kodeksРЕГУЛАЦИЯ НА МЕДИЙНИТЕ УСЛУГИ В ИЗБОРЕН ПРОЦЕС

НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ
в Изборен кодекс ‘2014

МЕДИЕН мониторинг на ГИСДИ:  Евроизбори ‘2014

ГИСДИ осъществи мониторинг на дейността на медиите – печатни (национални всекидневници, големи регионални вестници), електронни (телевизии и радиа), интернет базирани печатни и електронни медии (интернет версии на вестници, телевизии и радиа), онлайн медии (онлайн радиа и телевизии, информационни портали, сайтове, влиятелни блогове). Медийният мониторинг има ясно разграничени количествени измерения и качествени съдържателни акценти.

ГИСДИ приема, че медиите поотделно и в своята съвкупност в хода на изборната кампания и в изборния процес като цяло не са просто важен посредник между избиратели и избиращи, между партии, коалиции и независими кандидати, от една страна и от друга – активните електорални групи, и пасивните избиратели, и плаващите периферии от избиратели. Медиите имат огромно влияние и мощ да въздействат върху масовите нагласи и изборни ориентации, да формират ценностни мотивационни бариери, които разколебават определени електорални групи, както и да мотивират за изборна активност, преместване на електорални плаващи групи, и да напомпват кредит на доверие спрямо нови политически актьори. Медиите имат огромно влияние и мощ да въздействат и върху самите партии, техните лидери и кандидатите, както и върху държавните институции, които са отговорни изборите да бъдат организирани и провеждани така, че да се съхранява тяхната не само демократичност и законосъобразност, но и тяхната гражданска легитимност.

Медиите изрично не са признати за субект в изборния процес, въпреки тяхната всепризнатост като „четвърта власт”. Но реално те функционират като такава, политиците са респектирани от тях, големите пари и силната власт правят всичко възможно да привлекат медиите на своя страна, а когато това им бъде позволявано и да подчиняват някои медии в своя полза.

В полето на медиите е необходим баланс между разнопосочните очаквания и интереси. Предпоставка за такъв баланс е ясно законово позициониране на медиите в изборния процес като участник с достатъчно реална независимост и доминиране на професионализма, но наред с това и с ясни ограничения за „търговския” интерес на медиите, за да не се преминава червената линия на финансов рекет над партиите.

Изборният кодекс ‘2014 прави опит да регулира тази изключително важна роля и дейност на медиите в изборния процес. Прави това, отчитайки едновременно спецификата на тяхната собственост и съответния вид регулация, нуждата от съчетаване между частен „търговски” интерес и обществения интерес, съчетаването на принципа на „равнопоставеност” с разграничаване според степента на „обществена значимост” на участващите в изборите партии, коалиции и независими кандидати.

Оценка на ГИСДИ е, че Изборен Кодекс ‘2014 прави видима и съществена стъпка напред към една обхватна и по-ефективна регулация на медийните услуги и активност в изборния процес. Това е в унисон с гражданското очакване сред избирателите медиите не просто да са активни, но и да са работещи за каузата на демократичния изборен процес, да дават възможност за достоверно информиран политически избор на гражданите, да извеждат политиците в публичен диалог, който не винаги е удобен за тях. В унисон е с претенцията на политиците медиите да са мост между тях и избирателите, партньор в тяхната политическа кауза, да позволяват тиражиране на критичност спрямо опонентите им. В унисон е и с изричното изискване медиите да не дискриминират малките и периферните партии, както и нововъзникващите партийни формации.

В същото време стават очевидни някои пропуски, отделни неясноти и липса на синхрон в нормите в Изборен кодекс ‘2014, както и в административно процесуалния ред на прилагагането им на практика. Част от тях предполагат доразвиване на концептуалната визия за видовете медии, за техните специфични роли и функция, за различията при тяхното регулиране и саморегулиране с оглед на държавния и обществения интерес. Това изисква време, системни разработки и съответни законодателни инициативи.

Друга част от тях могат да бъдат коригирани в спешен порядък – сега, през Ю