Църковен настоятел съживява църквата в Масларево срещу 30 лв. на месец
Застрахователният агент Валентин Тодоров е открил дори турския ферман за градежа на храма, който сега става на 150 г.
43-ГОДИШНИЯТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН АГЕНТ ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ Е ПРИЕЛ АНГАЖИМЕНТА СИ на църковен настоятел в Масларево за мисия. Мъжът мечтае да стане свещеник, но първо трябва да се задоми. Той е отдаден изцяло на съживяването на местната църква, която тази година става на 150 години. Благодарение на него „Св. Димитър Солунски” се прочу и по света, защото в началото на юли тук дойдоха 25 норвежци за кръщавка на бебето Свере в православната вяра. Други чужденци, които живеят в Масларево, пък вече са сменили вярата си, което се дължи и на общителността и всеотдайността именно на църковния настоятел. Намираме го в църквата, където в ремонтирана стая работи пред компютър. Видим ремонт е правен не само вътре, но и в двора на църквата, на която отдалече личи, че не е изоставена и занемарена. Будният църковен настоятел е успял да открие в прах дори турския ферман, с който през 1864 г. е разрешено да се строи православен храм.
НАЧАЛОТО
ПРЕДИ 15 Г. ВАЛЕНТИН ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ НАВЪРТА И ДА ГОВОРИ с отец Йордан, който вече е покойник. Покрай него, за разлика от всички християни, за които влизането в храма е по-скоро туризъм, той се променил. Заобичал църквата и решил да помага, после завършил богословие във ВТУ. Така станал иподякон и започнал да участва по-активно в църковния живот.
„…Доплака ми се, като видях как всичко тук се руши, стаите в пръст, всичко в немара, изоставено. Хванах се с един мой приятел от богословския и с доброволен труд започнахме ремонти без пари, защото пари няма в тази държава. До владиката така и не можах да стигна, но ни включиха в някакъв проект, който после не бе одобрен”, разказва Валентин Тодоров. Той обаче не е чакал никакви проекти, защото църквата досега щеше да е разрушена.
ПОЛУЧАВА 30 ЛВ. И ДАВА ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ
ЦЪРКОВНИЯТ НАСТОЯТЕЛ ПОЛУЧАВА ЗА ТРУДА СИ ТУК 30 ЛВ. Тези пари са символични и се отпускат от отец Георги, който отговаря за този и още няколко църкви в района. Срещу тази сума Валентин спи в храма, грижи се за него денонощно и го разкрасява, за да върне хората в него и защото смята, че това е родолюбиво дело. Пък такива дела обикновено се вършат безкористно. Като ходил по просия насам-натам, Тодоров се запознал с Иван Събев. Бизнесменът арендатор проявил разбиране и купил материали за ремонт – 25 тона баластра, 80 торби цимент.
„…Това беше през 2012 г., а съседите питаха дали ще строим нова църква. С моя приятел от богословския почнахме двамата, вън беше кал и камънаци, нямаше пътеки, нямаше нищо, руини. Може и да съм малко луд, ама го правя от душа и сърце, сигурен съм, че така трябва да бъде. Знаете ли колко дипломи имам – освен богослов, съм магистър по психология, електротехник, със застраховки се занимавам и с какво ли още не. Но основното ми богатство е вярата”, разказва още църковният настоятел. Той е много щастлив от факта, че на Великден тази година облякъл дрехата на иподякон и в храма влезли 150 души, което е рядко явление. Отец Георги не успял да дойде тук, защото се грижи за шест села, а секретарят на митрополията казал на Тодоров да облече там расото и да почете на хората.
Заедно със сина на друга църковна настоятелка, която е бивша акушерка, Валентин продължава да търси пари за улуци, за ремонт на килията в двора, където последната буря счупила крушата и направила дупка в покрива. За улиците обещал помощ отново Иван Събев, а момчето от Америка Ивайло Павлов купил косачка и машинка за дърва. Другите дарители са норвежецът Харолд, купил 25 стола за храма, бизнесменът Николай Цветанов, който има модерна ферма в селото, и преподавателката от Стопанската академия в Свищов Силвия Николаева, която е и състезателка по джудо и помага на Валентин в мисията му. Младата жена постоянно се притичва на помощ безкористно, подчертава още църковният настоятел.
РЕНТАТА ОТ 39 ДКА ОТИВА ЗА КУПУВАНЕ НА СВЕЩИ
ТАЗИ ЦЪРКВА ИМА 39 ДКА НИВИ, КОИТО СА ДАДЕНИ ПОД АРЕНДА на Иван Събев, който е и най-големият благодетел освен крупен арендатор. Средно за декар се дават по около 50 лева, а парите стоят на влог и с него оперира свещеникът отец Георги. С парите обаче се купуват… свещи и най-елементарни вещи за църквата. Търновската епархия е единствена в страната, която дава заплати само на няколко отци и на владиката си, естествено. Всички останали живеят на мускули, от подаяния и от спонсори, сред които повечето, за съжаление, са чужденци.
Нели СУКОВА – http://www.borbabg.com/?action=news&news=36232
Сн. авторката
