boginqvncslТя е отговорен човек, а в отношенията и с околните е на изключително добро ниво. Определено е „отборен” играч – team player. Организирана е и това и помага да върши работата си ефективно и бързо. Извънредният труд не представлява проблем за нея. Винаги изпълнява задълженията си в срок, търси алтернативни решения, когато са изчерпани всички средства за разрешаване на даден проблем. Качеството на работата и не се променя при стрес или напрежение в работната атмосфера и не допуска това да промени отношенията и с околните.

Богиня Венциславова е главен редактор на информационният сайт за местна власт и новини Кмета.бг. Ето какво споделя жената с божествено име пред Яна Радева и главният редактор на ЛюбословиеБГ – Андрей Велчев в един положителен разговор за сложната професия “журналист”.

Представете ни се с няколко думи?

Млад, енергичен човек с неутолима жажда към информация. Родена съм през лятото на 1989 година, досега животът ми преминава от новост в новост. Едно обаче ме съпътства от години насам – обичта към писането. Така и вятърът ме довя до мястото, където съм днес – Kmeta.bg.

Работата е изключително интригуваща, защото дава възможността да си запознат с най-различни проблеми, общо взето да си запознат с проблемите по региони. Работата с общинските администрации повече, отколкото с централната власт, е по-благодатна и интензивна. Приемам това за стимул, не просто за overtime работа.

Какъв пример трябва да вземем ние журналистите от местните кметове и институцията “община”? Знаем, че това е най-осезаемата от обществото власт, защото са най-близко до хората, а журналистиката се отдалечава все повече от хората?

Въпросът съдържа голяма част от отговора. Всъщност това, от което журналистиката губи е, че се приближава до тези, които са далеч от хората и по този начин сама се дистанцира от тези, които имат нужда от нея – обществото. В последните години журналистиката пренебрегна голяма част от принципите си, най-вече тя избяга от образа си, такъв, какъвто студентите по журналистика го учат и разбират. За мен основният проблем е, че не може да се има доверие в журналистиката и това става видимо от медиите, които “обръщат палачинката”, когато е угодно на някого. Заглавията в различни издания (независимо печатни, електронни и т.н.) могат да служат като ориентир. Но е голям проблем, че хората вече не могат да отсяват източника си на информация.

Богиня Венциславова, главен редактор на Кмета.бг обградена от силните мъже на деня от местната и губернаторска власт на България

Богиня Венциславова, главен редактор на Кмета.бг обградена от силните мъже на деня от местната и губернаторска власт на България

Преди време албанският медиен експерт Рамиз Алия заговори за контрола на политическите фигури над медиите и за преходът от цензура към автоцензура. Лично аз оставам с впечатлението, че в България има и двете – и цензура, и автоцензура. За тези, които не са запознати отблизо с работата и функциите на медиите, това не е толкова видимо. За тези от нас, които ежедневно следим работата на всички издания, това ни вади очите.

Какви примери можем да вземем от местните управници – най-вече да се приближим до хората. Въпреки това трябва да отбележа, че изпитвам съмнения хората по региони да чувстват кмета най-близък. По-скоро отчитам, че той и съответната община, която ръководи, са събирателен образ на вина – т.е. общината носи вината за едно или друго, кметът за второ или трето и т.н. Да, градоначалниците имат своите приемни дни и сигурно има граждани, които се възползват от това, но по-скоро кметът повече е обвиняван, отколкото хвален. Разбира се, има и изключения от това правило. Иначе функцията на местния управник да бъде близо до хората е изпълнена – те са с хората по време на празници, по време на бедствия, дори в някои случаи – по време на протести. Все пак, смятам, че това не е толкова осезаемо за хората.

Как са проблемите на регионите?

Най-разнообразни, в повечето случаи са и комплексни. Политическата нестабилност у нас е пренесена и в регионите. Ежедневно знаем за невероятните скандали в даден Общински съвет, нападки и там има. Това няма как да не се отрази на дейността на местната администрация.

Иначе проблемите по региони са тези, които са на дневен ред на централно ниво – висока безработица, проблеми в образователната и здравна система, липса на инвестиции или трудното им реализиране.

Най-наболели сякаш са проблемите с водните цикли на градовете. Те се раждат от ситуацията около Оперативна програма “Околна среда”. В много разговори с кметове, изправени пред вероятността администрацията им да плаща корекции по ОПОС в размер на милиони, те звучат притеснени, защото бюджетите на местните администрации не са нещо внушително. А тези пари следва да се разпределят за най-важните пера, които могат да стимулират напредък. И в този случаи пак е очевидно как кметът като длъжност събира негативи – държавата ги обвинява, че са допуснати грешки в самите проекти, въпреки че самата тя е следвало да ги “хване”, преди да станат достояние на Брюксел, хората ги обвиняват за разкопаните улици в населените места, ЕС пък очаква завършването на тези проекти и т.н. Определено това е най-трудната професия.

Все пак аз отчитам сериозна отдаденост на голяма част от управниците. Има такива, които ежедневно са в търсене на инвеститори, за да могат да бъдат разкрити нови работни места. Има такива, които ежедневно са в конфликт с общинските съветници в търсене на консенсус по дадена тема и т.н.

Проблеми има безброй – например Септември бе известно време без обществен транспорт, заради финансови задължения на фирмата-превозвач. Оттам обвиняваха местната власт, но тя няма голяма вина, защото нямат особено голям избор – малко са фирмите, които са съгласни да реализират превози с малък брой пътници, а все пак някой трябва да изпълнява тази обществена функция. А именно общината е тази, която трябва да я осигури.

Скоро общинските съветници в Сливен отхвърлиха идеята да се изтегли заем от над 4 млн. лв. от фонд “ФЛАГ”, за да продължи работата по водния цикъл на града. В Пещера пък хората се оплакват от силния звук на високоговорителите на джамията в центъра, но общинските съветници не се съгласиха с това и той няма да бъде намален.

Отделно на определени места има проблем и с имотните претенции на Главното мюфтийство към различни паметници на културата.

Разбира се, безработицата е проблем на дневен ред почти навсякъде. Сега, след наводненията от 19 юни във Варна, Добрич и Велико Търново, виждате, че местните управи са изправени пред нещо нетипично – не всеки ден се случват бедствия. Обаче прави впечатление, че при тази трагедия пак се бърза с нападките – задочните разговори през медиите между кмета на Варна Иван Портних и държавата в лицето на вътрешния министър Цветлин Йовчев и премиера Пламен Орешарски. Иначе съм съгласна, че една местна власт трябва да е подготвена за всичко, но истината е, че не всичко може да зависи от нея.

Да се изброят проблемите на регионите не е лека задача, но аз държа да отбележа, че на места се случват изключително позитивни неща, които ще дадат резултат. Вероятно проблемите по места ще започнат да намаляват, тогава, когато начинът, по който държавата се управлява, се промени. Необходими са повече реални стимули, гарантирана лоялна конкуренция и повече възможности за инвестиции.

Вие сте първата национална електронна медия в България, чието основно внимание е насочено към 264-те общини в страната. Успявате ли да сте им полезни?

Надявам се, че да. Смисълът на Kmeta.bg е да служи като ориентир. Ежедневно екипът се старае да покрие всички важни събития по места. Едновременно с това политическите новини не отстъпват. Така че определено полагаме усилия, а доколко сме полезни – по-скоро читателите са тези, които могат да определят.

Защо политиките не могат да се случват без помощ от четвъртата власт?

Заради обществения отзвук и натиск. Ако медиите мълчаха най-вероятно хората в Бобов дол все още щяха да пазаруват с купони само от един магазин. Примерите са много, най-малкото – всеки сутрешен блок има зрителска рубрика и се търси резултат при регистрирана нередност. Това е плюс.

Ще бъдат ли по-различни наближаващите след около година избори за местна власт?

Да, вярвам в това. Както в последно време политическата картина се мени постоянно, не мисля, че след Костинброд и Бобов дол, можем да очакваме спокойни местни избори. Може дори да се каже, че “почвата” се подготвя за този вот. Например, в началото на юни кметът на Своге Жоро Цветков беше отстранен от длъжност, срещу него има и досъдебно производство за извършено служебно престъпление. В общината обаче вярват, че той е невинен, че това е нападка, лека подготовка за предстоящите местни избори и дори признават, че от известно време местната администрация работи “под обстрел”.

Така че изборите за кметове и са далеч, и не толкова. Но сигурно и те ще преминат под знака на някои скандал. Разбира се, трябва да се види какво ще се случи с предсрочните парламентарни избори, преди да правим категорични прогнози. Все пак, моето очакване е резултат от тази спирала на нестабилност, в която се намира страната ни. Дано обаче не съм права.

Ако може да се направи паралел, мислите ли, че както силните кметове стават все по-силни и биват преизбрани за пореден път, така и силните медии стават все по-силни или все пак има място за нови медии и нови шефове на общините?

“Силен кмет” е доста относително понятие. Има случаи, при които един кмет е преизбран, само защото е единствен кандидат за поста, но това не значи, че е силен. Има такива случаи, в които от общински съветник, един човек става кмет. Да речем, кметът на Тетевен Милен Милев – той е бил председател на Общинския съвет, след това е избран за кмет. Сега е под домашен арест след спецакция на ДАНС, но в единственото си интервю досега – дадено за bTV, той ясно заявява амбиции да продължава “още дълго да си кметувам”. Около него излязоха интересни факти – бил приближен до Илия Павлов, известен бил сред местните в Тетевен като Краля на хазарта. Ако един такъв човек получи политическа подкрепа за следваща надпревара за кметския пост, най-вероятно би получил подкрепа на основа страх, но това не го прави силен.

За силен кмет аз приемам този, който може да промени икономическата и социална обстановка в своята община. Един такъв според мен е градоначалникът на Бургас Димитър Николов, както и столичния кмет Йорданка Фандъкова. Тях приемам за силни заради свършената работа. Но примери има още много – например кметът на Благоевград Атанас Камбитов, на Велико Търново, Габрово и т.н. Разбира се, за хората в тези градове техните кметове може и да не са силни, по-конкретно това ще стане ясно след изборите за местна власт през 2015 г.

Иначе, както при кметовете, така и при медиите. Една медия може да е силна заради способността си да въздейства, но дали информацията, която предоставя е обективна и гарантирана от 2 или повече източника – това е оценката. Ако трябва да сме честни има медии, които по-скоро са пропагандно оръжие, но са “силни” – от 20 души в градския транспорт, поне 8-15 от пътниците я четат. Тук отново подчертавам, че голям проблем на обществото ни е, че не подбира правилно източника си на информация. Затова не се наемам да кажа кои са силни и кои могат да бъдат такива – тиражите определят това, независимо дали резултатите ни харесват или не. Ако търсенето за качествени медии се повиши, тогава пътят за такива ще бъде открит.

Колкото до втората част от въпроса – дали има място за нови медии, надявам се – да. Но повече се надявам да има място за нови обективни и точни медии. Защото тълкувам формулата на успеха за едни медии като “жълто+скандално = читаемост”. А това не са нови медии. Те преповтарят вече съществуващи, използват съществуващи такива издания като свои източник и определено не са новост, а по-скоро утвърждават скандалното. Нови могат да са тези, които да показват обективно всички гледни точки. Нови могат да са тези, които не получават телефонни заповеди за такъв или такъв материал. Нови медии могат да са тези, които гарантират обективността на представената информация, разбира се, не с измислени и тайнствени записи.

Пръв след равни ли е един главен редактор?  Вие как се чувствате в тази “кожа”?

Главният редактор е този, които носи отговорността за съдържанието на медията, което не е лека задача. Не мисля, че именно на тях се дължи успехът или неуспехът. Те са част от екипа и лично аз не вярвам в йерархията в медиите. За да е успешна една медия, моите разбирания са, че трябва тя да има силен екип, благодарение на което да се покрива информацията и да се създава качествено съдържание. Главният редактор трябва да е приятел, не истерик, който натиска хората за крайни срокове. Той трябва да е помощник, креативен човек. Дали на мен тази “кожа” ми подхожда – не знам и не мога да съм сигурна. Определено има много неудобство в нея, но моята основна задача е да мотивирам хората около мен, които приемам за равни и за приятели. Вярвам, че това е една малка частичка и условие за добрата работа. Надявам се, че се получава, но се предпазвам от силни твърдения, защото оценката за мен трябва да дойде първо от тези около мен.

 

По-значими ли са малките новини на общините и онзи с отзвук сред местното население на областите извън урбанизираните територии като София, Варна, Пловдив? 

Всяка новина е важна. Ако е от значение, че във Варна това лято се очаква силен летен сезон, то това е важно и за териториите около морската столица. Тоест, важните новини от големите градове имат влияние и за по-малките населени места около тях. Но всяка една новина е важна – всеки град си има своя общественост и тя се вълнува от дневния ред в населеното място. Така например е важно да се посочи, че в дадено село имат нужда от нова ВиК-мрежа, защото през летните месеци започват обширните теми за водната суша в 21 век. Не трябва да подценяваме нито една информация, за едни тя може да е без значение, но други може да я очакват с нетърпение.

Каква информация трябва да съдържа една медия за медии?

Най-вече: кои – да, и кои – не. Медията за медии трябва да е навигатор за това, кое е по-полезно да се прочете, и от кое да се пазим. За трети път ще кажа, че за мен има голям проблем сред общността и избора й на източници на информация. Затова една медия за медиите трябва да е помощник на хората и коректор на самите медии. Колегиалността не може да е безгранична, когато основни принципи не се спазват, затова е хубаво да има някой, който да посочи кое къде не е наред. Коректор и ориентир са хубави понятия, които да определят работата на една медия за медии.

Пожеланието ви към читателите на Любословие?

Пожелавам им да се доверят, да останат верни на Любословие и да четат повече. 🙂

Интервю на Яна Радева, специално за ЛюбословиеБГ, София 30.06.2014

[spider_facebook id=”1″]