Любомир Нейков.

– Ако държавата не се намеси, българското кино скоро ще загине. Никоя местна продукция не може да се мери с цена от пет-осем хиляди евро, на каквато стига до България епизод от турски сериал.”

Телевизионните продуценти възнамеряват да създадат контактна група, която шеговито наричат „група за натиск”. Тя ще влиза в следващото Народно събрание и ще лобира пред депутатите за промяна в правилата за финансиране на българско кино – телевизионно и широкоекранно.

Продуцентите ще настояват квотата за български външни предавания в телевизионния ефир да се увеличи значително над сегашните 12 процента, залегнали в Закона за радио и телевизия. Продуцентите недоволстват, че комерсиалните телевизии почти са се отказали да финансират български сериали и че бумът на игралното кино у нас е замрял още в своя зародиш. Затова се надяват да обърнат тенденцията със законодателни промени. „Защо през 2011 г. частните канали излъчваха по 4-5 сериала на сезон, а днес в ефира им няма нито един

– попита изпълнителният директор на „Дрийм тийм” Иван Спасов. – Защо всяка година НАТфИЗ бълва нови и нови актьори, след като после пазарът не създава работа за тях, а предпочита да прави от турските артисти звезди в България?”

Гилдията зададе същите въпроси и преди пет години. Тогава тя пак поиска увеличаване на времето за независими продукции в телевизионните програмни схеми. Идеята се появи при хармонизирането на българското законодателство с европейското. Директива на ЕС задължава електронните медии да отделят не по-малко от 10 на сто от ефирното си време за външни продуценти. Българските пожелаха, а тогавашният Министерски съвет подкрепи идеята у нас съотношението да се завиши до 25%. С повторенията общото времетраене на външните продукции можеше да достигне до 50 на сто от програмното време

Идеята бе посрещната на нож от bTV и Нова телевизия. Шефовете й определиха законопроекта като прекалена административна намеса в програмната независимост. Собствениците на телевизии казаха, че никога не са спирали добрите предложения на външните продуценти, и припомниха, че те правят всички риалитита и музикални формати. Тв босовете споменаха оше, че партньорите им на практика са изпълнителни продуценти на предаванията, които снимат, и че в тях те харчат пари на телевизиите, а не рискуват свои.
В крайна сметка през зимата на 2010 г.

Народното събрание задължи телевизиите да отделят не по-малко от 12 на сто от програмата си за външни продукции. След това дойде бумът на българските сериали и продуцентите временно изоставиха идеята си за по-сериозна държавна намеса в отношенията им с медиите. След излизането на TV7 от битката на големите комерсиални телевизии ангажиментите на външните компании намаляха и проектът за увеличаване на задължителната квота отново излиза на дневен ред.

За всеки взискателен към телевизионното съдържание зрител идеята ефирът да се освободи от робството на турските сериали звучи смислено. Пийпълме-трията показва, че взискателният зрител така или иначе не гледа много-много тези сериали. От нея става ясно, че съседските саги са популярни най-вече в малките села и градове на страната исред мъжете u жените над 50-55 години. Хората 6 големите градове и в активна възраст до 50 почти не се интересуват от тях.

Същият взискателен зрител обаче със сигурност ще има известни забележки към начина, по който продуцентите представят себе си – защитна стена между аудиторията и некачествената халтура и комерс. „В страна с над 40% структурна неграмотност е въпрос на национална политика да бъдат взети спешни мерки за защита на българската култура, в т.ч. на българските аудиовизуални произведения, които са част от запазването на културната ни идентичност – написаха те под искането за държавна стратегия в производството на филми и сериали. – Необходима е обща кауза за спасяване на националната култура. Нито една нация няма бъдеще без култура.”

Ако продуцентите бяха искрено загрижени за културното здраве на нацията, преди дни VIP Brother едва ли щеше да върне съпруга на Жени Калканджиева – Тачо, във вървяшдя сезон на играта. Тачо веднъж бе изгонен, след като посегна на бившата си приятелка Зорница Линдарева. Първоначално VIP Brother постъпи принципно и го отстрани, демонстрирайки, че не толерира насилието. По-късно обаче продуцентите забравиха за принципите си и се загрижиха повече за рейтинга. Затова те върнаха Стефан Манов в шоуто, давайки му възможност отново да крещи на жена си в национален ефир и да слага изпражнения в чаршафите на другите съквартиранти.

Ако продуцентите на „X фактор” пък наистина държаха да дават положителен пример на младежите, точно този сезон Мария Илиева нямаше да е ментор 6 шоуто за млади таланти. Певицата вече раздели обществото с дуета си с Криско „Видимо доволни”. Както вече цяла България разбра, в песента се пее за неща, които трудно може да се определят като „мярка в защита на българската култура”. По-скоро стана обратното, „Видимо доволни” е поредният опит тя да се опошли: „Покажи на тия хора как са мяташ, как го движиш, как са бараш, колко са раздаваш.”

Въпреки че Мария Илиева играе главна роля в горните рими, тя за поредна година бе закичена със званието „наставник на млади дарования” в музикалното риалити на „Нова”, което се гледа от стотици хиляди тийнейджъри. Почувствала подкрепата на медията и на продуцентите, преди дни великотърновчанката набра смелост дори да протестира срещу глобите, които СЕМ се готви да наложи на телевизиите, показвали „Видимо доволни”: „Санкцията ви е безпардонно вмешателство в естественото развитие и в плурализма на творческите среди” -написа тя в отворено писмо до съвета. Въпреки арогантния и на места йезуитски тон, „X фактор” все още мълчи и не вижда смисъл да се съгласи или да се разграничи от Илиева. Затова претенциите на продуцентите да се наричат „носители на културната ни идентичност” леко обиждат онези зрители, които все още се надяват да открият такива на малкия екран. Ако шефовете на продуцентските компании просто бяха казали: „Турските сериали ядат от приходите ни и пречат да развиваме бизнеса!”, може би публиката щеше повече да им повярва и щеше да ги подкрепи далеч по-ентусиазирано.


АМИ СЕГА?
Искат и правата над VIP Brother и Survivor
Асоциацията на телевизионните продуценти иска промени 8 Закона за авторското право и сродните му права, с които продуцентите, а не телевизиите да притежават авторските права върху риалититата, музикалните формати и сериалите, които медиите излъчват. Въпреки че последните финансират продуктите, продуцентите смятат, че основната заслуга за съществуването на VIP Brother u Survivor е тяхна. „Ето, аз създавам един продукт от А до Я – имам сценарий, събирам екип, избирам режисьор на продукцията, актьорски състав, и в един момент се оказва, че телевизията е продуцент, а всъщност тя няма никаква представа за реалния процес на работата за създаването на съответната продукция -коментира Магърдич Халваджиян. -Как телевизията ще е продуцент, като не знае през тези месеци и години как съм създал този продукт? Единственото, което е направила телевизията, е, че е платила за продукта, рекламирала го е и го е излъчила. Не е важно кой финансира, а кой е създател на съответния проект.”
„Телевизиите на практика се явяват единствено дистрибутори на съдържанието”, подкрепи го и председателят на сдружението Евтим Милошев.

Любословие по  Тема – стр. 30; 31; 32,  01.11.2014, автор Светослав Спасов

[spider_facebook id=”1″]