false-advertisingНа пръсти се броят големите чужди търговски вериги, които още не са глобени от Комисията за защита на конкуренцията заради заблуждаваща реклама. Нали се сещате – става дума за послания от типа на „Гарантирано най-ниска цена” и други такива. Което всъщност е добрата новина покрай оцеляването на президентското вето върху промените в Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните.
А оцеляването на това вето не е добра новина, понеже спира два закона, които бяха променени, за да се ограничат феодалните, в някои отношения, права на големите вериги, налагани върху малките производители и доставчици.

През седмицата Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи поредна глоба на голяма търговска верига, позволила си заблуждаваща реклама. Този път “Практикер” ще трябва да плати 83 655 лева. Размерът на тази, както и на другите глоби, които КЗК налага за заблуждаваща реклама или злоупотреба с господстващо положение се определя от годишния оборот на компания нарушител за предходната година и в конкретния случай се равнява на 0,1 процент от този оборот. Понякога санкцията е десет пъти по висока.
От проверката на КЗК става ясно, че при проведена от “Практикер” рекламна кампания „Минус 22% на всичко, само от 14 до 17 ноември” потребителите не са били надлежно информирани, че намалението не се отнася за всички, а само за определени стоки. От така примамливото намаление с цели 22% са били изключени акцизните стоки, както и продукти, които са били включени в други промоции на търговската верига.

И за да свършим с изброяването на изключенията от обещаното ..намаление на всичко”, трябва да добавим доказаното от инспекторите на КЗК наличие в „Практикер” на продукти без никаква отстъпка в периода на провеждане на промоцията.

Правото да знаеш, без да разпиташ

Комисията за защита на конкуренцията е установила, че при провеждане на промоцията в „Практикер” потребителите е трябвало да полагат изрични усилия да узнаят за кои точно стоки важи намалението. Поради това КЗК приема, че начинът на представяне на рекламата е от естеството да въведе в заблуждение адресатите, към които е насочена. В допълнение, антимонополната комисия приема, че използваните от “Практикер” различни по форма и цветове табели за обозначаване на предлаганите продукти и техните цени може д въведат потребителите в заблуда налице ли е намаление и в какъв размер.

Тук му е мястото да похвалим КЗК, която от началото на 2014 г. наложи солени глоби за заблуждаваща реклама и нелоялна конкуренция още на “Кауфланд”, Била, “Лидл” и “Екобулпак”.

На 9 юли „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД отнесе глоба от 542 662 лева и 50 ст. отново за заблуждаваща реклама, която в случая е от категорията „По-понай…” и е лъгала доверчивите клиенти цели четири години. В случая санкцията се равнява на 1 % от годишния оборот.
Проучването на КЗК е установило, че в периода от юни на 2010 г. до края на април 2014 г. ответното дружество рекламира цената и качеството на своите продукти с послания като: „K-Classic ви дава гаранция за най-ниска цена! Без компромиси. При сравними продукти никоя друга търговска верига в нашия град не предлага по-ниска цена. Ден след ден, година след година”, както и с посланието „Гарантирано качество на най ниска цена”.
Същността на гаранцията се свежда до обстоятелството, че дружеството предлага под собствената марка „КClassic” продукти с гарантирано контролирано качество на най-ниска цена или на по-ниска цена от конкуренцията.
Оказва се, че след проучване на цените в конкурентни вериги, „Кауфланд” намалява продажната цена на сравними/аналогични продукти „K-Classic” на по-ниска от констатираната продажна цена на конкурентния продукт или на цена, равна с цената на продукта на конкурента.
В контекста на използваните рекламни послания понятието „гаранция” се свързва с поет ангажимент от дружеството да предлага промоционалните продукти именно на най-ниски цени. По този начин се създава предварителна представа у потребителя, че закупувайки дадена стока с посочената гаранция, същата е гарантирано на найниска цена.
Дружеството използва при промотирането на тази гаранция посочените граматически
форми на превъзходната степен „най” и сравнителната „по” с цел да привлече вниманието на потребителите към факта, че цените на неговите продукти „КClassic” са най-ниските при съпоставка със сходни или аналогични продукти в останалите конкурентни вериги, респективно са по-ниски от тях. И двете хипотези предполагат, че цените на продуктите „КClassic” са не просто равни или еднакви, а са под цените на конкурентните сравними продукти.
КЗК приема, че с поведението си дружеството целенасочено и систематично поддържа две паралелни ценови реакции – намаление на цените на продуктите „K-Classic” в размер, по-нисък от цената на конкурента, или намаление до размера на най-ниската конкурентна цена.
Същевременно през целия период на предлагане и промотиране на гаранциите („найниска цена”) „Кауфланд” презентира пред потребителите цените на продуктите си като най-ниски цени в сравнение с цените на конкурентите. В този смисъл е налице явно противоречие между същността на предоставяната гаранция в частта относно предлагане на продуктите „K-Classic” на „най-“/„по” ниска цена, и размера на цените в „Кауфланд” на съответните продукти, които са намалявани до установените на пазара най-ниски цени, предлагани от неговите конкуренти.
Използваният от дружеството механизъм за компенсиране на потребители, заплатили за сравним или аналогичен продукт по-висока цена в магазините на Кауфланд, чрез възстановяване на разликата до размера на цената на конкурента, също влиза в противоречие със съдържанието на рекламните послания за „най-7„по” ниска цена. В действителност потребителят получава равна на конкурентната цена, а не по-ниска, както се сочи в използваните рекламни послания.
Жай-доброто от България и от Европа?
„Лидл България ЕООД енд Ко” бе глобена от КЗК в началото на годината с 370 859 лв. заради рекламна кампания под надслов: „Най-доброто от България. Найдоброто от Европа”, заради негативния ефект, който оказва или може да окаже върху конкуренцията на пазара, така и поради въздействието, което е в състояние да окаже върху икономическото поведение на потребителите. Може да се каже и подруг начин: практически е невъзможно всяка една стока в голям магазин да е най-доброто от България и/или найдоброто от Европа.
Между другото, съществува една Директива 84/450/ЕИО на ЕС, намерила отражение и в чл. 95 от българския Закон за защита на конкуренцията, която вменяват на рекламодателя задължението да докаже верността на твърденията в рекламите си.

Именно по тази причина КЗК глоби през януари „Билла България” ЕООД с 483 077 лв. за заблуждаваща реклама, станала мото на рекламната кампания „Гаранция Clever (за) найниска цена”. И ако случайно ви звучи познато с посланията на „Кауфланд”, то е защото видимо големите търговски вериги имат едни и същи алгоритми за своите рекламни атаки в големия целогодишен ров на клиенти.
В този смисъл огласяването на „хванатите” от КЗК нарушения и наложените глоби би трябвало да има двоен ефект: разкриване на лоши търговски практики, но и доказване, че няма недосегаеми, дори когато са наистина големи в своя бранш.

„Практикер” ще трябва да плати 83 655 лв. глоба заради подвеждащото „Минус 22% на всичко”, което се оказва далеч от истината

Билла България” пък отнесе глоба от 483 077 лв. заради мотото на рекламната кампания „Гаранция Clever (за) най-ниска цена”.

18.07.2014 02:02 | Десант, Бургас | стр. 11 |

[spider_facebook id=”1″]