Той е Виктор Узунов, колега с бензин във вените, и точно око за скоростта. Специално за Любословие и читателите ни той разкри тайните на занаята свързан с петата скорост и точния кадър.
Представете се на нашите читатели?
Казвам се Виктор Узунов. Роден съм в гр. Пловдив/за това и толкова много си го обичам/, живея в гр. Раковски. Професионален водач съм от 1976 г.
[spider_facebook id=“1″]Веднага след казармата /1978 г./успоредно с държавната работа, която през онези години беше задължително по разпределение след завършването на образованието, започнах да се занимавам с ремонт на автомобили. Думата „частник” през онези години беше немислима и за това най-напред работех тайно, после като „надомник” към АС”Тракия” гр. Пловдив и по-късно по прословутото 56 ПМС. Тогава имаше разряди и покрих най-големия VІІ-ми. През 1983-1985 работих в сервиз на СБА, а после като частна „Пътна помощ” до 1999 г. Виждайки, че телевизионния пазар е „гладен” за предаване за автомобили на 29 септември 1999 г. започна излъчването на предаване наречено „Скорост” най-напред пробно в кабелните телевизии в Раковски, Нова Загора и Карнобат и след регистриране в Министерството на културата на 30 октомври 2000 г. предаването започна да се излъчва в повечето областни и по-малки добре развити градове.
1. Какво е за вас автомобилизма?
Всичко изброено по-горе дава ясна представа как и защо автомобилите са заемали и заемат огромна част от живота ми. Автомобилизмът трябва наистина да е в кръвта на човек, за да си почива докато управлява автомобила, да милее и да се грижи за него, като за член от семейството!
2. Как ще коментирате увлечението на младите по тунинга, по лъскавите части, по конските сили и авто модата за сметка на истинското общуване между човек и автомобил?
Много ми е приятно, че има все повече млади хора които дори без големи финансови средства се занимават с тунинг, поддържане и възстановяване на нови и не толкова нови автомобили. Вярно е, че има и такива които се захласват само по лъскавата фасада, по определени марки скъпи автомобили с големи конски сили, но това не са истинските автомобилисти. И те си личат много ясно!
3. Има ли сред запалянковците знанието и разбирането, че удоволствие може да има в шофиране на една да речем Шкода 120 при това не непременно бързо?
Тук улучихте в 10-ката! Горд собственик съм на Skoda 120L, която е навъртяла над 1.7 млн.км. Познавам лично и задочно много хора от Клубовете на собствениците и феновете на Skoda и Lada и повечето от тях наистина разбират, че удоволствието от шофирането не е непременно свързано с високата скорост.
4. Ако е вярно че трябва да имаш бензин в кръвта, какво трябва да имаш в перото за да пишеш за високи скорости?
„Бензин в кръвта” е нарицателно за всички хора, които обичат и обожават автомобилите и автомобилния спорт! Правилната „добавка” при мен е старата поговорка: „Когато хобито ти се превърне в професия си щастлив човек” !
5. Следите ли новите технологии, които навлизат в автомобилостроенето? 1.6 литрови турбо двигатели с над 500 конски сили стоят на рафтовете на Ягуар и са говори за серийно производство, забележете, не в прототипи, а в автомобили годни за ежедневна употреба.
Работата ми ме държи в постоянен контакт с производителите на автомобили и получавам ежедневно обилно количество информация. Често тя ме стряска точно с това, че много бързо иновациите от автомобилите подготвени за F1, 24 часа на Льо Ман и WRC започват да се монтират в автомобилите за ежедневна употреба. Но нима развитието на компютрите и IT-технологиите не става по същия начин? Явно трябва да се свиква!
Дали това не е краят на ателиетата за подготовка на състезателни двигатели?
Супер-модерните технологии, които започнаха да се прилагат дори при автомобили за ежедневна употреба направиха безсмислени повечето от малките гаражчета за ремонт и поддръжка. Същото, макар и по-бавно се случва в света на тунинга. И това според мен е пак част от бъдещето, което няма как да избегнем!
6. Дали всъщност това не е и самият лебедов валс на двигателя с вътрешно горене, големите компании вадят технологии като за последно и ги влагат в масовите си модели.
Например новата Опел Корса има 180 конски сили, а Форд пуснаха Фюжън – хибрид, който на тестове побеждава пионерите в хибридното задвижване – Тойота.
Едва ли някой, който е „вътре в нещата” си е фантазирал, че ДВГ ще бъде вечен! Но точно той успя да придвижи човечеството с огромни крачки напред в неговото развитие. Използването на технологиите Common Rail „върнаха в играта” дизеловия двигател, но новите стандарти Euro за вредни емисии в отработените газове поставят все по-трудни задачи дори пред бензиновите двигатели с директно впръскване. Бъдещето не е на ДВГ! Или поне не на този, който познаваме всички!
7. С какви чувства чакате този евентуален край на ДВГ?
Краят на конвенционалния ДВГ не „евентуален”! Сигурен съм в него! Хубавото е това, че още дълги години ще има Ретро-клубове и колекционери, които ще помогнат автомобилите с ДВГ да не изчезнат бързо!
8. Липсата на Ричард Груев. Кажете ни няколко думи за него, как Ви е повлиял с коментарите си, с какво ще запомните любимият на автомобилистите спортен журналист?
Имах честта лично да познавам Ричи. Когато беше в апогея си, той беше светило в автомобилизма! После… За автомобили започнаха да пишат хора без подготовка, без знания, без опит, но… с поставена задача да пишат! И чест му правеше, че докато работеше не се даде на никой!
9. В персонифицираната и ресорна журналистика и медии ли е бъдещето?
Бъдещето започва да става все по-мъгливо! Вярвах, че бъдещето е точно на персонифицираната и ресорна журналистика! С всеки изминал ден обаче се уверявам, че поне у нас това няма да се случи скоро!
10. С както се промени авто-мото журналистиката?
Възможността всеки да направи сайт и да започне да пише и да „ръси бисери” и „умни заключения” без да има опит и знания за автомобилите обърква читателите. Някога имаше само един вестник „Авто-мото свят”. После започнаха да се издават множество списания и вестници с автомобилна тематика. Някои вече ги няма, други устояват някак. Почти всеки вестник вече пуска поне един път седмично страница с новини за автомобилите. Някога, 1 седмица след официалния старт на предаването „Скорост” на екран се появи „Живот на скорост”, а малко по-късно и „На скорост”.
И двете вече ги няма! Няма ги и следващите 2 опита за автомобилни предавания. Все по-трудно се работи в тази област, но въпреки всичко „бензинът в кръвта” и „хобето-професия” все още успяват да ме подкрепят „Скорост” да е на екран. В момента вървят предавания с пореден номер 1474 и 1475… Колкото и нескромно да звучи, това си е повод за гордост и за вяра в бъдещето на авто-мото журналистиката.
11. Шеста скорост или шесто чувство водят към най-добрият ъгъл за снимане на спортно събитие с автомобили?
През годините предаването „Скорост” умишлено стоеше настрана от спорта, защото дори без него новостите са толкова много, че дори при излъчвания 2 пъти седмично не успявам да поместя всичко ново!
Но дори и при отразяване на новостите и на тестовете шестото чувство е много важно, за да бъде представен определен автомобил по правилния начин.
12. Как да спрем жертвите по пътя и да кажем на водачите на МПС, че “не бива да пратя това което виждат на екрана на пътя”?
Някога, когато автомобилите у нас бяха 10-на пъти по-малко давахме 1000 жертви на година при ПТП. Тази цифра се променя с годините, но с променлива величина! Добре е, че новите автомобили вече успяват да опазват живота в повечето ПТП, но оставят голямо количество хора с трайна инвалидност! Вина за това имаме всички: медии, личности, инструктори и контролни органи. Мога да разказвам с часове за инструктори, които виждам ежедневно! Едните/по-малкото/ говорят, обясняват, дават съвети, напътстват своите курсисти и ги навикват, когато трябва! Другите/повечето/ буквално чакат да мине часа и да си приберат парите! А и за 20 дена да станеш равноправен водач си е недоразумение!
13. Помним ли Сена?
Като фен на F1 няма как да не помня Сена! „Шумахерист” съм и още помня оня заслужен шамар, който изяде „Пилето” от него! Сена беше и си остана велик пилот!
14. Вашето пожелание към читателите ни?
Какво по-добро пожелание от това за здраве и много безаварийни километри! Без значение дали са в скъпа лимузина или в обикновен автомобил поддържан с много обич!
[spider_facebook id=“1″]Екип на Любословие – Тодор Борисов, Андрей Велчев 30.07.2014
