juliana oncheva _darts news

Юлиана Ончева, Главен редактор на ДартсНюз


В навечерието на Парламентарни избори 2014, Любословие покани на интервю, специално за нашите читатели, симпатизанти  и последователи във Фейсбук главната редакторка на Информационна агенция Дартс нюз – dartsnews.bg – колежката  Юлиана Ончева. В разговор с Андрей Велчев тя сподели много забравени истини и тънкости не сложната журналистическа професия.

[spider_facebook id=”1″]

Представете се с няколко думи за нашите и вашите читатели:

Казвам се Юлиана Ончева, родена съм в София и съм филолог по образование. Работила съм във в. „Демокрация“, „Труд“, „Стандарт“, главен редактор съм на Дартс нюз. Обичам истината и умните хора, вярвам, че успехът и провалът зависят преди всичко от нас. Зодия Телец съм, имам син.

Защо ДартсНюз и какви са приликите с набиращия популярност спорт със същото име, осторта на стлета с форма на перо ли?

Когато създадохме Дартс нюз през 2010 г., идеята бе точно такава – да представяме новини, които се стремят към десетката. Имахме амбицията да стреляме право в целта с новини, коментари, полезна и забавна информация. Агенцията се появи на 7 април – празникът на лекарите. Това също не бе случайно – без да сме медици, да помагаме и да лекуваме, да споделят с нас и ние с читателите истината, безпощадна, такава, каквато предоставяме на лекаря си. Надяваме се, че успяваме, в каква степен преценяват хората, които четат Дартс нюз.

Какво променя медиите – новите технологии, етиката или самите ние като журналисти и не на последно място потребността на читателите?

Всяка медия е част от обществото и се променя заедно с него. Отзад напред на въпроса ви – потребността на читателите според мен е понятие, което е твърде относително и най-често под това се разбира масов вкус, осигуряващ по-висок тираж, повече потребители и т.н. предпоставки за повече реклама в медията. Не мисля, че трябва медиите да се крият зад „потребността на читателите“ в битката си за оцеляване. Читателите са различни и какви ще бъдат тези, избрали конкретната медия, зависи от самата нея. Факт е, че у нас, една и съща информация, която би трябвало да присъства в жълта медия, се появява в почти всички, с малки изключения. Това съжителство на новини от типа „кихането влияе на секса“ с „ЦИК съобщи…“ изглежда неестествено, но е често срещано в бг медиите. Но съм сигурна, че читателите на двата типа информации имат различни потребности.
Новите технологии естествено влияят и на медиите, а що се отнася до етиката – тя е огромен проблем в цялото ни общество, на всички нива. Липсата на такава в медиите – като публична сфера, личи особено силно, както и в политиката.

А как се печелят вярни и активни читатели?

Както се печелят верни приятели – с почтеност, уважение, готовност да вникнеш и откликнеш на проблем, с откровеност и много работа – защото информацията в една медия няма как да бъде не само достоверна, но и вдъхваща доверие, ако зад нея не стоят часове телефонни разговори, срещи с хора, проучване, разследвания, търсене на източниции т. н. Журналист, който показва чрез текстовете си, че уважава времето и интелекта на читателите си, няма как да не заслужи тяхната вярност и активност.

Нестабилната политическа сцена и обстоятелствата ли отблъскват хората от правото им да избират кой да ги управлява и как не – медиите може да спомогнат за по-висока избирателна активност?

Не съм сигурна, че медиите могат да спомогнат за по-висока избирателна активност сами по себе си. Разбира се, журналистите носят отговорност за начина, по който представят значението на изборите за живота на всеки отделен човек, за представянето на личностите и партиите, участници във вота, за опазването си от ролята на „пощенски кутии“ за компромати и т.н. Но ако медиите спазват обективността, основната роля за привличане на гласове имат тези, които очакват да ги получат.

Има ли будно и активно гражданско обшество, или всичко е на метода –плащаш и получаваш?

Има будни и активни хора и винаги ги е имало.

От какво принципи се водите като главен редактор на медия, а и като журналист с дългогодишна практика и опит?
Спазвам един основен принцип – ако написаното от мен го чете човек, на когото държа и чиито интелект уважавам, така ли бих го написала? Щом отговорът е да, проблем няма. Това е и принципът, който се стремя да бъде водещ в публикациите в Дартс нюз.

Какво за вас означава лидер на мнение и вие като медия и журналист чувствате ли се като такъв?

Звучи ми претенциозно да се определя като лидер на мнение. Надявам се, че част от хората, които четат написани от мен коментари, анализи, интервюта възприемат позицията и подбора на събеседник, или ги отхвърлят, но са провокирани да се замислят. Това ми се струва достатъчно.

Имат ли бъдеще онлайн медиите?

Да, не мисля, че социалните мрежи могат да ги заменят. Това е все едно селфитата да заменят портретната фотография. Винаги ще има ценители на професионализма.

Какви са най-добрите и най-лошите Ви спомени като журналист?

Най-лошият ми спомен е свързан със закриването на в. „Демокрация“. Този вестник носеше особена емоция в по-ранните години на промените у нас и краят му изглеждаше като провал на множество надежди, не само за екипа, но и за читателите му. Разумът налагаше принципа „всяка агония е по-лоша и от най-лошия край“, но чувствата са друго нещо, както е известно.

А най-добър спомен нямам – пазя много като най-добри от срещи с политически лидери, хора на изкуството и науката, с т.нар. обикновени хора, от които са се родили добри журналистически материали. Като един от най-напрегнатите моменти пък помня интервю със служебния тогава премиер Ренета Инджова, което взимат на рожден ден на Дарик радио в столичен клуб. След края на импровизирания бърз разговор с министър-председателя се оказа, че нямам нито дума запис. Технически проблем, а в редакцията ме чакаха за първа страница на излизащата тогава и „Неделна Демокрация“. Възстанових го по памет и дори Инджова не разбра, че касетофонът беше отказал.

Стратегически, ако трябваше да избирате професията си отново, какво бихте направили различно и бихте ли я сменили?

Не, не бих си сменила професията с друга. Харесва ми общуването с много и различни хора, битката за доверие, напрежението, гъдела да си там, където нещата се случват, шансът дори да предизвикаш събитие понякога. И удовлетворението от умни коментари на читателите, без значение положителни или отрицателни.

За какво се пише най-лесно – за лошите новини, защото предизвикват вниманието на аудиторията, за добрите и позитивни новини, защото са прияти или просто с добро перо и тежка клавиатура се стига до сърцето на всеки читател?

За нищо не се пише лесно.

Вашето пожелани към читателите на Любословие – медията посветена на медии?

Да са здрави, да дочакат възможно най-лесно края на кризата в обществото ни и да вярват, че журналистите не лъжат, а в най-лошия случай премълчават част от истината. И да открият медията, от която им е приятно да се информират.

Интервю на Андрей Велчев, Главен редакор на Любословие.БГ, София, 04.09.2014

[spider_facebook id=”1″]

Срещи с главните:

Стояна Георгиева: Ситуацията е такава, че журналистите няма къде да работят

Стояна Георгиева: Ситуацията е такава, че журналистите няма къде да работятСпециално за Любословие.БГ една от най-влиятелните жени и журналистки Стояна Георгиева разказва пред Андрей Велчев за триковете, които могат да хванат читателя, за професионалните стандарти в…