МЕДИЙНИ РЕАКЦИИ от 18-19 юли 2014
спрямо
Проект за Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс 
 СТАНОВИЩЕ НА ГИСДИ
19 юли 2014

По повод:   ЗАКОНОПРОЕКТ за изменение и допълнение на Изборния кодекс

Относно:   Някои МЕДИЙНИ РЕАКЦИИ от 18-19 юли 2014 г. спрямо Проект за Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс от 18 юли 2014 г., като ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ИНИЦИАТИВА от г-н Мартин Захариев, г-жа Мая Манолова и проф. Стефан Данаилов,

Тази законодателна инициатива бе направена въз основа на СТАНОВИЩЕТО на ГИСДИ за 16 спешни корекции и допълнения в Изборния кодекс в частта, отнасяща се до доставчици на медийни услуги в изборния процес.

То бе изработено на 30 юни 2014 г., въз основа на Медиен мониторинг на ЕВРОизбори ‘2014, осъществен от специализиран екип на ГИСДИ, съгласно стандарти и критерии на OSCE-ODIHR за независим мониторинг от страна на наблюдателски граждански организации върху изборния процес.

На 1 юли 2014 г. то бе представено на заседание на ЦИК, а на 3 юли 2014 бе изпратено на широк кръг държавни органи и институции, президента Плевнелиев, 2 парламентарни комисии в 42-ро НС, СЕМ, на национални медии и ключови журналисти.
То бе публикувано в сайта на ГИСДИ на 1 юли 2014 г. Можете да се запознаете с него и да го сравните с текстовете на Проекта за Закон:  http://gisdi.eu/bg/Medii-c156

Визираните медийни реакции са очевидно тенденциозни, доколкото партизират отношението към Законодателната инициатива и Проекта за корекции и допълнения в Изборния кодекс. За наше съжаление те тенденциозно идеологизират проблематиката за участието на медиите в изборния процес.

Не се съобразяват с факта, че медиите в изборния процес са не само овластена „четвърта власт” със своите права и ресурси, но следва да работят и като подвластна на първите три държавни власти, както и на принципите на демократичноста и на здравословната публичност.

В случая е пренебрегнато нещо съществено за демокрацията като обществено устройство и начин на функциониране на публичната сфера. Става дума за взаимното позициониране между разграничените „независими” власти. Те имат не само права, сфера на относителна независимост и съответни свободи на избор и саморегулиране. Но те няма как да не действат в обща регулативна рамка, която визира общите и специфичните задължения и ограничения, отговорностите на всяка една от тези обществени власти, на техните институционални форми и конкретни актьори.

Буди недоумение пренебрегването на ясни и категорични текстове от ЗРТ (действащият Закон за радио и телевизия, приет през 1998 г., след това многократно изменян и допълван). Интересуващите ни тук норми са от промените през 2010 г. В нашето предложение само се разширяват като валидност и действие и върху другите медии, доставчици на медийни услуги.

Буди подозрение невиждането на факта, че някои от атакуваните текстове в Проекта за промени и досега са налични в Кодекс ‘2014, но се оказват същите или идентични и в Кодекс ‘2011, има ги в допълнителни и заключителни разпоредби. Ние само ги пренасяме в основната нормативна част на Изборния кодекс.

Интересна е проявата на ревност спрямо съответни текстове в двата Етични кодекса на медийната гилдия, които са единомишленици и боравят с идентични термини що се отнася до редакционната отговорност. Ревност защо това се взема от държавата и се влага вече като задължение чрез закон – саморегулацията ставала регулация. Е, какво лошо има в едно такова дублиране? Особено като се досетим за многото случаи, в които самите журналисти, редактори, собственици на медии пренебрегват етични норми от своите кодекси.

Колеги, по същество в предложението за корекции и допълнения в Изборния кодекс няма нищо ново.

Просто регулацията следва да се разпростре синхронизирано върху всички видове медии.
Нормите следва да се кажат подредено и ясно, за да няма невидели и недоразбрали.
Нужно е да се изясни кой орган и по какъв начин осъществява контрол и има права да санкционира, какви са формите и размера на санкциите.
Следва да се постанови кой и как осъществява мониторинг върху медиите в изборния процес, съгласно утвърдени демократични стандарти в Европа и евроатлантическата демократична цивилизация.

Нищо повече. ГИСДИ няма претенции за новаторство в този случаи и с това си конкретно законодателно предложение. Усилието бе единствено към синхронизиране на законодателните норми и запълване на някои процедурни дупки.

Колеги, разбираме Вашите опасения, че и с този закон, с Изборния кодекс, някой може да злоупотребява. Включително за да се правят опити за цензура над журналисти, редакции и медии. Но това е валидно за всеки закон.

А и цензура, Вие всички знаете не по-зле от нас, се осъществява и сега в българските медии – и със, и без законово основание. Под действието на парите. Под действието на силата и страха. Поради дребнави комплекси или по-едри интереси. Нищо ново под Слънцето.

Нашето категорично становище е, че ЗАКОНЪТ следва да се усъвършенства колкото може и винаги, когато за това има удобна ситуация. Като настоящата след-преди изборна ситуация. ЕВРОизбори ‘2014 ни дадоха опит. Предстоящите парламентарни – възможност.
А после, след направеното добро законодателство, следва ежедневната борба законът да се спазва – за да реализира позитивния си заряд, да се пречи на опитите да се злоупотребява зад него или чрез него.

Пишем всичко това тук с уважение към журналистическата гилдия в България.
Считаме, че тя добре се справя в невъобразимата обществена среда днес. Въпреки всичко се справя достатъчно добре. Пледираме за спокоен диалог помежду ни, а не за преднамерени замервания с идеологически клишета и партийни стигми.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Проект

Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс

 Обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г., изм., бр. 35 и бр. 53 от 2014 г.

§ 1. В чл. 57, ал.1 се правят следните изменения и допълнения:

  1. Точки 23 и 24 се изменят така:
„23. контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги – обществени и търговски електронни медии, печатните медии и онлайн новинарски услуги;

24. за осъществяване на контрола по т. 23 и установяване на нарушения от доставчиците на медийни услуги – обществени и търговски електронни медии, изисква информация от Съвета за електронни медии за извършения специализиран мониторинг, чийто обем и параметри се определят по споразумение между комисията и Съвета за електрони медии, сключено преди откриване на предизборната кампания, независимо от териториалния обхват на програмите; в случай че мониторингът се отнася до доставчик на медийни услуги, който не е с национален обхват, комисията изпраща информацията от мониторинга до компетентната избирателна комисия;”

2. Създава се нова т. 24а:
Атакуван текст! „24а. за ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНТРОЛА по т. 23 и установяване на нарушения от печатни медии и онлайн новинарски услуги, възлага с конкурс СПЕЦИАЛИЗИРАН МОНИТОРИНГ в определен обем и параметри на юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано като наблюдател, и изисква СВОЕВРЕМЕННА ИНФОРМАЦИЯ за дейността на печатните медии и онлайн новинарски услуги в предизборната кампания.

Анти-интерпретация: “ЦИК става цензор на медиите”.

Фактическо състояние:
Изборен кодекс ‘2011 Искра Фидосова) вменява освен права,  и задължения и отговорности на печатните медии и онлайн медиите в изборен процес. Това по същество означава, че още тогава те са вкарани в регулация, че са регулирани в предизборна кампания.

След като държавата им вменява задължения, следва държавата да осигури начин да проверява дали те спазват своите задължения или не. Този начин е да се прави мониторинг от ЦИК, защото това е държавен орган, който контролира законосъобразността на всички участници в изборния процес – изрично е казано, че ЦИК контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с национален обхват – чл. 57, ал. 23.

ЦИК за ЕВРОизбори ‘2014 имаше споразумение за мониторинг на телевизия и радио, който бе възложен на СЕМ.

Редно е по-подобен начин да бъдат наблюдавани и печатните медии, и онлайн медиите. Така би се постигнала равнопоставеност между отделните типове медии в изборния процес.

Трудно ще се намерят аргументи против такова равнопоставяне между медиите.

*   *   *
§ 2. Създава се нов чл. 177а:
Атакуван текст„Редакционна ОТГОВОРНОСТ
177а. (1) Доставчиците на медийни услуги – обществени и търговски електронни медии, печатните медии и онлайн новинарски услуги носят РЕДАКЦИОННА ОТГОВОРНОСТ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА РАЗПРОСТРАНЯВАНИТЕ от тях медийни услуги, свързани с предизборната кампания, като НЕ ДОПУСКАТ накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

(2) Доставчиците на медийни услуги – обществени и търговски електронни медии, печатните медии и онлайн новинарски услуги НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:
1. получени по официален ред;
2. цитати от официални документи;
3. точно възпроизвеждане на публични изявления.

(3) При цитиране на документи не се допускат изменения.
(4) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

Анти-интерпретация: „БСП налага цензура”.

Фактическо състояние:
1. Идеята за редакционна отговорност на доставчиците на медийни услуги – печатни медии, онлайн медии, радио и телевизия, е заложена още в Изборен кодекс ‘2011, приет от ГЕРБ –Допълнителни разпоредби, чл. 20. “Доставчик на медийна услуга” е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора насъдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана.Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.

Същият текст съществува и в Изборен кодекс ‘2014 – Допълнителни разпоредби, чл. 16. „Доставчик на медийна услуга“ е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги. 

Колеги, това е наистина същия текст! Защо сега толкова разпалено се атакува, след повече от 4 години? Защо така се партизира изкуствено и без връзка с фактите???

2. Редакционната отговорност е вменено законово задължение на електронните медии – радио и телевизия, в ЗРТ, приет през 2010 в мандат на ГЕРБ. Това е преди 5 години!!!

ЗРТ, чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги. 
(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г., бр. 28 от 2011 г.) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или на предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите по чл. 32, ал. 5.
чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни  актове, и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5. 

Сега предложените промени в ИК реципират текстовете на чл. 17 и чл. 10 от ЗРТ. В чл. 17 се говори за отговорността на електронните медии, в чл. 10 се посочват основните принципи на работа на медиите. Това е с цел – по-голяма обвързаност на отделните законови актове. Новото е, че предложените промени обхващат и печатните медии, и онлайн медиите. 

Нали и те имат задължения и отговорности в изборния процес. Или нямат и не бива да имат?  Според нас и те имат и не биха могли да се изплъзват от логиката както на закона, така и на здравия разум и принципите на реалната демокрация.

3. Редакционната отговорност е принцип, заложен и в ДВАТА ЕТИЧНИ КОДЕКСА, действащи в момента в българската медийна среда.

Това означава, че държавата се опитва да регулира, а медийната гилдия, чрез своите два кодекса, се съгласява с основателността на този опит за регулация и приема съответни принципи като САМОрегулация!!!
Моля, притеснените днес за „нов опит за цензура над медиите” да погледнат в собствения си двор, да се запознаят с опитите за саморегулация от страна на своята собствена гилдия.

4. Има прецеденти!  В ЦИК са регистрирани две жалби по време на кампанията, които акцентират върху необходимостта да се говори за редакционна отговорност на медиите.
Жалбите са срещу клипове на ПП „Атака”, разпространявани от електронни медии. В клиповете се нарушават основни правила за реда на предизборната кампания – въвличане на деца и срещу добрите нрави. ЦИК санкционира политическата партия, производител на клиповете. В този случай ще обвиним ли ЦИК, че неправомерно е действал като цензор?

ЦИК в решението си остава без мнение и санкция относно медията, разпространител на клиповете. Според здравата логика и вероятно според Наказателния кодекс, разпространението на дадено „нарушение” също е нарушение и разпространителят следва да понесе своята отговорност, той е логично да носи СЪвина. Това логично ли е или не, струва ли Ви се демократично или отново като опит за цензора?

Вярно е, че медиите разпространяват политически клипове и други материали по СИЛАТА НА ДОГОВОР ЗА ПЛАТЕНО ОТРАЗЯВАНЕ на предизборната кампания. Но това дали е абсолютно основание медиите безкритично да публикуват всякакви партийни дивотии, нарушаващи добрите нрави, принципи на демокрацията, както и основни конституционни права?

*   *   *
Атакува се текстът на чл. 177, ал. 4 от Законопроекта – да се разграничат новините от коментарите.

Тук припомняме основен професионален журналистически стандарт: новината с нейната фактология  да бъде достатъчно ясно разграничена от коментарите и интерпретациите. Фактологията следва да бъде проверена и обективна. Коментарите може и да са субективни. Аудиторията следва да разграничава двата елемента, за да се ориентира по-ясно във фактите, и за да се поддава по-трудно на внушенията.

Колеги, това не е ли азбучно правило именно на една отговорна към своята публика журналистика? Нали това е един от правилата в журналистическия занаят, за да се осигурява безпристрастност – особено в деликатната среда и изострени емоции на един изборен процес! 

*   *   *
§ 3. В чл. 179 се създават алинеи 2 и 3:
„(2) Доставчиците на медийни услуги – обществени и търговски електронни медиипубликуват на своята интернет страница заедно с условия, ред, време и тарифи за платено отразяване на предизборната кампания избрания от тях визуален, звуков или аудио-визуален знак за обозначаване на платеното съдържание.
Атакуван текст! (3) Знакът задължително включва надпис или звуково съобщение „Платен материал”.

Анти-интерпретация: „БСП прави последен удар по медиите

Фактическо състояние:
Резултатите от Медиен мониторинг на ЕВРОизбори ‘2014 на ГИСДИ, показват че печатните медии и онлайн услугите по-скоро не спазват изискването да обозначават, по избран от тях начин, платеното съдържание по време на кампанията – съгласно чл. 179 от ИК.

Мониторингът на СЕМ регистрира, че телевизиите ясно обозначават платеното съдържание, но радиата – не.

Всичко това създава предпоставки за объркване на избирателя: Кое съдържание е платено и кое не е?  Ето защо се предлага медиите да решат, с какъв знак ще отбелязват платеното съдържание и да го публикуват предварително.

За да е ясен за гражданите, за медийните аудитории. Да са известени ЦИК и РИКовете, пред които се подават жалби срещу медии. Да е даден критерии за оценка при мониторинг на медийното участие в изборния процес.

*   *   *
§ 4. Създава се нов чл. 186а:
Атакуван текст! Платени и безплатни форми
Чл. 186а. По време на предизборната кампания печатните медии и онлайн новинарски услуги могат да използват платени и безплатни форми на отразяване на предизборната кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати.”

Анти-интерпретация: „Сега ли се сещат за платените и безплатни форми?”

Фактическо състояние:
Горното не  е новост. Двете форми за отразяване на кампанията съществуват от Изборен кодекс ‘2011!  И в Изборен кодекс ‘2014 e същото.
Проблемът е друг. В текстовете, отнасящи се до печатни медии и онлайн услуги е пропусната да се въведе възможността те да избират дали да отразяват кампанията безплатно или платено. Чрез поправките може да се компенсира този пропуск.
Това не е ли в услуга на „свободата и независимостта на медиите”?

*   *   *
§ 5. Чл. 187 се изменя и допълва така:
1. Досегашният чл. 187 става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Печатните медии и онлайн новинарските услуги предоставят едни и същи условия, ред и цени на всички партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за платено отразяване на предизборната кампания, които се обявяват на интернет страницата им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпращат незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Атакуван текст! Заплащането се извършва предварително.
Анти-интерпретацияЗащо да се заплаща предварително?

Фактическо състояние:
Медийният мониторинг на ГИСДИ регистрира доста случаи, в които партиите разсрочват, бавят, не заплащат договорените медийни услуги.

При това положение, текстът не е в ущърб, а обратно – е в подкрепа и защита интересите на медиите в качеството им страна по сключените договори. Това не е ли очевидно?

Освен това, текстът за тази норма не е нов – съществува в ИК, но не се спазва: чл. 187 – печатни медии и онлайн новинарски услуги, чл. 197 – обществени доставчици, чл. 198 – търговски доставчици.

2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Печатна медия или онлайн новинарска услуга, която не обяви в указания срок условия, ред и цени за платено отразяване на предизборната кампания
Атакуван текст!  няма право да сключва договори за платено отразяване с политически партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати.”
Анти-интерпретация: „Ограничава се правото на медиите за отразяват предизборната кампания
Фактическо състояние: 
Резултатите от мониторингите на медиите – този на ГИСДИ, а също и на Институт за развитие на публичната среда, показват, че голяма част от медиите, предимно онлайн медии, не изпълняват изискването да публикуват на интернет страниците си офертите за платено отразяване в изискания от закона срок.
Това води до неравнопоставеност на медиите в изборния процес – едните спазват задълженията си, другите се възползват само от правата си.
Предложението цели движение към реална равнопоставеност между медиите по отношение на техните договори, техните тарифи и тяхната навременна публичност.
*   *   *
§ 6. Създава се нов чл. 188а:
Забрана за търговска реклама
Чл. 188а. В търговска реклама се забранява да се отправят политически внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет или кандидат.”

Тук не е видян проблем.

*   *   *
§ 7. В чл. 198 се създава нова ал. 7:
„(7) Търговски доставчик на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги, който не обяви в срок условията за платено отразяване на предизборната кампания, няма право да сключва договори за платено отразяване с политически партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати.”

Същото като при т. 2 от § 7

*   *   *
§ 8. Чл. 200 се изменя и допълва така:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
Атакуван текст! „(1) При нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания от печатните медии, онлайн новинарските услуги и доставчиците на медийни услуги – обществени и търговски електронни медии партиите, коалициите и инициативните комитети, организациите, регистрирали наблюдатели – чрез лицата, които ги представляват, или чрез упълномощени от тях лица, както и гражданите могат да подават сигнал или жалба в срок до 24 часа след констатиране на съответно нарушение на реда за провеждане на предизборната кампания.”

Анти-интерпретация: „Отварят се вратите за политически произвол!”

Фактическо състояние:
Според сегашния кодекс ЖАЛБИ за нарушения от страна на медиите могат да подават САМО политическите партии, коалиции и инициативни комитети.

Не са споменати наблюдателски организациии, нито отделните граждани.

Същевременно според чл. 114, ал. 10 от ИК наблюдателите имат право да подават жалби по нарушения на изборния процес въобще. След това по същество им се отнема част от обектаза наблюдение, оценка, гражданска активност.

Предложението е направено, за да се постигне вътрешен синхрон в ИК. В случая да не бъдат ограничавани вече дадени права на наблюдателските организации. Както и да се разшири обхвата на гражданската реакция, давайки права за жалби и на отделни активни граждани.

Колеги, какъв произвол? Горното е именно спирачка срещу опити за партиен, криминален, всякакъв друг произвол!

(2) Жалбата се подава до:
1. Централната избирателна комисия (ЦИК) за доставчик на медийни услуги – обществена и търговска електронна медия с лицензия или регистрация с национален обхват, национална печатна медия и онлайн новинарски услуги, както и когато нарушението е извършено в повече от един изборен район;
2. Районната избирателна комисия (РИК) или Общинската избирателна комисия по седалището на доставчика на медийни услуги – обществена и търговска електронна медия, когато доставчикът има лицензия или регистрация с регионален или местен обхват, или регионалната печатна медия.”

Алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) Компетентната избирателна комисия разглежда сигнала или жалбата в срок до 24 часа от получаването им, а в изборния ден – незабавно, и постановява решение.
(5) При нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги – обществени и търговски електронни медии, печатните медии и онлайн новинарските услуги компетентната избирателна комисия може да предприема действия срещу нарушителите и по своя инициатива.”

Създава се нова ал. 6:
„(6) Компетентната избирателна комисия регистрира сигнала или жалбата в публичен електронен регистър незабавно след получаването им и своевременно публикува своето решение, като отразява движението по административното производство до окончателното произнасяне на съда.”

Според ГИСДИ публичните регистри на Сигнали и Жалби до ЦИК и особено до РИКовете, не само отнасящи се до нарушения на медии, но и за медии, е голям практически проблем. Без такива регистри много се снижава практическия ефект от Сигналите и Жалбите. ЦИК има специално решение и методика за тези регистри.

ГИСДИ предложи на ЦИК за предстоящите избори тази методика да бъде оптимизирана, да се предвидят санкции за РИКове, които не изпълняват закона и това си задължение.

*   *   *
§ 9. Създава се нов чл. 474а
Нарушение на забраната за сключване на договори за платено отразяване
Атакуван текст!  Чл. 474а. Който наруши забраната на чл. 187, ал. 2 и чл. 198, ал. 7 за сключване на договори, се налага имуществената санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

Анти-интерпретация: „Какви са тези глоби? Как така?

Фактическо положение:
Редно е да има равностойност между нарушението и облагодетелстването от него, от една страна и от друга – на вида и размера на санкцията за конкретното нарушение.
Тези неща ги определя законодателят. Той може да реши да санкционира административно чрез глоби.

Разбира се, за нас остава възможността да дискутираме оптималността на санкцията – както като форма и механизъм, така и като размер.

ВНОСИТЕЛИ на Законопроекта за допълнения в Изборния кодекс:

Мартин Захариев
Мая Манолова
Проф. Стефан Данаилов
18 юли 2014

СТАНОВИЩЕ на ГИСДИ, относно някои предубедени и партизирани реакции срещу Предложението на ГИСДИ и Законодателната инициатива за корекции и допълнения в Изборния кодекс:

Проф. Михаил Мирчев
Д-р Катя Михайлова
София, 19 юли 2014