Джузепе-Верди-218x300Джузепе Фортунино Франческо Верди (Giuseppe Fortunino Francesco Verdi) е италиански композитор, централна фигура в италианската оперна школа от периода на Романтизма. Най-добрите му опери са „Риголето“, „Травиата“ и „Аида”, известни с богатата си мелодична изразителност. Въпреки това е критикуван от музиковедите, че творчесто му е за “вкуса на тълпата” и за “опростена полифония”, както и за “безсрамно мелодраматизиране”. Независимо от това произведенията му продължават да бъдат основа в репертоара на класическите оперни театри.

Джузепе Верди е роден на 10 октомври 1813 година в Ронколе, близо до Бусето, в Парма. Баща му, Карло Верди, е бил собственик на винарска изба и на магазин за хранителни стоки и бил женен за Луиджа Утини. Семейството обаче не разполага с достатъчно финансови средства. Джузепе се научава да свири на орган и получава музикална грамотност при Пиетро Байстроки. Надареното момче привлича вниманието на един богат търговец от съседния град, Антонио Баредзи, който има интерес към музиката. Баредзи вярва, че Джузепе може да стане голям композитор. По негово настояване 11-годишен той се премества в неговия град, Бусето, където започва да взема уроци от Фердинандо Провези, директор на местното филхармонично общество. Освен заниманията по музика, Провези насочва вниманието на бъдещия композитор и към класиците на световната литература и той започва да чете много.

Верди дължи образованието си на Антонио Баредзи, който го взима в своя дом и му намира най-добрите учители, а също така поема и бъдещите разходи за неговото обучение. Когато навършва 20 години, Верди отива в Милано, за да продължи образованието си в Консерваторията (днес носеща неговото име). Не го приемат заради “ниското ниво на свирене на пиано” и заради съществуващото ограничение за възрастта. Така той започва да взема частни уроци и посещава концерти и оперни спектакли. Общението му с представители на висшето общество го кара да се замисли сериозно за кариерата на театрален композитор.

Първата опера на Джузепе Верди е „Оберто, граф ди сан Бонифачо”. Тя е представена през 1839 година в Миланската Скала. След нейния успех Верди получава поръчка за написването на още две опери.

Три години по-късно е поставена следващата му опера, „Набуко“, която му носи голям успех и с нея композиторът става известен. През следващото десетилетие творческата му дейност е особено активна.

След завръщането си в Бусето, Верди се жени за Маргерита Баредзи (1836). Раждат им се две деца, които умират в ранна възраст. След тях умира и съпругата му. На 38-годишна възраст Верди има връзка с певицата Джузепина Стрепони, с която впоследствие сключва брак. Преди да се оженят двамата живеят заедно в продължение на единадесет години, което се е считало за скандално навсякъде, където са живеели. Джузепина умира през 1897 година.

След трагичните събития в личния му живот през 1851 година в творческия живот на композитора започва нов период. На този етап от живота си Джузепе Вердисъздава “Риголето”, “Трубадур” и “Травиата”, които доказват качествата на композитора при създаването му оперни творби. Всяка от тях отразява определен аспект от неговия талант. “Риголето” например показва способността му да създава жива и вълнуваща музика. Това е една нова форма, която композиторът използва, за да изрази чрез символи формата на конфликта и чувствата на своите герои. В “Трубадур” за основа използва испанската романтична мелодрама и нейната силна и героична музика, докато в “Травиата” се улавя невероятен патос. Тя е написана и режисирана две години след “Риголето”, а либретото й е написано въз основа на пиесата Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”.

През следващите години Верди работи с по-бавни темпове, преработвайки свои по-стари произведения. В последния си творчески период той пише само три музикално-сценични творби – “Аида”, “Отело” и “Фалстаф”, които се считат за най-добрите му произведения.

Операта “Отело” е написана по мотиви от едноименната пиеса на Уилям Шекспир. Поставена е в Милано през 1887. Тя не съдържа традиционни италиански оперни арии и речитативи – това нововъведение е направено под влияние на оперната реформа на Рихард Вагнер (след смъртта му). Под влияние на същия вагнеров стил на реформите Вагнер през късния етап на своето творчество Верди придобива речитативност в по-голяма степен, което придава на оперите му по-реалистичен ефект, въпреки че това не се харесва на повечето почитатели на традиционната италианска опера.

Либретото на последната опера на Верди, “Фалстаф”, е написано от либретиста и композитора Ариго Бойто. Блестящата партитура наподобява повече стила на Вагнер, отколкото комичните опери на Росини и Моцарт.

Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 година в Милано.

Любословие по медии и исторически архив 10.10.2014 г.

[spider_facebook id=”1″]