Кирил ДомусчиевБедни души.

Такива според собственика на „Лудогорец” Кирил Домусчиев са българските привърженици, избрали да викат за румънския „Стяуа” в сблъсъка на двата тима на прага на групите на Шампионската лига.
Изказването на бизнесмена, дошло безспорно под силна емоция след историческото класиране на „орлите” в основната фаза на турнира, даде нов тласък на отдавна тлееща полемика във футболната ни общественост.

Според едните, концентрирани най-вече около разградския клуб, той трябва да бъде подкрепян с всички сили като единствения роден представител в евротурнирите. Аргументите им – всеки успех на футболистите на Георги Дерменджиев носи престиж на българския спорт а и на страната, затова трябва да се радва на симпатиите на привържениците от целия фенски спектър. А за това трябва да помага фактът, че отборът е млад, необремеI нен с исторически I вражди и достатъчно класен, за да компенсира дефицита на щастие и национална гордост, породени от слабото представяне на държавния А отбор.

Според другите, предимно дългогодишни запалянковци от твърдите ядра на традиционните ни футболни сили, няма как „Лудогорец” да бъде подкрепен, след като е опонент на любимия тим. И още – доста от тях от малки стискат палци на световни величини в найпопулярната игра като „Реал” Мадрид и „Ливърпул”. И не могат да приемат някой да ги застави да се обърнат срещу любимците си единствено на база криворазбран патриотизъм. В техен говорител, волно или не, се превърна треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов, който категорично обяви, че ще стиска палци на „червените” от Лондон в сблъсъците с българския шампион (виж анкетата вдясно).

И двете страни стигат до крайности. „Лудогорците” (мнението на Домусчиев споделиха и други публични личности като Слави Трифонов) са дотолкова убедени в правотата си, че са склонни да обвиняват инакомислещите в родоотстъпничество. Ултраси от агитките на ЦСКА и „Левски” пък стигнаха дотам да посещават организирано евромачове на разградчани и яростно да псуват техните футболисти и привърженици. В един момент напрежението между едните и другите толкова се изостри, че и „Лудогорец”, и „Стяуа” бяха наказани от УЕфА за расизъм заради взаимни обиди на… български език.

Колкото и парадоксално да звучи, и двете страни само загубиха от противопоставянето. Твърдите агитки на ЦСКА и „Левски”, отишли на стадиона да викат срещу разградчани, бяха заклеймени от непредубедените запалянковци. А действията им в крайна сметка бяха обяснени с елементарна завист към успехите на по-малкото братче, а не с традициите, ценностите и специфичната футболна култура, присъщи на публиките на големите отбори.

Много повече обаче загубиха Домусчиев, „орлите” и техните говорители, и то не само заради затворения сектор „А” за предстоящия мач с „Реал” Мадрид. С масирания кампаниен опит да превърнат своя отбор в нещо като национална кауза и с острите атаки срещу всеки, дръзнал да ги критикува, те изпуснаха шанса да спечелят по-широка фенска подкрепа по естествен начин.

Защото любовта към един или друг отбор е не родоотстъпничество, а личен избор. Той се възпитава сам. И всяка външна намеса „отгоре” върху него отблъсква.

Затова дори стадион „Васил Левски” да се напълни за мачовете с „Реал”, „Базел” и „Ливърпул”, няма да е учудващо, че в А група „Лудогорец” отново ще заеме място в средата на таблицата по зрителска посещаемост. А на Кирил Домусчиев и обкръжението му ще са им нужни съвсем различен подход и още много дълго време, преди да легитимират засега регионалния си проект като източник на национална гордост.

08.09.2014 в Преса | стр. 32; 33
[spider_facebook id=”1″]