Паметника на Стефан Стамболов в градинката пред "Кристал" сн. Булфото


Паметника на Стефан Стамболов в градинката пред “Кристал” сн. Булфото

1895 г.
Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876. След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването й от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар и критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стамболов е третият по продължителност на управлението си министър-председател на България след Станко Тодоров и Тодор Живков. Стефан Стамболов е роден на 31.01.1854 г. в Търново. Родът му е от Трявна.

Първоначално учи в Търново, а по-късно в Духовна семинария в Одеса. Изключен е за връзки с руски революционери и заминава за Румъния. Израснал в обкръжението на революционери като Христо Иванов – Големия, Матей Преображенски – Миткалото, Христо Краминков – Бунито, пристигайки в Румъния Стамболов се включва в средите на българската революционна емиграция. Близък приятел на Христо Ботев, с когото издава стихосбирката „Песни и стихотворения на Ботьова и Стамболова”. Дейност на Стамболов за Освобождението на България: 1874 г. – като заместник на Левски прави опит за възстановяване на революционните комитети в България. 1875 г – взима активно участие в Старозагорското въстание, където е един от ръководителите. 1876 г- е главен апостол на Търновски революционен окръг по време на Априлското въстание.

По време на Руско–турската война е военен кореспондент на в-к „Новое време” Дейност на Стамболов след Освобождението на България: Един от основателите на комитетите „Единство” – целящи да обедини българските територии на разкъсаната от Берлинския конгрес държава. Участва в подготовката на Кресненско–разложкото въстание. Народен представител от Учредителното събрание 1879 г. до Четвъртото Обикновено Народно събрание 1886 г. Министър-председател на България в периода 1887- 1894 г.

Като председател на Народното събрание Стамболов е първото официално лице, което подкрепя Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Стамболов е доброволец в Сръбско-българската война, въпреки че по това време е председател на Народното събрание. Като министър-председател провежда изключително успешна политика по модернизирането на страната и превръщането и във значим фактор в европейската политика.

На 15 юли 1895 година Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.