BulgariCAНещо се промени
Беше ден обикновен за повечето хора.
Но не и за мен.
Павлина Павлова, българка, от 1999г. живуща в Лос Анджелес, Калифорния.
Лежах в една от по-добрите болници в Ел Ей, след животоспасяваща операция.
Отворила си бях лаптопа и четях български уебсайтове.
В такива моменти целият живот на човек минава през съзнанието му.
Определено става по-стойностен и му се ще да направи неща, които е пропуснал.
И то веднага, дела и хора, които цени, и не желае да се забравят.
След броени дни е 24 май – Празникът на Българската култура и писменост, което също е един добър
повод.
Така реших да напиша за Евгени Веселинов.
Тук българите го наричат „журналиста”.
Не само, заради професията му, но и неговото призвание.
Пиша, не само заради работата му, а това, което той направи за българщината в градът на второ
място по брой на българи в САЩ.
И най-вече, че след като той се появи и започна да прави неща за българското, наистина НЕЩО СЕ
ПРОМЕНИ.
Някой започна да прави неща, които бяха много ефективни и практични, и в същото време никога не
се изтъкваше. И винаги безплатни за хората!
Да направиш това точно в „Града на Ангелите”, както наричат градът ни, в който живеем, си е малък
подвиг, или както съм чувала да казват за Евгени – „трябва да си малко луд”.
Като бивш секретар на Комисията по национална сигурност на Парламента, ще добавя, че нещата,
които направи Евгени за българщината в САЩ са от важно значение и за авторитетът на България.
Позволявам си да пиша, и поради това, че имах възможност да наблюдавам съвсем отблизо, като
участник в процеса, като член на неговата Фондация BULGARICA за „Разпространение на Българска
култура и писменост в САЩ”.
Отново правя това, без да го уведомя, защото, той нямаше да ми разреши да го сторя.
А аз искам и го правя от сърце!
Защото Евгени никога не ни даваше да говорим за работата, а казваше:
„Право да говорят, какво правим, имат само хората! Ние само ще правим нещата!”
Не ми трябат пари или служба, защото всички в тази организация работим доброволно и всичко,
което се организира е безплатно, или с определена цел за дарение. Има и американци – работят
съвсем без пари. Така ми е по-леко!
Имам си друга, много добре платена работа и много малко време успявам да заделям за
БУЛГАРИКА.
Познавах Евгени още от България, но никога лично.
Първата ми среща с Евгени Веселинов беше меко казано – стряскаща.
В САЩ, в Лос Анджелес го видях за първи път през 2003г., на един български пикник да разнася
ксеро-копия, нормален размер листове, на текстове на роден език със снимки, като ги представяше за
вестник.
Беше със съпругата си, като бе облякъл и себе си, и нея, със спортна фланелка на национала на
България.
Поздравих го, и го попитах какво продава.
Той буквално ме отряза – „Това не се продава, това е български вестник!”
Толкова сериозно ми го каза, че направо ме стресна и не посмях да споря за формата на „вестника”.
Така разбрах, че имаме вече първото печатно издание на български език на Западния бряг. След това листчетата станаха вестник – 2004г., след това добави и група за комуникации в интернет –
2005г., вече и уебсайт от 2009г.
24 май е Празника на Българската култура и писменост, дата която аз свързвам и с ежегодните
Световни срещи на българските медии, където Евгени Веселинов е канен от самото начало 2005г. и
така показва, че и ние съществуваме на Западния бряг в САЩ от 2005г., макар и толкова далеч от
Родината!
Искам дебело да подчертая – всичко винаги бе безплатно. Както и всичко останало, за което ще
разкажа по-нататък. Нещо което не се е случвало, поне откакто аз съм тук.
Евгени създава публичната фондация БУЛГАРИКА (BulgariCA) с предмет на дейност
„Разпространение и обучение на българската култура и писменост в САЩ” с нестопанска цел
и дарителска дейност. Регистрацията е направена в Щата Калифорния с код 501(c)(3). Името е
съкратено от “Българи в Калифорния” (BULGARICA – BULGARians In CАlifornia).
На Западния бряг нямаше консулство доста време. Имало едно, закрили го поради проблеми. Докато
не дойде месец март 2005-та година.
Тогава Веселинов успя да организира и Първите консулски дни в Ел Ей. Забележете, консулството
все още не бе открито. Уговори се с Църквата „Св.Георги” и подреждаше хората на опашка по
списък пред сградата.
Тогава се зароди и съвместната работа с изпратените официални дипломати в Първото Генарално
консулство в Лос Анджелис, с които ще свършат още доста неща.
От къде събра сили? Само ще спомена, че малко преди това през януари Евгени бе загубил дете.
Не мина и месец и на 16 април 2005г. последва организирането на Първият футболен мач в
историята от Фондация Булгарика и в-к ОБЗОР, и доколкото ми е известно и досега, между наши
емигранти в чужбина – отборите на Лос Анджелес и Чикаго. Група от 40 човека от Илинойс е
настанена в Ел Ей, над 500 човека бяха на трибуните, Свещеник благослови играчите, концерт
народна музика бе изнесен на терена. Благодарствено писмо бе изпратено от ген. секретар на БФС
Капралов.
Ползотворната съвместна работа с официалните представители на България в Ел Ей продължи по
време на Парламентарните избори за народни представители за 40 Народно събраниепрез юни
2005 г.
Тогава Веселинов успя да организира избирателни секции в няколко щата, Подсигури транспорт за
специално изпратените от България в Лос Анджелес наблюдатели от различните политически сили.
С помощта на Веселинов са набрани необходимите бройки желаещи да гласуват, за да бъдат открити
изборни бюра на няколко места, включително извън Калифорния – Сиатъл и Хавай. Подсигурява
подходящи помещения.
Подобно нещо се случи и през октомври 2006 г. на президентските избори.
Типично в стил „Евгени”, съвсем тихо и незабелязано мина и спасяването от ненужна скъпа
операция на сляпото 11-годишно българче Тошко (Тодор Цветков), което бе дошло през октомври
2005-та година от България в САЩ за операция на ретината, под предлог че ще прогледне.
Бяха му се обадили от новосъздаденото генерално консулство в Ел Ей.
Жената, която доведе детето, „мама Данче” (Йорданка Генова) носеше десетки хиляди долара, за да
плати. Пари, събирани от медиите и спонсори в България.. „Мама Данче” е взела за отглеждане
болното дете – 19 килограма на 9 годинки, изоставен на произвола на съдбата във Враца.
Какво направи Евгени? Отидоха с консула и намериха място за спане. И не само, храна също.
Специални къщи за проблемни деца към МакДоналдс. Но и там се плаща, макар и минимално.
Веселинов плаща престоят през първата седмица, а консулът втората. Сградата е съвсем близо и до
болницата.
С непридвидимото си недоверие обаче, явно от професията, Евгени решава да заведе Тошко поне на
още един специалист на преглед преди операцията.Намира един от най-добрите професори в САЩ към Университета на Калифорния в Лос Анджелес
(UCLA) и организира преглед. Оказва се, че положението е неспасяемо – ретината е изгоряла
напълно.
Отказва операцията на негова отговорност и обвинява лекаря, поканил Тошко в измама, ако не върне
предплатените пари. Всичко минава тихо и спокойно, парите са взети и Тошко е готов да се връща в
София, но и това не е всичко. Евгени завежда детето в БРАИЛ ИНСТИТУТ за слепи и му накупува
нужни неща.
Няма да забравя думите на детето в българската Църква, което бе довел Евгени, за да му прочетат
молитва и да опита да му съберат малко пари, което не се получи. Тошко държеше Веселинов за
ръката и непрекъснато мълвеше „Обичкам те батко Евгени.”
За първи път някой открито се наема да помогне на българин, който е дошъл с пари за лечение,
без да потърси и стотинка.
На 18 Октомври 2005 г. благодарствено писмо бе връчено на Президента Георги Първанов, който по
това време бе на посещение в Чикаго, за това, че е направил възможно пътуването на Тодор Цветков
и Йорданка Генова.
Още нещо, което никой не знае и Веселинов не иска въобще да се говори за това, че е канен в
различни синагоги на Ел Ей за да разкаже историята по спасяването на евреите в България по време
на Втората световна война.
Винаги казваше: „Всички трябва много добре да знаят, трябва непрекъснато да им се напомня, че
нито един български евреин не е бил убит или даден на нацистите!”.
Датата е 6-ти Май 2006г. – Празникът на Св.Георги Победоносец, на българската армия, национален
празник. Само седмица по-рано Президентът Георги Първанов разисква на различни нива
положението в Косово, среща Кондолиза Райс и посети Сърбия.
Българите в Лос Анджелис изживяха БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРГЬОВДЕН.
Така се наричаше 16-часовата програма, включваща пикник, футболен мач, концерт фолклорна
музика и гостуване на новоотвореното българско кафене.
Организирано бе съвместно от Фондация БУЛГАРИКА, в-к ОБЗОР, Българската Православна
Църква „Св.Георги” и Ген.Консулство. Специално от Ню Йорк е поканен и пристига Владиката
Йосиф, който благослови играчите.
България-Македония – Първият международен емигрантски мач на сборни отбори от две държави
с участие на нашата.
И двете съседки на Косово, тук в САЩ, на имения ден на президента.
Националният екип на отбора специално бе изпратен от президента на Професионалнат лига
Валентин Михов. Топки и ръкавици за вратара изпрати лично президентът на Футболния съюз
Борислав Михайлов. Христо Стоичков изпраща подарък пет футболни книги с автограф.
Парите за мероприятието са дарени от фондация БУЛГАРИКА и събрани от самите участници –
момчетата от нашия отбор.
За първи път младите хора в Ел Ей доброволно събират пари за мероприятие, като всичките се
включват доброволно в работата, начело с треньора Атанасов.
На концерта дойдоха над 60 представители на македонското комюнити тук, включително
председателят и Свещеникът на тяхната Църква.
Няма да забравя какво каза председателят на македонската черква – „Е па ние сме си същите“.
Идва, бих казала, кулминацията.
Евгени Веселинов пое инициативата и организирането на шествието на Българската общност в
Лос Анджелис в подкрепа и безпрекословна солидарност към българските медицински сестри
и палестинският лекар, осъдени на смърт в Либия. Само седмица преди ОСКАР-ите, на 11
Февруари 2007 г. успя да затвори цялата „Алея на Славата” (Walk of Fame) на бул. „Холивуд”
(Hollywood Blvd.) за цели три часа, когато е периодът с най-много гости и туристи в Ел Ей. Пред
входа на КОДАК Тиатър бе отслужен молебен от наш Отец и се пяха народни песни и химна на Р
България – прецедент в историята на Холивуд и българската емиграция в САЩ.
Над 1200 човека се включват в инициативата, между които и известни имена от Холивуд и
българската емиграция.Десетки американски медии отразиха събитието.
Молитви са изречени още в синагога, арменска и католическа църква, както и в молитвеният дом на
евангелската църква. В една от джамиите в ЛА, мюсюлманите кратко се молят на вечерна молитва.
Всичко това става възможно, благодарение на голямата помощ оказана от американските власти. Но
и на Генералното консулство в Ел Ей, като всичките служащи там участват със своите семейства в
марша по булевард Холивуд. Изработени бяха 500 специални фланелки, знамена, трансперанти и
плакати, които се раздадоха безплатно.
С тази инициатива и българският вестник ОБЗОР се присъедини към призива на медиите в България
– бТВ, Дарик радио и в-к “Стандарт” по повод навършването на осем години от арестуването на
нашите медицински сестри и палестинския лекар от либийските власти.
Малко след това на 4 март 2007г. фондация БУЛГАРИКА финансира участието на студента
Димитър Белчев в Маратона на Лос Анджелес. Със специално подготвена фланелка Белчев
пробягва разстоянието от 42,5 км в името на спасението на сестрите в Либия и се класира на челно
място. Димитър пробягва последните 5 километра в Центъра на града с българското знаме, по случай
националният празник на България.
На 12 март 2008 г. нашият сънародник Руси Минев загина трагично. Той имаше само баща си Петър
в Ел Ей, който бе останал без работа.
Спомням си го, като днес – Евгени ми се обади и ме помоли, да намеря погребална агенция.
Оказа се обаче, че няма кой да плати за погребението, нито тук, нито в България, където трябваше да
се изпрати Руси при живущата в Кърджали негова майка.
От името на фондацията, вестника и българският ресторант по това време – ДУНАВ, се събраха
към 9000 долара. С парите бе платено поклонението тук, превоза до България и погребението
там. На зова за помощ откликват всички български медии в интернет.
От началото на 2009 г. Евгени Веселинов договори отварянето на българско училище в
Българската Православна Църква „Св.Георги”, съвместно начинание на Фондация БУЛГАРИКА с
ръководството й, което той се опитва да направи от 2007г. Той поема подсигуряването на учебници,
помагала и учители.
Септември месец същата година школото „Иван Вазов“ отвори врати.
През февруари 2010г. ръководството на Черквата решава, че училището не може да остане в сградата
им.
Евгени успя да спаси буквално децата от улицата, защото му бе казано в последния момент, като
премества дечицата в другата Българска Православна Църква „Св. Климент Охридски“, която още
същият ден приютява децата. Там където се намира и работи училището вече втора учебна година.
Това, което съм чула от Евгени, и което той казва на всички е, че „България е спасила българското
училище!“.
Имайки предвид, че през 2010г. бе одобрен проектът на Фондация БУЛГАРИКА към програмата
„Роден език и култура зад граница“ на Министерство на образованието за финансиране на „Иван
Вазов” – българско училище в Лос Анджелис.
Евгени не забравя Храма и започва да плаща наем, като по този начин държавата България помага с
финансови средства и на училището, и на Църквата. И той не забравя да им го напомни!
От 3-ти март 2009г. в библиотеката на Бевърли Хилс предлагат последният превод на най-любимия
роман на българите у нас „Под игото” на Иван Вазов. Причината да приемат книгата е Евгени, който
я дарява и това, че е правил такова дарение в библиотека във Флорида. Това е първата книга от
български автор в превод, която пряко може да се намери в Ел Ей.
Повече от година фондацията разпростравнява ПОД ИГОТО в САЩ.
Колкото и да не искам да кажа нещо „черно”, няма да успея.
Април 2009г. – Евгени Веселинов ми каза, че е предложен за Орден „Св. Св. Кирили и Методий” – не
го бях виждала в подобно добро настроение и дух. Чух по БНР за нагарждаването.И тогава дойде „най-черният” ден в който съм виждала Евгени – датата когато, Министерски Съвет
бяха отменили наградата, като казали, че Веселинов (47г.) бил много млад.
Помислих си, че всичко ще свърши и най-вече исках да разбера какво ще се случи с мен, и поитах
какво ще правим с фондацията, с проектите.
Евгени бе категоричен: „Аз като остарея какво да правя? Явно тези хора си харесват пенсионерите.
Ние продължаваме – ние не го правим за тях, а за България и за децата!”
Така и стана Евгени продължи да прави неща, но каза че се концентрираме върху децата и още
традиционни и нови неща за тях.
През септември същата година 2009-та Веселинов, чрез фондацията БУЛГАРИКА отвори
българското училище „Иван Вазов” за което разказах по-горе.
В началото на 2010 година се роди инициатива МАРТЕНИЦА, по идея и план на Евгени Веселинов в
която се включиха българските училища по света и ДАБЧ, която се превърна в общо дело. Всяко
наше школо по света изработи мартеници, като две от тях изпрати на българските Премиер и
Президент. Популярни личности по места също получиха мартенички. Идеята бе да се съчетаят 1 и 3
март – САМО български празници и с много малки разходи да се постигне ефект. Да се напомни за
българите, за училищата ни, за културата и образованието ни, за България! Че сьществуваме! Евгени
направи уебсайт на девет езика в който се разказва за традициите и как да се направи мартеница.
Последва ДЕТСКА КОЛЕДА! Подобна радост в очичките на българчетата не можеш да видиш в Лос
Анджелис! Не само от празника, просто те нямаха други възможности да бъдат заедно !
Незабравим ще остане и ДЕТСКИ ВЕЛИКДЕН, който се организира за първи път в Ел Ей на 23
април 2011г. Тържество на което децата ден преди Възкресението научиха какво се е случило от
български свещеник и украсяваха яйца за вечерта и другият ден, за родители и за приятели.
Специално за празника бе дошла Ани Варданян – българска цигуларка от арменски произход, като
денят сьвпадна и с датата на която се отбелязва годишнина от Геноцида срещу арменците. Два
празника за два народа на „края на света” – за най-чистите създания – децата!
Училището „Иван Вазов” взе участие в програмата при посещението на вицепремиера, министър на
финансите и отговарящ в правителството за българите в чужбина Симеон Дянков на 5 април 2011г. в
Лос Анджелис.
Както това ще се случи и за тържеството за 24 Май.
Последните изброени детски мероприятия бяха единствените, и само безплатни, за българската
общност в Лос Анджелис за времето от септември 2009г. до май 2011г.
Разказът ми за Евгени Веселинов, в-к ОБЗОР и Фондация BulgariCA може да продължи много дълго.
Но, ще си позволя накратко да припомня участието му в организацията за само още няколко неща:
– Присъствие на ежемесечните срещи с конгресмена Хавиер Бесера, в чийто район се намират и
двете наши Църкви и BACES. На 3 март 2009г. заедно с него заминаха за Вашингтон и
присъстваха на приема в Посолството на Р България;
– Посещението на Посланик Елена Поптодорова в Ел Ей;
– Концертът на „Мистериите на българските гласове” за Националния празник 3 Март 2006 г.,
съместно с Генералното консулство, на който присъстват всички консули в Лос Анджелес и
стотици сънародници;
– Множеството пикници, съвместно с Църквата „Св.Георги”. С тогавашната президентка г-жа
Десислава Митова поемат всичките разходи за децата;
– Постановка на Народния театър „Иван Вазов”, съвместно с университета в Санта Барбара;
Ще си позволя да добавя няколко мисли на Евгени, които силно останаха в съзнанието ми и съм си
ги записвала!
„Когато критикувате България не забравяйте, че вие сте България!”„Хората около нас виждат това, което правим и им показваме! Те не разбират какво си говориме!”
“Докато си говорите и се чудите – направете нещо!”
„Мъдрувайте докато лудувате!”
„Луд брод гази – мъдрият лази!”
„За да не си пречим и за да сме заедно „Трите „З” трябва да изчезнат от съзнанието (злоба, завист,
злорадство)!”
„За да вървим напред и за да ни уважават трябва да бъдем професионалисти и да стоим „отгоре” на
чужденците! За да ни запомнят трябва да можем да казваме „благодаря”, и да уважаваме всеки, който
прави нещо!”
Защо говоря за Евгени Веселинов в навечерието на 24 май – защото това е празникът на едни от
българските будители Св.Кирил и Св.Методий, на българската култура и писменост!
Смятам, че със своите качества, като човек и организатор, с това, което е направил за българското в
САЩ Веселинов заслужава да бъде споменат.
Защото това остава – споменът!
И порасналите американчета говорещи български!
И ние, на които Евгени не позволява в последните 10 години да забравим своят произход и Родината
си България.
От нея – зависи, дали той заслужава и награда.
С уважение,
Павлина Павлова
ppavlovabg@gmail.com