Павел Писарев навършва 80 години. От екипът на Любословие му желаем много здраве и дълголетие. Той е от София, роден в семейство на царски офицер и майка германка, но от 19-годишна възраст е член на БКП. По-късно става журналист в „Работническо дело“, а след това и кореспондент на вестника в Париж. През 70-те години е директор на ДО „Българска кинематография“ в най-силния период за киното ни. Бил е първи заместник-министър на културата в екипа на Людмила Живкова и два пъти заема поста на генерален директор на БНТ. Павел Писарев е старши научен сътрудник, доктор на социологическите науки, автор на много статии и книги.
– В края на 1970 г. Българската телевизия излъчва ежедневно всяка сутрин (без понеделник) и следобед своята програма. Седмично програмата е с обем 65 часа. Общата продължителност на излъчването през годината е 2 680 часа.
– През 1970 световноизвестните балерини Галина Уланова и Алисия Алонсо участват в журито на традиционния международен балетен конкурс във Варна, отразен от медиата.
– През 1970 г. в студиото на телевизията гостува националният отбор по футбол на България.
– 1970 г. е изключително плодотворна за редакция “Телевизионен театър”, която подготвя 78 спектакъла за възрастни. От тях 41 са оригинални постановки на театъра, 11 повторения, 8 адаптирани спектакъла и 18 чуждестранни театрални представления.
В книгата Подир изгубеното време – Спомени, Павел Писарев споделя:
„… Моето време свърши. Аз съм човек на ХХ век. Това е минало време. Не толкова добро за България. Тя загуби всички войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна… Втората световна я загуби баща ми. Третата, Студената, я загубих аз. На последните две бях свидетел.
… Трябва да разкажа нещо за себе си. Време е, така правят всички, когато разберат, че в живота не им предстои нищо съществено. Като няма вече защо да гледат напред, се обръщат назад.
… За миналото не страдам. Ако може то само да върне жена ми Цвети, баща ми и майка ми, брат ми, приятелите. Но не може.
… Както е казано, спомените са раят, от който сме изгонени. Те са като рачешкото ходене, назад. Видения за миналото. Видения – затова аз не отговарям за фантазиите и асоциациите на читателите, а само за моите. Който иска да вярва на спомени, да вярва.“
