860724_10200187637767611_354950009_oМладият журналист е на 21 години, а вече има сериозен опит зад гърба си . Следва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”, а в печатните медии пише от 2004 г, когато е само на 13 години. През 2006 г става водещ на детското образователно предаване на TV7 -BG-Къде? От три години е в БНТ, като първо работи за младежките предавания “13+” и “ХАХ!”, а по-късно става репортер в “Денят започва с култура” и “Вяра и общество”. Работи за форматите “Kayзa.bg и “История, bg”. Днес зрителите на БНТ 1 виждат Благой Цицелков в ефира на сутрешния блок Денят започва”, както и в новинарските емисии на канала.

[spider_facebook id=”1″]

Как се чувства млад човек като теб в БНТ?

Противно на създалото се мнение в БНТ работят много млади хора. Основно работя за сутрешния блок “Денят започва”, целият екип е изграден основно от млади хора. Самата водеща Ася Методиева е на 26 години. Щастлив съм, че имах възможността да работя в любими за мен предавания. Опита, който натрупах във “Вяра и общество” е безценен. Това бе най-силната журналистическа школа за мен в телевизията. В “История.ВО” също бях най-младият в екипа, но никой не се държеше с мен пренебрежително -приеха ме като равен, като човек дошъл да работи. Доверието, което получих, е огромно. БНТ дава шанс на младите, инвестира в създаването на професионалисти.

Кои теми те провокират?

Най-голямата ми любов са репортажите, които разказват човешки истории, от които всеки може да се поучи. Често забравяме какъв е светът около нас. Приятно ми е да се наредя на опашка за безплатна топла супа пред някой храм и да попитам хората дали имат надежда. А като получиш техния положителен отговор, когато си говорите за живота и видиш тяхната мъдрост, няма как да останаеш безразличен.

Смятам за важно да създавам репортажи, които поставят въпроси и търсят отговори. След зрителки сигнал само преди седмица бе обезопасен подлез в столицата. Спомням си как в предаването “Вяра и общество” разказахме за храма в Златна Панега, където върху вековни стенописи бе поставен гипсократон за четвърт милион лева – за такава сума могат да се реставрират три църкви. Успяхме да запазим поне олтара, но и това е нещо. Когато виждаш мигновения резултат и когато решенията се случват пред камерата -това ти дава смисъл да продължиш нататък.

1964304_10202585824360777_1428775674_n
Как си отпочиваш?

Нямам много свободно време, защото съм се отдал на телевизията напълно. БНТ създава уникални проекти и се изкушавам да работя в тях. В началото на август стартирахме рубриката “БНТ Парк Live” – екипът е страхотен и работата върви изключително леко. От есента “Денят започва с култура” ще порасне, ще има нови рубрики, теми и ще стане още по-модерно и раздвижено. И сега постоянно мисля за това какво можем да направим, работя там от 2012-та, когато все още бях в 12 клас – а имам чувството, че от страшно много време. В свободното си време предпочитам да пътувам. Ако не съм извън България – хващам се с приятели и отиваме на планина, море, където и да е. Стига да е ново и интересно място. Обожавам да снимам, чета и много книги.

Ти си второ поколение журналист – баща ти бе в радиото, майка ти в печата, а ти защо избра телевизията?

Аз опитах от всичко, но магията на телевизията ме зарази, още когато бях дете. Участвах в кулинарна рубрика на “Демо ТВ”. В училище от 4 отделение започнах да правя училищен вестник и радио. Така моето 51-о училище имаше най-големия училищен вестник в страната – “Вести+ “. Това което ме прави щастлив, е че тази идея продължи и след моето завършване. И така съвсем случайно веднъж ме снимаха от TV7 как рисувам икони в един манастир през 2006 г. Попитаха ме каква е моята мечта – и аз си признах: “Да бъда водещ на вашето детско-образователно предаване”. И от септември започнах работа – учех се. В началото работех по готов сценарий, после започнах да давам идеи и теми, канеха гости. Бягах от училище, за да видя как се случва монтажът. И интересът ставаше само по-голям. Инсталирах си програма за монтаж, купих си камерка и запознах да правя първите самостоятелни опити. Така направихме 160 издания, на които бях водещ. После предаването спря.
БНТ дойде да снима в училище постановката на нашия театър “Криворазбраната цивилизация”. След снимките ме попитаха дали имам време и желание да се включа в репортажите. Така попаднах в ръцете на едни страхотни професионалисти в предаването “13+”, които ми дадаха много. После продължих телевизионият си път в различни предавания, като от всякъде си крадях по още малко опит, по още малко майсторлък. Днес на 21 години се чувствам щастлив като част от екипа на най-ранобудния сутрешен блок у нас. А всеки понеделник имам още един празник – поредното пътешествие във времето с “История.ВО”.

Как се разтоварваш?

Изключително много обичам да пътувам. През тази година пътешествията започнаха с Индия, Турция, Тунис, Дубай и Белгия – предстои ми ходене до Испания още утре. Казват, че ако имаш нужда от пари трябва да тръгнеш на Запад, а ако имаш нужда от духовни познания, тогава трябва да тръгнеш на Изток. Не мога да скрия силната ми любов към Азия. Дълго време си мечтаех да посетя Индия, място което определено ме промени. Осемдневното приключение ни потопи в света на Тадж Махал, храма на Лотуса. Срещнах и една много специална жена – Маан Чатуверди.

Тя е осиновила 101 деца, и се грижи за тях от няколко години, осигурява им дом, прехрана и любов. Маан е моден дизайнер, и след като печели голяма награда за своята модна колекция вижда дете, което яде от кофата за боклук. Бързо разбира, че докато има деца, които гладуват, светът няма нужда от изискана мода. Любовта й към изкуството е жива – тя е световен рекордьор по най-дълго рисуване с ръце цели 78 часа. Маан е човек, който ше остане завинаги в сърцето ми. И точно защото обичам да пътувам приех и предизвикателството да участвам в “Пътуващото лятно кино с БНТ 1” през юли. Падна ми се четвъртият тур на кампанията и бях в невероятната компания на Велина Сашева. Едно адски чаровно създание, част от новините на канала.

Работата с нея беше страшно удоволствие и направихме наша “пътуваща” традиция във всеки епизод. Така например стигнахме до Гурково с “Москвич” и си тръгнахме с магаре. Защото в Гурково всяка есен си имат магарешко рали. От Харманли си тръгнахме с детско влакче и стигнахме на трактор до Елхово. Защото когато тракторът бил лукс, там хората вече ходели на кино. И така продължихме на кану, тир, пълен с дърва, АТВ…

Не изчерпахте ли превозните средства?

Не, имаме още идеи … но за тях другата година.

Любословие по Вестник за дома, стр. 19,  28.08.2014 00:38

[spider_facebook id=”1″]