Facebook-Spy-updatec_comНе четете мотивационни писма, преди да напишете своето, съветват консултанти

А сега накъде? Много ученици започват да си задават този въпрос в последната година от гимназията. Според консултанти за образование в чужбина обаче това трябва да започне поне година по-рано. Особено ако все още нямате яснота какво искате да учите или се налага да наваксвате с езика. Съветът на специалистите е да не оставяте второто за последната си гимназиална година. Тогава е времето да се готвите за зрелостни изпити, а успехът от тях в много от случаите е решаващ за приема ви в университета. Ако ви трябва документ за TOEFL или IELTS, препоръката е да се опитате да се сдобиете с него още в 11 клас. Така, ако не постигнете желания резултат, ще имате време евентуално да изкарате допълнителен курс и да се явите отново. Добре е да проверите предварително колко точки изисква избраният от вас университет – някои от тях в последните години завишават изискванията си.

Кандидатите за български университети не се сблъскват с изискването да напишат мотивационно писмо, за да бъдат откроени от останалите. За онези, които са избрали чужбина обаче, то често се превръща в препъникамък. Или обратното – става елементът, който накланя везните в тяхна полза.

Според консултанти от “Интеграл” има случаи, когато дори и при по-нисък резултат от изпитите писмото може да бъде причина да ви приемат. Макар и рядко. При всички положения обаче то играе най-важната роля при предварителния подбор на кандидатите, особено когато не са получили окончателно дипломата си. Във Великобритания например кандидатстването става в годината преди дипломирането и оценките са видни само от академичната справка. Ако писмото говори добре за вас, ще получите оферта за условен прием, където ще бъдат посочени крайните резултати, които се очакват от вас на изпитите. Затова и основното изискване е то да не бъде стандартно, а

да се опитате да обрисувате себе си

и начина, по който сте взели решение да изберете тази специалност.
“Не съветвам кандидатите да четат много мотивационни писма, преди да напишат своето”, казва Стефка Златева, консултант от “Интеграл”. “А ако все пак решат да го направят, нека преди това да си нахвърлят едно планче с основните неща, които искат да включат в своето писмо”. По този начин е по-сигурно, че няма да се повлияят от многобройните “успешни” писма, които циркулират в мрежата. Защото, ако например прочетеш писмо, с което студент е приет в Оксфорд, изкушението да наподобиш неговия текст е много голямо. Според Златева колкото писмото е по-лично, толкова повече може да наклони везните във ваша полза. Не пишете стандартни неща като “Аз съм Боби от малката и красива България и съм на 18 години. Избрах Англия, защото е с най-добри традиции в областта на образованието”. Тези неща могат да бъдат казани и стъпка встрани от шаблона. Златева си спомня например писмо на млада изкуствоведка, която влязла в специалност история на изкуството,

разказвайки детски спомен за дядо си

който бил художник. Естествено, не всеки има късмета да е закърмен с обичта към бъдещата си професия толкова отрано, но пък може да си спомните кога за първи път сте проявили интерес към нещо. Оттук нататък всяка стъпка, колкото и да ви изглежда маловажна – участие в доброволчески дейности, в кръжоци, в състезания, презентации в класната стая, създаване на блог, натежава във ваша полза. Постарайте се не просто да ги изброите, а и да опишете на какво ви е научило това. Но не прекалено многословно – писма над страница и половина не чете никой. В това отношение единствено Великобритания има изисквания към обема на писмото – то трябва да бъде 4000 знака с празните места, или до 47 реда. Няма стандартни “реквизити” – например как да се обърнете към отговорниците за приема или как да завършите писмото. Така че може да впримчите въображението, за да се представите по най-добрия начин. Ако кандидатствате в държава извън Англия, където подавате документи до конкретен университет, може да посочите и какво знаете за него и защо сте го предпочели. Във Великобритания това няма как да се направи, защото там се подава една и съща апликационна форма за 5 възможни университета. Постарайте се да не оставяте изпращането на документите си за последния момент – така ще получите отговори по-рано и ще знаете какво още се изисква от вас, за да бъдете приети не само условно. В някои случаи това може да е примерно задължително явяване на матура по математика, а вие вече да сте избрали географията. В такъв случай ще трябва да се подготвите за три зрелостни изпита. Има и вузове, които поставят изискването за конкретна оценка – например 6 по математика от дипломата. Консултантите предупреждават, че в последните години Шотландия например вдига силно изискванията за успех, защото тя остана безплатната алтернатива за образование на Острова. Докато в Англия цените стигат до 9000 паунда, Шотландия поддържа ниски такси, а при добър успех дори и те се опростяват. За сметка на това вече има доста университети, които не искат друго освен отличници. Петица в дипломата си е много добра оценка, но категорично няма да ви стигне за прием там.

Много важна е и препоръката от учител

– според консултантите и в това отношение бг преподавателите имат нужда от известни насоки, защото често не знаят как да изготвят подобни писма, а те са важни. Съветът на специалистите е например, ако специалността, избрана от абитуриента, е в същия профил, в който е и гимназията му, учителят да уточни това още в началото. В такъв случай препоръката може да натежи още повече. Добре е и да не се ограничава до собствени наблюдения, а да посочи и мнението на колегите си за кандидата, да наблегне на изявите му.

Консултантите предупреждават, че и социалната мрежа може да изиграе роля за приема ви, или по-точно за отказа от страна на университета. Става дума най-вече за САЩ, особено за по-престижните университети. Ако качвате примерно порноснимки или расистки лозунги във Фейсбук, сте аут. Дори и ваши приятели, които го правят, може, без да искат, да ви забият “нож” в гърба. В европейските университети социалните мрежи не се следят така активно от отговорниците по приема, но ако станете студенти, дори ще ви насърчават да си правите профили в тях. Във Великобритания например на студентите винаги се препоръчва да си направят профил в Linkedin още в началото. Оттам вече може да управлявате бъдещата си кариера и дори стажовете по време на следването.

Не търсете работа още в първи курс

Надниците в Европа не падат под 7 евро на час

Повечето консултанти за образование в чужбина съветват младите хора да не търсят работа още в първи курс, а да подсигурят предварително издръжката си за тази година. Нужно ви е време, за да свикнете със средата, с новия режим и ритъм на обучение. А освен това в доста държави като Франция и Германия краят на първи курс е своеобразно “сито” – кой ще остане и кой ще отпадне. Мнозина казват, че именно тогава ставаш “истински” студент – в страната на Балзак например 40% от приетите в първи курс казват “сбогом” на университета още в края на първата година. Люксембург категорично забранява работа на студенти в първи курс. Другите страни просто посочват времево ограничение, което най-често е от 20 часа седмично.
Иначе всяка държава предлага ангажименти, включително и почасови, за студенти, които искат да си докарат някой лев. Ставките са различни, но обикновено не падат под 7 евро. Във Франция те се движат между 7 и 9, в Германия от тази година работодателите ще плащат на студентите по 8,50 евро на час. Докато следваш, нямаш право да се трудиш като самоосигуряващо се лице, например като преводач на хонорар. В Холандия работещите студенти си докарват от 250 до 500 евро на месец допълнително, ако се трудят над 32 часа в месеца и при това се учат добре. Парите са своеобразна стипендия, която поощрява успешното комбиниране на работа и образование. Във Великобритания заплащането варира от 5 до 7 паунда на час за студент. През годината студентите могат да работят по 20 часа, но през ваканцията този лимит пада.

 

Намерете си джипи в новата държава
В Холандия искат да легализирате акта си за раждане, ISIC карта ще ви спести пари във Великобритания

Има някои документи, които приетите вече студенти в никакъв случай не трябва да забравят при отпътуването си. На първо място, естествено, са преведената и заверена диплома, както и писмото за прием от университета. Второто може да ви спести неприятностите, ако по някаква причина системата на университета блокира в деня на пристигането ви, каквито случаи е имало и преди. Затова препоръките са, ако оригиналното ви писмо още не е пристигнало до заминаването, да отворите и си разпечатате страницата с профила си, където ви уведомяват, че сте приет. Преводът и легализацията на дипломата пък струват 60 лева. Много от консултантите за образование в чужбина поемат и тази процедура срещу допълнителна такса, като се ангажират не само с легализация, а и със самото изпращане на документа към университета.

Ако сте приети в Холандия, трябва да преведете и легализирате акта си за раждане – още с пристигането там студентът се регистрира в общината като пребиваващ в държавата. Всяка община има различни изисквания, но този документ винаги ще ви бъде необходим.

Не забравяйте и документа си за финансиране

Особено в Англия значителна част от студентите теглят кредит, за да платят обучението си. Той се отпуска не от конкретна банка, а от нарочна организация, и се изплаща едва след завършването, когато заплатата ви достигне определен размер. Кредитът се отпуска година за година, затова носете писмото, в което одобряват финансирането ви за първи курс. Ако не ви го поискат веднага, не го изхвърляйте – някои вузове се интересуват от документа едва през октомври, когато текат сроковете за плащане. Вземете и копие от договора си за настаняване в общежитие или квартира.

С пристигането в новата държава всеки студент се регистрира и при местно джипи, ако здравната система на държавата е такава. Причината е, че в някои страни без рецепта може да си купите съвсем ограничен брой лекарства. Естествено, нужна ви е и европейска здравна карта, доказваща, че сте осигурени. Добре е да си направите и списък на имунизациите, които са ви поставяни. За всяка страна те са различни, така че е добре джипито ви да знае какви ваксини са ви били и какви нямате.

Трябва да си откриете и сметка

в съответната държава – когато и ако започнете да работите, по нея може да се превежда и заплатата ви.
Поинтересувайте се предварително и дали ви е осигурено посрещане при идването в новата държава. Ако не, трябва да се занимаете с резервацията на билети предварително. Дори и за влак можете да си вземете билет по интернет – при това в Англия например удобството е, че той важи не само за конкретния влак, а за всички влакове в това направление в определен времеви отрязък – например два дни.

ISIC картата е още нещо, което е добре да имате преди тръгването на път. Тя осигурява много намаления в най-различни сфери не само във Великобритания. С нея можете да получите отстъпка в библиотека, хотел, заведение или оптика.

Любословие по standartnews.com

[spider_facebook id=”1″]