rumour_520x300x24_fillСлед като поставиха под контрол националните медии, се опитват да ни забранят да говорим даже в социалните мрежи.

НА финалния спринт преди разпускането на парламента депутатите поставиха рекорд. В сряда правната комисия прие на първо четене поправки в Наказателния кодекс, които бяха предложени от БНБ в понеделник! В същото време редица важни законопроекти, включително и за референдума за избирателната система, подписан от 500 хиляди души, бяха оставени без внимание.

Вносителят Йордан Цонев иска затвор за „неверни слухове” за банките, защото срещу Първа инвестиционна имало „криминална атака”. Всъщност депутатите посягат на правото да изразяваме мнение и да го разпространяваме, гарантирано от чл. 39 на Конституцията.

Новият законопроект е противоконституционен

В чл. 152а от Закона за кредитните институции и сега се предвиждат солени глоби за същото, достигащи до 10 000 лева – напълно достатъчни, за да разорят една кабеларка или малък вестник. Той гласи: „Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение -от 3000 до 10 000 лв.” Ако нарушението е извършено чрез медия, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при рецидив стига до 20 000 лв.

Една от целите на наказанието е да има възпираща сила. Ако има глобени за разпространяване на слухове за банки и те продължават да го правят, явно наказанието не е достатъчно. Но този член никога не е прилаган и тъкмо тук е парадоксът. В случая властта използва като повод призива на БНБ, за да ограничи свободата на словото изобщо. Вече тече медийна кампания’ срещу задържаните в София, които уж предизвикали банковата криза. На своята страница в интернет ДАНС качи тяхното съобщение, наречено „Информационен бюлетин относно рисковете за депозити в български банки”. Само че в тези мейлове ПИБ не се споменава. Говори се за други три банки, пред които обаче опашки нямаше.

Забелязвате ли, че вече не се говори за „подставени лица на опашките”, които, „без дори да имат влогове в съответната финансова институция”, се редели, за да всяват паника, а после само питали каква е лихвата по влоговете в ПИБ. При това, според прессъобщението от събота, в ДАНС ги знаели и ги издирвали, защото ги засекли на охранителните камери на банковите клонове!?

Тези информации трябва да накарат всеки гражданин, който държи на правата си, да се замисли. Първо, откога е разрешено да влизаме само в банки, където държим пари? Второ, ако не внасяш или не теглиш, там не трябва да се легитимираш. Откъде тогава в ДАНС знаят какво са правили и питали „подставените”?

В понеделник един сайт даже премахна форума към публикации за кризата. Под тях стои текстът: „Уважаеми читатели, коментарите към статията са спрени на основание чл. 152 „а” от Закона за кредитните институции.” Комисията за финансов надзор пък започнала проверки „срещу множество лица и медии за разпространяване на слухове”. Усещате ли накъде вървят нещата?

Искат да ограничат свободата на словото, защото тя била вредна за банковата система. Обратното е, мога да го докажа. Като рекламодатели банките и лихварите (имам предвид небанковите финансови институции с лихви по заемите от 1000 и повече процента годишно, които единствени могат да си позволят реклами по телевизията между мачовете от световното първенство по футбол) са недосегаеми за критики в медиите. Затова хората няма къде другаде да изкажат отрицателно мнение за тях, освен във форумите. Сега искат да забранят и това.

Венци Чикагото бил задържан, защото постнал в профила си във Фейсбук информация „против валутния борд” – всъщност материал на Григор Лилов от преди година.

Откога това стана престъпление и кой следи профилите ни? В страна от ЕС ли живеем, или в Северна Корея? Защо тогава никой не търси митичния Киро Колев – „възмутения служител на БНБ”, който пусна мейл до медиите, че следствието срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев „се прикрива”. А Гунев е разследван за неупражнен контрол над КТБ, която сама поиска да я поставят под особен надзор. Единственият извод, който може да си направим, е, че тази информация не е невярна. Но и тя беше пусната първо като слух!

Всичко това ми напомня мрачните времена, когато Държавна сигурност следеше кой разказва политически вицове и пускането на слухове беше наказуемо. Тази дума е натоварена с негативен оттенък. Слухът обаче не е непременно невярна информация, той е само новина без източник. Историята е пълна с примери, когато слуховете са се оказвали верни. Те обаче непременно са неофициални. Американският социолог Т. Шибутани ги смята за импровизирани новини, резултат от процеса на колективно обсъждане.

Слухът не предшества убеждението, той е негова видима проява. Доказателството – опашките пред ПИБ продължиха и в понеделник, въпреки че цялата държавна машина и всички централни медии бяха впрегнати да убеждават хората в стабилността на финасовата и. банкова система. Следователно кризата на доверието не е само в банките, а и в политиците (което си го знаем), и в медиите (което не ни се ще да признаем). И как не, след като преди 18 години най-големите вестници ни убеждаваха колко стабилна е Първа частна банка. После се оказа, че тя (пък и другите фалирали тогава) е изсмукана от собствениците си и от главните редактори на въпросните вестници.

Според френския изследовател Жан-Ноел Капферер, автор на монографията „Слуховете – най-старата медия”, негативната асоциация между слух и невярност има за цел да ни внуши, че добра комуникация е само контролираната
Ако медиите останат единственият източник на информация, значи съществува монопол над нея, а по този начин и над словото. Слухът противопоставя друга ценност добра комуникация е свободната, макар че достоверността й страда от това. Неверните слухове са цената, която се плаща за основателните. Има само един начин те да се премахнат – като се забрани на хората да говорят.

Слухът е връзка с властта: като разкрива тайни, като внушава предположения, той принуждава управниците да говорят. През последните две седмици научихме много неща за олигарсите, които досега политиците криеха от нас. А за тях се шушукаше, нали? Но политици и банкери използваха властта и парите, за да поставят медиите под контрол и успяха. Така слуховете останаха последното убежище на свободното слово.

Затова – долу ръцете от тях! Вместо да увеличават наказанията за „невярна информация”, депутатите трябва да използват последните си дни в парламента, за да разгледат как вносителите на законопроекта Иван Искров и компания изпълняват задълженията си да контролират банките и дали не трябва да бъдат освободени предсрочно поради несправяне с работата.

Ако политиците толкова държат на вярната информация, нека създадат по-добри механизми за прозрачност на собствеността на медиите. Слуховете твърдяха, че Цветан Василев е тайният притежател на Тв 7, а Пеевски – на ББТ Сега това май се оказва вярно. Вижте обаче какво е декларирано в регистъра на СЕМ той е публичен. Някакви неизвестни имена, често на чужденци.

Има много други медии, където подставени лица и офшорки прикриват истинските собственици и техните интереси. Вярно ли е например, че зад предварително оповестената покупка на в. „Труд” стои Цветан Василев? Скоро ще разберем ако тя не се състои, значи е вярно!

Уплашеният банкер повдигна крайчеца на завесата. Ще се намери ли някой с куража да я дръпне докрай?

| 04.07.2014 01:31 | Десант, Бургас | стр. 13 | КРУМ БЛАГОВ