През 2008 г. поемата на кипърския автор Панделис Миханикос „Междувремие“ бъше изписана върху стената и илюстрирана от метална пластика на българския художник Николай Русев.
Откриването на стената на Кипър от проекта на холандското посолство „Поезия върху стена“ бе включено в програмата на официалното посещение на кипърския президент Димитрис Христофиас в България.
Хубаво а де четем посланията, на стените не само на виртуалното пространство, но и в реалното. Нека разбереме кой е Панделис Миханикос (1926-1979)?
Литературният дебют на кипърския поет Панделис Миханикос е през 1952 г. Издал е три стихосбирки – „Отклонения“ (1957), „Двете планини“ (1963), а през 1976 г., непосредствено след турското нахлуване в Кипър, издава поетичната книга с многозначителното заглавие „Показания“. През 1954 г. е удостоен с първа награда на Общокипърския, обявен от списание „Киприака грамата“.
Поезията на Миханикос
е напрегната, в нея понякога прозират цинични нотки, изпълнена с разочарование и угризения, изпълнена с пророчески прозрения. В стихотворението „Градът е превзет“ от стихосбирката «Двете планини» поетът предвижда задаващата се катастрофа, довела до разлома между гръцкокипърската и турскокипърската общност на острова. В оригинал заглавието му звучи така, че няма грък, който да не разпознае в него препратката към възгласа „Константинопол падна!“, тъй като тук Градът е синекдоха на престолния за Византия център и последвалото превземането му от османците поражение на гърцизма. Миханикос е страдал много – и като поет, и като човек – от тази своя пророческа дарба, от съзнанието си, че при премерването на силите с кипърската История малцина ще бъдат достойните. Че малцина ще бъдат хората като неговия поетичен герой Римахос, притежаващ познание, доблест, безкористност да защити тази земя: „Кой е юначен като Римахос?/ Кой изпълнен е с обич като Римахос?/ Да защити тази тук земя?“
Здравка Михайлова
„Стихотворението на Панделис
Миханикос „Междувремие“ въплъщава борбите, историята и културата на Кипър. То е гласът на поета-бежанец от Фамагуста, който очаква чудото да се завърне в неговия окупиран роден град и изстрадалата му родина отново да се обедини. Описва очакването за по-добро бъдеще, едно очакване, което представлява междувремието между миналото и бъдещето на една родина, подлагана на изпитания и надяваща се на по-добро бъдеще.
Панделис Миханикос е роден в с. Лимня край Фамагуста през 1926 г. и е починал като бежанец през 1979 г. „Междувремието“, с което Кипър ще поздравява минувачите по тази улица, е „събеседването“ на един кипърски поет с големия гръцки поет нобелист Йоргос Сеферис, който е установил, че чудото на острова действа и че има надежда за едно послание за по-светло бъдеще в Кипър. Това чудо и тази надежда очаква кипърският поет, а заедно с него и всички кипърци. И тогава ще изгреят на небето „едрите звезди на Фамагуста“, както ги възпя Никола Вапцаров: „И то ще ни повърне Филипините и едрите звезди над Фамагуста, и радостта помръкнала в сърцето…“
Из словото на извънредния и пълномощен посланик на Република Кипър в България г-н Йоргос Георгис при откриването на 7 октомври 2008 г. от президента на Кипър Д. Христофиас на стихотворението и релефа, с които Кипър участва в инициативата „Поезия на стената“
МЕЖДУВРЕМИЕ*
Жестоки ангеле,
дари ми смелостта да страдам,
вдъхни ми смелостта да тръгна гол по гвоздеи.
Жестоки ангеле,
убий ме в жестокия ми път –
не ме оставяй в лесно
задоволство.
С камшик ме удряй –
и нека да заплаче моята душа,
само да видя
как ще запее птичката,
дървото как ще цъфне,
как семето ще прави чудеса.
Вземи и от кръвта ми
самото чудо изтръгни!
* Стихотворението „Междувремие“ на Миханикос може да бъде прочетено върху фасадната стена на Община Лозенец, София.
Превод от гръцки: Стефан Гечев
Любословие, 10.10.2014 г.
