wcup.france.papers.afpФалити, съкращения, протести, напрежение – вестниците във Франция се оказаха неподготвени за кризата

Медийната група “Нис Матен” е пред фалит, левият “Либерасион” търси спешна инжекция от 14 млн. евро, а “Монд” има нужда от нов главен редактор, след като в редакцията се породи напрежение поради несъгласувани с журналистите планове за съкращения. С други думи, френската преса е в криза покрай прехода към дигиталния свят, както всички други.

Според Анри Пижа, бивш директор на агенция Франс прес, който сега оглавява Центъра за подготовка на журналисти в Париж, промените във френските медии са неизбежни. Но и той признава, че за това те са тотално неподготвени.
Докато Великобритания например изостави едновремешните профсъюзни тактики още през 80-те, във Франция това не се случи. Френските ежедневници все още страдат от корпоратизъм. Това означава, че освен тези проблеми те трябва и да направят плавен преход онлайн, на всичкото отгоре във време, когато индустрията е абсолютно безпарична. Продължаващата практика държавата да субсидира тежко пресата във Франция – данъчните и други облекчения за тази година са 408 млн. евро – пречи на еволюцията на вестниците.
“Държавната помощ дава едно измамно чувство за стабилност, което не позволява на пресата да се оздрави”, посочва Пижа.

Френските вестници, също като техните аналози по света, са в търсене на трудно уловимата вълшебна формула, която ще увеличи приходите им и ще ги премести онлайн. Алис Антом, експерт по дигитални комуникации в журналистическия факултет в престижния Институт по политически науки в Париж, вижда две основни предизвикателства – как да се убедят журналистите да работят едновременно за мрежата и за печатното издание и как да се печели от съдържание, независимо дали чрез платен достъп или реклама, която упорито отказва да мигрира онлайн. Франция, казва Антом, има и специфичен проблем заради езиковата бариера, която възпрепятства въвеждането на платен достъп – “нашите издания просто нямат толкова глобален обхват като англоезичните”.
Но все пак и в тази депресия има някои светли момента. Насред икономическата криза миналата година се пръкна ново издание – нишов ежедневник и сайт с платен достъп под заглавието L’Opinion. Люк дьо Бароше, главен редактор на онлайн изданието, казва, че целта им е да излязат на нула до 2 години. Собственикът Никола Бейту продължава да вярва в добрия стар хартиен вестник, а Дьо Бароше казва, че са заложили на правилния модел. “Истината е, че нашият читател – хората, които вземат решения,
продължават да четат хартиени издания,
в офиса или в самолета”, казва Дьо Бароше.
Другите нови издания на пазара директно излизат в интернет без хартиена подкрепа, например Mediapart, Rue89, Atlantico и Slate. Така на тях не им се налага да се борят как да направят платено нещо, което доскоро е било съвсем безплатно. “Всеки читател иска да знае защо трябва да плаща за сайт, който преди това е чел без пари”, посочва Пижа.
Макар че всички вестници страдат от срив на продажбите на хартиеното си издание, голяма част от регионалните вестници все още са в крепко здраве. Telegramme de Brest, който покрива Западен Бретон, се радва на 900 000 тираж. От 200-те хиляди абонати на хартиеното издание 75% получават вестника си, доставен на ръка. Тяхната лоялност се възнаграждава с абонаментни схеми, които им дават безплатен достъп до сайта, който иначе от януари е платен. “Осъзнахме, че е по-важно да запазим верните си читатели, вместо да преследваме някакви имагинерни печалби от рекламодатели”, обяснява главният редактор Самюел Пьоти.
Dauphine Libere, който покрива 9 региона в Югоизточна Франция, продължава да бъде в Топ 3 на регионалните издания, като се диверсифицира в своето поле на компетентност, казва главният редактор по развитието Патрик Пелтие. Вестникът предлага притурки, списания и книги и предлага партньорство на местния бизнес с оферти за печатане. Що се отнася до големия въпрос – дали има бъдеще в изцяло онлайн съществуването, Пелтие казва: “Виждам, че печатните издания са в упадък, но все още не забелязвам повратната точка, от която онлайн читателите ще станат повече от традиционните”.
Жан Торта от журналистическия синдикат казва, че липсата на инвестиции е фундаментален проблем на френската преса. “Движим се в омагьосан кръг – медийните собственици трябва да инвестират повече, но докато вестниците не печелят, никой не желае да влага още пари”, обяснява той.
Какво казват журналистите
Алексис Делкамбр, редактор “медии” в “Монд”
Започнахме да се развиваме дигитално сравнително рано по френски стандарти – още в края на 90-те. Усилията ни бързо дадоха плод, но за първи път излязохме на печалба чак през 2005 г. От 2002 г. “Монд” прилага хибриден бизнес модел – безплатен сайт, който се издържа от реклама и платено съдържание за абонати. От 2010 г. се предлага специално издание за абонати, което включва обогатено издание на вестника в PDF формат. Днес lemonde.fr има 140 000 абонати, от които около половината са абонирани и за хартиеното издание. Няколко френски вестника последваха нашия модел.
Дигиталната редакция беше извън Франция до 2009 г., когато я преместихме в централата на “Монд” в Париж. Сливането на двете структури продължава и сега, но вече сме на финалната права. Lemonde.fr е един от трите водещи новинарски сайта на Франция и е винаги в Топ 3 на седмичните рейтинги. Номер едно сме по мобилни приложения и в социалните мрежи.
Всичко това обаче все още не представлява устойчив бизнес модел – 80% от приходите на “Монд” продължават да идват от печатните продукти – ежедневника и седмичното списание. Рекламните приходи от интернет и мобилните комуникации все още са много ниски и трудно се разработват, с изключение донякъде на видеото. Така че “Монд” следва двупосочна стратегия, като развива нови дигитални продукти, без да забравя историческото си сърце. Непрекъснатият спад в продажбите и слабият рекламен пазар доста ни затрудняват.
В редакцията културната пропаст между “хартиените” и “дигиталните” репортери най-сетне започва да се заличава. Двете категории все още не са едно цяло, но поне се научиха да работят съвместно. Журналистите обичат да работят за безплатното онлайн издание, защото там имат голяма читателска маса, но не желаят да разработват по-задълбочени теми за платеното издание, което носи приходите, но пък е по-слабо четено.
Редакторите, с изключение на дигиталната редакция, все още идват изцяло от хартиеното издание. Макар че официалната линия е, че всеки трябва да е дигитален, професионалната легитимация за най-високите постове все още се търси в традиционния формат, където човек се учи на културата “Монд”.