1498 г. по време на третата си експедиция – до Западното полукълбо, Христофор Колумб става първия европеец, който открива остров Тринидад.
С големи усилия Колумб успява да събере средства за организиране на експедицията. Тя се състои този път само от шест кораба и около 300 души екипаж. Малко са желаещите доброволци да пътуват с „адмирала-неудачник” и той моли краля да пусне на свобода от затворите крадци и престъпници, които попълват екипажа му.
На 30 май 1498 г. флотилията отплава от устието на река Гуадалкивир и достига до Канарските острови. Там Колумб изпраща три от корабите директно за Испаньола, а с останалите три тръгва в югозападна посока и се спуска далеч на юг. На 31 юли открива остров Тринидад и проследява южното му крайбрежие до нос Икакос (най-югозападната точка на острова).
На 1 август с попътен вятър навлиза от юг в залива Пария и установява, че водата в залива е сладка. По този начин се досеща, че тук се влива голяма река. Продължава през залива на север, на 5 август открива полуостров Пария и продължава на запад покрай южния му бряг докато не достига до най-западната част на залива, след което завива на югоизток, открива най-западния ръкав от делтата на Ориноко, заобикаля полуостров Пария и на 12 август навлиза в Карибско море. Следващите два дни проследява северния бряг на полуострова, на 14 август открива островите Лос Тестигос и полуостров Арая, а на 15 август – остров Маргарита. От острова Колумб тръгва право на север и на 20 август акостира в пристанището на Санто Доминго в Испаньола.
При пристигането си на Испаньола Колумб намира пълен хаос. Колонистите отказват да признаят властта на началниците, назначени от него. Арестували са брат му Бартоломей. Шири се пълна разруха, индианците са избивани поголовно или са заставяни да работят като роби в плантациите. Метежът на заселниците приключва с компромиси от страна на Колумб. На всеки метежник е дадено голямо количество земя, за обработката на която са прикрепени определено количество индианци. Въпреки всичко кралската хазна продължава да получава нищожно количество доходи от колонията.
1825 г. Ханс Кристиан Оерстед открива алуминия. Всъщност съединенията на алуминия са били познати и използвани от древни времена.Но за първи път алуминий е получен в чист вид именно от датския физик Оерстед.
Любопитен факт е, че алуминият заема около 8% от теглото на твърдата покривка на Земята. Химически активен, алуминият рядко се среща в природата в чист вид, а обикновено е съставна част от някой от повече от 270-те съдържащи алуминий минерали. За промишлен добив основен източник е бокситът.
През 1866 г. почти едновременно и независимо един от друг Ч.М. Хол в САЩ и П. Ерц във Франция открили метод за получаване на алуминий, който се изплозва и до днес.
Самият Оерстед изиграва решаваща роля в разбирането на електромагнетизма. През 1820 г. той открива че стрелката на компас се отклонява от магнитния север, когато наблизо се включва и изключва електрически ток в проводник. Това показало, че електричеството и магнетизма са свързани явления, откритие, което положило основите на теорията на електромагнетизма и изследванията, които по-късно създали технологии като електромоторите, радиото, и телевизията.
1919 г. в Германия е приета Ваймарската конституция. Конституцията на германския райх превръща страната в парламентарна република. Фридрих Еберт е първият конституционен президент на републиката.
В германското общество по онова време се оформят две основни тенденции – за запазване на републиката и за връщане на монархията (реставрация). Германия е в положение на тежка икономическа криза и съответно социална нестабилност. Пример за това е опитът за преврат, наречен Каповския пуч. Военните и националсоциалистите, начело с Ерих Лудендорф и Хитлер, също правят опит за преврат – т.нар. Бирен пуч.
1928 г. прожектиран е първият озвучен филм „Белите сенки на южните морета”, създаден в киностудията на Метро-Голдуин-Майер. Лентата е режисирана от Андерсън Ван Дайк и Ракел Торес.
Историята на филма разказва за алкохолизиран лекар, отказал се от кариераата си, който живее на полинезийски остров. Той обаче е отвратен от експлоатацията над местното населениеи се възпритивява на господаря им. Злодеят обаче е готов да смаже опозицията му.
1936 г. Международният олимпийски комитет решава следващите Летни олимпийски игри да се проведат през 1940 г. в Токио. 12-те игри обаче не се провеждат заради Втората световна война. Игрте трябвало да стартират от 21 септември до 6 октомври, но избухването на войната ги тлага.
Игрите са преместени от Токио в Хелзинки още преди началото на войната, но след започването на военните действия олимпиадата е напълно отменена. Следващите олимпийски игри са в Лондон през 1948 г.
1954 г. италианска експедиция, водена от Ардито Десио, покорява за първи път връх К2 в Хималаите. Високият 8611 м връх е вторият по височина (след Еверест) в света.
8611м-втори(след Еверест) по височина в света. К2 се намира в планиската система Каракорум на границата между Пакистан и Китай. За първи път е покорен на 31 юли 1954 г. от участниците в италианската експедиция Лино Лачеделли и Ачиле Компаниони, с ръководител Адрито Дезио. Те стигнали го Лагер 9. На 31 юли Лацедели и Компаньони били на 8461 м, когато кислородът им свършил, но въпреки това успели да изкачат върха в 18.00 ч.
Любопитен факт е, че нямайки нито един прост маршрут за изкачване, К2 (чието местно наименование Чогори на езика балти означава „Крал на планините”), е известен едновременно като най-прекрасен и най-опасен връх на света.
1964 г. американската лунна сонда „Рейнджър 7” предава първите близки снимки на Луната. Те са 1000 пъти по-ясни от тези на земните телескопи.
Програма Рейнджър е серия от космически апарати на САЩ от 60-те години на 20 в., чиято е цел получаването на първите близки снимки от Луната. Космическите апарати са проектирани за сблъсък с Лунната повърхност, като преди сблъсъка трябва да направят снимки, които да изпратят до Земята. Апаратите са конструирани на три фази. Всяка серия има различни цели и по-усъвършенствана конструкция. Инженерите планират няколко сонди да бъдат изстреляни наведнъж, за да се осигури поне един успешен полет.
1969 г. с посещението на папа Павел VI в Уганда е осъществена първата папска визита в Африка.
Павел VI, роден Джовани Батиста Енрико Антонио Мария Монтини заема поста между 1963 г. до 1978 г. Той е начело на Католическата църква през по-голямата част от Втория Ватикански събор и играе водеща роля при прилагането на неговите решения.
[spider_facebook id=“1″]
