f046ffe5476092d24aada3ace39b8b2cЗа първи път се сблъсквам със синдрома на: „ВСИЧКИ ИМАТ ДЕЦА И СА ЗАЕТИ” , за да се занимават с теб. На „крехката” ми 29 годишна възраст за първи път ме връхлита  толкова осезаемо, чувството че приятелките ми ги няма- не само физически и духовно. Ако ви се струва егоистично- то си е егоистично, но и аз имам права над тях, не само новородените им деца J J

Към днешна дата дори не смея да им се обадя- да има кажа „ Хей, хайде там където обичаме…”, „хайде да не се прибираме”,” хайде уикенда в неизвестна посока”,” ще дойдеш ли с мен на изложба”,” ще дойдеш ли просто при мен”,” боли ме зъб”,” сърцето”,” няма какво да облека”….на кого да кажа L Знам всичко за приоритетите, за безкрайната обич, за новия свят, за помитащото чувство, което те обхваща, но е редно в указанията за приятели да пише, че във времето между 24- 35 има голяма вероятност , да отсъстват за дълъг период от живота ви, а никак да не сте подготвен за това и съвсем да не го искате.

Обичам ги и децата им още повече, защото са прекрасни и разнежващи, но какво да направя като все още нямам дете- да се самобичувам, наказвам- напротив живее ми се, имам прекрасен мъж до себе си, но както знаете приятелки са жизненоважна част в емоционалното звено на живота. Минава ми през ума да обявя кастинг за нови приятелки- „Намерете на М. нови приятелки” , „М. е сама- помогнете й да намери другарче”, „М. обича да се забавлява и шумни женски компании”.

Останали са ми две, както и да ги смятам- само две, и останалите им приятелки също се борят за вниманието им, тъй като хората с които просто искаш да изпиеш едно кафе са кът. Като се замисля ужасни неща съм написала, но е съвсем така и съвсем искрено, не мога да стоя сама, не мога без компания и без приятелките ми.

Сега ме напрегна мисълта дали звуча като нещо за запълване на страницата на „Космополитън” например, но все пак това е реална история- банални или не. Споделям мъката си от приятелския вакуум, в който съм изпаднала искам да имам черно  на бяло, че и аз съм била сравнително нормална и емоционална – преди да попадна в същата въртележка – дете- без личен живот- без необходимост от други- без себе си- без другите…Така се раждат страдалчески текстове, като няма на кой да споделиш и си самотен …

Автор: : Милена Моллова, Любословие 05.10.2014 г. София

[spider_facebook id=”1″]

 

Винтидж – обратно към бъдещето

Винтидж – обратно към бъдещетоВинтидж, Винтидж, Винтидж… толкова актуален, желан и търсен „аксесоар” на съвременните хора – предимно от женски пол. Някак витае във въздуха и си проправя място сред тълпата. Настанява се отпред…