slivaВъпреки ремонта на улиците, в петък, събота и неделя Троян стана център на туристически интерес от страна на българи и чужденци. През трите дни се проведе станалият вече традиция Фестивал на сливата. Троянчани не помнят толкова много гости да са проявили интерес към есенния празник на града им, а и времето беше подходящо за всички посетители, които се разходиха и повеселиха в приятна обстановка.

Игуменът на Троянски манастир, Велички епископ Сионий беше в първата редица на празничното шествие, с което се откри Фестивалът. Още повече, че той се провежда успоредно в Троян и е село Орешак, където е манастирът, научаване от сайта на Областна администрация – Ловеч. „Благослових празника от името на Ловчански митрополит Гавриил, както и от името на братството на Троянския манастир. Нищо друго”, обясни участието си в светското събитие игуменът. Той споделил, че тази есен троянските калугери не ще варят легендарната си сливовица поради липса на суровина.

„ Старите сливови насаждения на манастира са унищожени. В момента имаме нови 20 дка с едногодишни сливови дръвчета, засадени от предшественика ми дядо Григорий. Те ще дадат плод обаче една подир две години. Едва тогава може да възстановим производството на сливовицата ни”, добави още стареят на троянските монаси.

На откритата сцена в Троян се изявиха танцови състави и певчески групи от района и страната , като духовата музика на с. Гложене, танцова формация „Елика” от Пловдив и „Ритмикс” от Троян, нестинарска група от Странджа, а в последния ден имаше ревю на съвременни и ретро-костюми.

Кулинарен конкурс и предлагане на кулинарни изкушения, както и многобройните щандове с произведения на българските занаяти предизвикаха голям интерес у гостите и местните посетители. Традицията с варене на ракия на площада и тази година беше спазена. Казанът, в който се сварява домашната троянска ракия, бе запален от Дико Трифонов, син на миналогодишния победител в конкурса за най-добро сливово насаждение -Григор Грозев. Младият казанджия сподели, че за добрата троянска сливова е необходимо да бъде направена от троянски сини сливи и да е около 43-44 градуса. Отново имаше конкурс за най-добра домашна ракия и за кулинарен специалитет.

Всеки ден артателието предоставяше възможност за изява в различни видове народни занаяти: керамика, дърворезба, рисуване и декорация на тъкани. На щандовете се предлагаха пресни и сушени сливи, сладка, мармелади и ред други местни кулинарни специалитети. Разбира се, не мина и без традиционния захарен памук, варена царевица и скари, а палачинките и поничките се предлагаха с всякакви гарнитури.

И макар търговците да не бяха особено доволни от приходите си, всички се чувстваха добре от това, че традициите отново намират място в нашия бит.