Press-Conference-MicrophonesВдъхновена, не – направо окрилена, от всекидневните контакти с колеги и анализирайки самата себе си, реших да оборя няколко твърдения за журналиста като работна единица. А и „журналист“ отдавна вече е мръсна дума. Аз пък бленувах да бъда такава от дете и в крайна сметка станах. Работя от няколко години и се променям стремглаво – надолу. Отчайвам се. Затова реших да бъда откровена докрай и да споделя някои истини, или по-скоро заблуди, които се носят от журналистическата кухня.

1.Комуникативен

Не, журналистът не е комуникативен. Той/тя често страда от тежка и необратима форма на логорея. Има да ти каже хиляди, милиарди неща и то върху теб. Може с равен тон или с ескалиращ, все тая – той/тя ще говори с часове, дни и години, докато ти се опитваш да си кажеш името или че бързаш…

Интересен опит е, ако успеете да го прекъснете рязко, тогава настъпва следният процес – загуба на паметта, темата или въпроса… Може и да си тръгне изведнъж. Обиден, че сте го злепоставили.

2. Компетентен

Това е огромна заблуда. Всъщност журналистът разбира от много малко неща наистина. Понякога ще изскочи с твърдението, че си има ресор. И работи само в дадена област. Там познава шепа хора, около които се върти, и може да ти разказва успешно едно и също нещо постоянно.

Често това е човек, който работи във фейсбук, докато си чати с приятели или разглежда сайтове…

Иначе мисловният му диапазон е безкраен – от ядрена физика до лайфстайл. Като всичко това е научено от телевизора. Чукча книги не чете, той само пише…

Затова и толкова лесно се съчинява за зодии, като същото, мисля, се случва и с прогнозата за времето.

3. Грамотен

Ето тук всички сме единодушни, че в повечето случаи е неграмотен. Може да научи правилото за пълен и кратък член, но пунктуацията си остава вечна слабост.

Никой не е съвършен, ще кажете. Но грешки в заглавията, като Врачка забременява мъж, ми дават увереността да твърдя, че освен неграмотен, журналистът често е и престъпно нагъл в желанието да привлече проста аудитория.

4. Заинтересован

Хората си мислят, че журналистът е ангажиран мисловно и духовно с това, което върши. Поредната заблуда. Отмята се работа, а досадата, с която се правят някои материали е колосална.

Виж, любимо занимание на „компетентни редактори“ е да търсят публикации из нета, които просто да копи-пействат. Взимат текста и слагат Иванка Георгиева за автор, без спомен за предишен линк, от който така услужливо са заели… А за авторско право да не говорим.

Има и други ситуации, в които интервюиращият не знае името на събеседника, с какво се занимава и какво прави там с него. Но материалът се случва. Доказано.

Ако обаче персоната, която е интервюирана, е известна, веднага се променя отношението, защото успехът се предусеща. Изобщо, много обичаме да се къпем в чужда слава, с въпроси от сорта – това ли е мъжът/жената до вас и за какво мечтаете…

5. Добре платен

Това вече е огромна заблуда. Говорим за журналисти, които работят в медии, които не са купени. Важно уточнение. Само като справка – за пишещите журналисти най-високата надница за текст е около 150-200 лв. като такъв тип съдържание изисква време и не може да се ражда през ден.

А и трябва да си известен. Да кажем, като Калин Терзийски. И по възможност да обясниш в статията на целокупния БГ народ защо е нещастен и никой не го обича…

Та, ако видите журналистка с чанта от крокодилска кожа, която говори  за свободата на словото, сами си правете изводите как точно си изкарва парите.

Освен това водещият на предаване не е журналист, той е лице, със сигурност с много качества, но зад него стои огромен екип и слушалка в ухото. Друго е да разчиташ само на своята гърбина, която, ако си неудобен, може и да бъде смазана.

Въпреки че това тук рядко се случва.

6. Безпристрастен

Няма как. Винаги има страст. Страст към парите, контактите и успеха. Те почват да владеят съзнанието на оформящия се журналист около първата година, освен ако още в студентските години не е усетил откъде духа вятърът. И се почва едно гърчене, едно бълване на змии и гущери, свят да ти се завие, както е казал поетът.

Чувала съм за студентки – журналистки и пиарки, които се присламчват към известна личност, симулират приятелство и успешно се вдъхновяват за истории, които да драскат в престижните медии, за които работят.

7. Човек с мисия

Сега, докато пиша, се опитвам да се сетя за името на известен журналист с мисия. Е, колкото и да се напъвам, не мога. Повечето, които познавам с мисии, са неизвестни, зле платени и висят на косъм така или иначе. А може би така и трябва. Да се знае цената на обективния журналист в България.

Виж, сещам се много рязко за Волен Сидеров или Николай Бареков, които определено си имаха мисия  – да скочат с двата крака в политиката. The Next Level на лъжи, измами и продажност.

Любословие по binar.bg