601505_346394715452130_646585619_nУлавяме водещата на „Тази събота” и „Тази неделя” по bTV Мариана Векилска дни преди ваканцията й и преди момента, в който с двете деца Габриела и Момчил и със съпруга й Симеон Колев ще запрашат към летни приключения. Въпреки поредния проливен дъжд идва в уреченото време с ведро настроение и широка сияйна усмивка.

Не е суетна и не се тревожи от няколкото капки вода по дрехите си. Заговаряме се и разбирам, че прави първи стъпки като актриса в постановката „Евридика” (31 юли и 1 август, Монтфиз арт фест, Созопол, а от септември – в Червената къща в София). Въпреки че ролята й е да играе камък, в живота е доста по-разчупена и общителна.

Мариана, телевизията радост ли е за теб или хоби, работа, страст, живот?

Телевизията е второто ми семейство, защото съм в bTV от 14 г. С голяма част от колегите работим от самото й начало. За толкова години сме изградили семейни отношения, защото сме заедно всеки ден. Емоционална съм и ги приемам със сърцето си. Ние се шегуваме, може да се скараме, после да се сдобрим, обсъждаме различни въпроси, споделяме. Работата в телевизията е напрегната и затова всички влагаме много енергия и емоции.

Ефирът го изстисква. Хората си мислят, че ни гримират, фризират и просто трябва да сме красиви пред камерата. Никой не знае, че сам подготвяш това, което ще кажеш в ефир, че ако си на сутрешни новини, трябва да си в телевизията в 4,30 ч. Че за предаването в събота и неделя се готвиш цяла седмица. Че през тези 3 часа ефир трябва да си непрекъснато нащрек, да си в настроение и да дадеш енергия на зрителите.
Научих се да се приспособявам към това, което ми предлага животът.

Как се чувстваш като водеща на предаването?

Преди да го поема, си говорихме с водещата Лора Крумова, която сега е по майчинство, и тя ми каза, че ще има много бачкане по него, но тъй като съм вряла и кипяла в подобни дебри, ще се справя. Казах си – да, много работа, но не всеки ден. Оказа се, че имам само един почивен – понеделник. Той ми е да се понаспя, да отида на маникюр и куп други неща. Дори не ми остава време да си почистя къщата. Научих се да се приспособявам към това, което ми предлага животът.

Всичко е временно. А и човек винаги има нужда от рестарт и ново начало. Като се замисля, имах и лошия късмет да започна да водя предаването в бурно време. Когато държавата ври и кипи, не можеш да се абстрахираш от тези теми и да правиш само забавни неща. И когато в петък имаме готово предаване с поканени гости и репортажи, но се случи важно събитие, започваме всичко отначало.

Иска се доза смелост да бъдеш емоционална и себе си пред цяла България, нали?

Когато участвах във „Великолепната шесторка”, бях на седмото небе. Тогава си дадох сметка, че имам нужда от работа, в която да изразявам себе си и емоциите си. Което е различно от това да си водещ на новините (9 г. работи в новините – бел.ред.). Хората ме спираха по улицата и ми казваха, че съм невероятна, че имам прекрасна усмивка, която не са виждали. Разбрах, че печеля, когато съм себе си. Докато в новините трябваше да съм с по-обрани емоции.

С кого от колегите ти сте приятели и се подкрепяте в телевизията?
Харесвам новия си екип и съм отворена към нови приятелства. Общувам с всякакъв тип хора. Не мога да комуникирам само с по-прикритите и обраните, които не зная какво мислят. Тогава се чувствам като в небрано лозе. Иначе са ми близки водещите на новините Ирина Костадинова и Ивайло Василев. С Виктория Петрова стоим бюро срещу бюро. Ще спомена водещите на съботно-неделните новини Лили Боянова, която е много сладка, и Иван Георгиев, с когото сме работили дълго заедно, и още Генка Шикерова, Лора Крумова, Боби Лазаров.

Как си почиваш?

Гледам филми, чета книжки. Започнах да ходя пеша до работа, което е от кв. „Редута” до НДК -6-7 км. Понякога минавам разстоянието с колело. Правя си добра тренировка, прочиства ми се главата и отивам заредена на работа. А от време на време плувам. Преди време поддържах форма с бокс.

Ще ти остане ли време за море или планина?

През август излизаме във ваканция и с децата ще бъдем на Пампорово, както правим всяко лято. Там е рай. Въздухът е разкошен, има някаква мистерия и уникално спокойствие. Това място ме връща към мен самата, приземява ме. Там има приятен басейн, екопътеки, лифт до Снежанка, където може да се разхождаме. Решихме за първи път да караме маунтин байк.

Ще отидем отново до Дяволското гърло, до Триградското ждрело, където е красиво, спокойно, а природата създава душевен мир, от който всеки има нужда, за да презареди батериите си. На тези места нещата, които са ме дразнили или са ме ядосвали ежедневно, изгубват тежестта си. Умиротворявам се. По традиция и тази година задължително ще се качим на Роженската обсерватория и сигурно пак ще поспорим дали има извънземни същества. Наскоро в предаването ни гостува проф. Лъчезар Филипов, който е единственият учен от БАН, осмеляващ се открито да каже, че извънземни има и че трябва да свикваме с тази мисъл. Убедена съм, че е така. Ние толкова сме потънали в прозата и в ежедневните битовизми, че ако някой каже такова нещо, го смятаме за луд.

Как съчетаваш майчинството с работата? Доста си ангажирана.
Понякога и аз си казвам, че не може да се съчетават тези две неща и че винаги едното е за сметка на другото. Когато работя в събота и неделя, лишавам децата си от внимание и от възможността да се разходим някъде. И обратното, за да им обърна внимание и да отговоря на нуждите им, не мога да съм пълноценен професионалист – непрекъснато да съм в час с информационния поток, да следя кой какво казва в държавата и как е изкоментирано това. Балансът е труден и винаги е за сметка на нещо. А цената си я плащаш, няма как. Но всички искаме да имаме и семейство, и работа.

То нали сме тук, на Земята, за да се научим на нещо, да се усъвършенстваме?
Тук сме, за да се учим, да правим грешки и да ги осъзнаваме, да надмогваме себе си. От няколко години съм запалена по книги за самопознание. С течение на времето и на живота си всички се бъгваме като компютрите – получаваме комплекси, стремим се към външна оценка и полудяваме.

Ставаме изцяло зависими от това, което ще кажат хората за нас, и ръководим действията си от това. От книгите разбрах, че може да си успял в живота, без да си постигнал нещо изключително значимо във външния свят и в професията, и може да не си успял, а да си известен, доказан, добър професионалист.

Основната ни мисия тук е да постигнем вътрешен баланс. Ние, хората, сме егоцентрици и е предизвикателство за нас да се превъзмогнем. Не мога да кажа, че съм го постигнала, но се старая. Любима ми е книгата „Любов” на Елиф Шафак. Когато дервишът Шамс от Тебриз кара уважавания Руми да се откаже от преподаването, от любимите книги и ученици и да започне да действа, така че никой да не го харесва, да не го разбира и да не го обича, неговото его спира да се захранва. Така понякога нарочно е добре да превъзмогваме егото си.

Как разбра, че съпругът ти Симеон е твоят мъж? Спечели те с физическо привличане или с постъпки?
И аз много години си задавах въпроса от какъв мъж имам нужда до себе си, след като първият ми брак се разпадна. Питах се как, след като имах такава голяма любов, тя не устоя? Бях като в несвяст. Човек никога няма гаранция дори да е намерил сродната си душа, че утре няма да се случи нещо и да настъпи разрив. Десет години си задавах въпроса какви качества трябва да има човекът, когото търся. И получих прозрение, че е важно решението да е продиктувано колкото от разум, толкова и от чувства. При мен се случи не просто физическо привличане, което да ме тресе, но и магнетично привличане, по-дълбоко. В стомаха ми пърхаха пеперуди, но и разумът, и интуицията ми казваха, че това е човекът за мен. И най-важното, че не ми се наложи да направя компромис със себе си. Със Симо виждаме живота по един и същи начин, по един и същи начин си представяме почивката. До ден днешен продължаваме да сме си самодостатъчни. Вече 11 години сме заедно. Синът ни Момчил се роди точно година след като се оженихме.

На какво те научи Симеон? Изглежда весел човек.

Симеон много ме промени. Той е интересен чешит. Паднах си по него, слушайки го по радиото. Веднъж неговата ефирна партньорка от БГ радио – Богдана, ми каза, че започват сутрешен блок и да го слушам, за да изкажа мнение. Тогава чух някакво лошо момче, хашлак, което ми хареса. След това Богдана ме покани в рубриката „5 въпроса”. Привлече ме това момче със своите очарователни трапчинки, но си казах, че е по-малък от мен с 3 години, че сигурно гони студентките и няма смисъл да си губя времето с него. Оказа се обаче, че е дълбока вода, много е зрял, отговорен, сериозен. Интересите му са задълбочени. Чете световна политика, икономика, за петрол. Най-голямото признание, че ме обича, е, че прие дъщеря ми.

Тогава тя беше на 8 години.
Притеснявах се как родителите на 27-годишно момче ще приемат да се ожени за жена с дете. И до днес съм в състояние да се разплача, като се сетя как се отнесоха към мен и детето. Те бяха толкова сърдечни, добри и широко скроени на фона на това, че истинските баба и дядо на дъщеря ми не са я виждали никога. Казах им, че много им благодаря, защото това ми тежеше и ме беше страх.

Тогава майка му каза: „Как е възможно да го поставяш като въпрос? Не смятам, че едно дете би могло да попречи на една връзка.” По онова време и двамата със Симеон ставахме рано за работа и бабата или дядото будеха Габриела, правеха й закуска и я водеха до автобусната спирка за училище. Дадох си сметка, че тези прекрасни родители са възпитали мъжа, когото харесвам, и това ми даде сили.

Имаш ли мечти и желания, които искаш да постигнеш?
Ще ми се да пътувам повече по света, да се срещна с нови хора, да се забавлявам. Пътуването е другото смислено нещо в живота, защото те обогатява, изпълва душата ти. Иска ми се да видя децата си големи, щастливи и спокойни хора. Мечтая да живея в къща с двор, защото съм израснала в къща. Представям си как се прибираме от работа със Симеон, ходим боси по тревата и се събираме с приятели.

Прадядо ти е бил известен бохем и човек на живота, както и брат на майор Георги Векилски от Първата световна война. Ти падаш ли си по купоните?

Рано ми се доспива, но оставам до сутринта. Същото е и когато ходим на къмпинг. Имаме артистична компания от актьори и колеги от други телевизии и заедно се забавляваме до сутринта. Мисля, че няма да се кротна. Не съм го правила никога.

[spider_facebook id=”1″]