sunnypressВ специално интервю за Любословие колегата Максим Момчилов – главен редактор на в. “Слънчев бряг прес” разказа за едни от най невероятните истории в морските ширини на Несебър. Днес е празник на Несебър. Честит празник от нашата редакция. Интервю на Андрей Велчев.

Разкажете ни нещо за празника на град Несебър?

Да напуснеш сергията, магазина или еди какво си винаги е удобно и в началото празника не се получаваше като такъв. С течение на годините обаче, независимо и въпреки всичко – да оставим това, че да празнуваш смъртта на когото и да било е меко казано невкусно. Според мен неслучайно е избран в световен мащаб Международния ден на туризма да се празнува на 27-ми септември. Това е в края на сезона в Европа.

Празника на строителите се празнува на Димитровден, към 26-ти октомври. А рибарите на времето са празнували, а и сега – на 6-ти декември. Според мен първо датата не е избрана добре и каквато и празнична атмосфера да й се предава, тя е по-скоро за туристите отколкото за местните жители. Иначе нещата са грандиозни. Кмета полага и пряко се занивама с организацията и става шоу. Ако някой не е идвал тук и бъде на 14, 15 и 16-ти, той ще се шашне от това, което ще се случи на главната улица “Хан Крум” надолу, защото там се събират около сто хиляди човека. Има едно светлинно шоу, което се прожектира върху стените, крепостната стена. В което има чувството, че участваш пряко в нещата. Коне, падане на стени, движения на кули…

Това е някаква магия, която съм я гледал през 80-те години в Чехия в един театър Ла терма Магика, която не можеш да разбереш кое е реалността и кое е не е, съчетано със звукови ефекти. Това нещо прави грандиозно впечатление на присъстващите

. Имал съм възможност след това, пътувайки през пролетта на следващата година, хората, които са били тук говорят за това нещо. Но лично аз продължавам да смятам в личен план, че празника трябва да е след сезона. Или някак си независимо, да има два празника.

Това, което различава всички празници досега е, че с извънредно решение на последната сесия на общинския съвет, по предложение на двете синдикални организации в общината, 15-ти август е неприсъствен ден за работещи в общинската администрация да се включат активно в тези празненства. Има такава административна организация, но има и много доброволци.

Всичко става с няколко сцени, като на филм. Но това е по-скоро за създаване на интерес към пребиваващи туристи, а местния гражданин работи от сутринта до вечерта. Така, че там се събират най-вече местни хора. Аз не слушам и не гледам някаква специална музика, но като дойде кака ти Йорданка Христова и стоя два часа на сцената, казвайки “Ще ви пея колкото искате” – а трябваше да пее 45 минути… и се създава някаква празнична атмосфера. Стоиш там и няма начин да не усетиш празника. Дори и да си чужденец – знаеш за какво става въпрос.

Защо вече чайките не кацат в морето?

Вярно е, че има публикации и фотоилюстрации, но чайките си кацат в морето. Този въпрос може да е закачлив. В последните дни има публикации за южното черноморие и несебърския залив, как всичко е пълно с водорасли и не знам си какви микроорганизми, тровят хората, получават екземи… Когато посред лято български медии пишат неща, които нямат нищо общо с действителността – те създават отрицателно отношение към цялата туристическа  обстановка. Има такива неща, но те се случват на всяка крайбрежна ивица.

Има някакви водорасли и какви са причините не се знае, но те се обират. Преди около 20 години, кореспондента на БТА и в-к Демокрация пуснаха посред лято една информация за седем-метрова тигрова акула, забелязана в залива на Емона. Имаше седем или осем сантиметрови букви, на цялата първа страница, във формат А2 – “7-МЕТРОВА ТИХООКЕАНСКА АКУЛА”.

Хората не влизат в морето, института по океанология във Варна излезе със становище, че не може да влезе такава акула. Започнаха обратно – акулата дойде в несебърския залив. Оттам се премести в Ахелой. Оттам американските служби за борба с подводничари от летище Бургас отидоха да се борят с нея. Информацията, която излезе беше в резултат на злоупотреба с алкохол на двамата кореспонденти, които нямаха какво друго да съобщят.

Тогава, понеже става въпрос за закачки, имахме един колега, който се занимава с писане на поезия, сатира… излезе стиха “Беше 35 градуса над нулата, когато в Слънчев бряг се появи акулата” и другия въпрос е “Ти от БТА ли си или си на четири ракии?” Това нещо създаде обстановка, която седмици не можа да успокои туристите – заради една журналистическа измислица. А човека от БТА беше шеф на рекламата на Слънчев бряг, а другия кореспондент от Бургас на в-к Демокрация.

Пожеланието е: Четете и няма страшно. По-добре е да си информиран, отколкото дезинформиран. Друг е въпроса до каква степен може да се отсява написаната фактологичност от измишльотината.