eric-del-monacoГледали сме по филмите много истории за човек под прикритие с тайна мисия, а цялата задача е изпълнена с много препятствия и ситуации, вълнуващи зрителя. Тази история ще бъде различна, защото започна точно като сценарий, но завърши неочаквано за всички участници в нея. Отсега ще разкрия финала – приятелство. Онова, което се ражда като любовта – мимолетно, емоционално, и ражда спомени, гримирани с усмивки, които обаче не изчезват след почистването. Всичко започна в петък вечер пред „Св. Александър Невски”.

Там синият автобус очакваше своите нови временни приятели, които се бяха събрали от цяла България. Суета, усмивки и прегръдки изпращаха последните минути от паркинг ситуацията. Малко преди 23 часа всичко трябваше да започне да се случва. Пътят до Хърватска беше свободен за използване, а желаещи се намираха. В групата на професионалистите бях и аз, онзи, когото те поздравяваха все едно ме познават от години. „Колега”, може ли да седна зад теб, свободно ли е”, попита Клеопатра, която тогава все още беше непозната за мен, а прякорът й щеше да бъде измислен 24 часа по-късно от плейбоя Иван, когото забелязах още в началото.

Прегръщаше се с приятелката си и езикът на тялото подсказваше, че не му се разделя, но явно трябваше да го направи. Докато наблюдавах влюбената двойка, бързо сплетени думи прекъснаха мисълта, която трябваше да е част от този разказ: „Леле, аз си мислех, че само аз си нося възглавница. Успокоих се, че има и други. Дори одеяло си нося”. Това е Приказливка, която кръстих така, защото изричаше мислите си по-бързо от Skiller (най-добрия бийтбоксър), а скачането от тема в тема надмина рекорда на Стефка Костадинова.

Положително настроената стилистка на коси се притесняваше да не е досадна, но въпреки това продължаваше да комуникира изключително добронамерено, без да обсъжда хората, а различни ситуации от живота, който я е връхлетял. Станахме си приятели, но това го разбрах още на първата минута, защото добрата енергия се усеща. Малко преди полунощ всички бяха заели местата си, синият автобус се движеше с разрешена скорост, а общуването се засилваше. Точно в този момент бях категоричен, че искам да остана под прикритие и да разбера тайните на фризьорския бизнес.

Всички бяха убедени, че съм един от тях, и спокойно можех да се включа в разговорите им, които опознаваха тънкостите и проблемите на професията, но за моя изненада с изключително поучителен характер, без нападки или изтъкване на неповторимост. Знаех си, че трябва повече да помълча и да създам усещане на срамежливост, защото аз нищо не знам за тази професия. Моята лична фризьорка Деси винаги е имала право да прави каквото си иска с русите ми коси, а аз така и не проследих нито веднъж работния й процес.

Всеки да си знае работата – правило от години, на което не изневерявам.

Сред гласовете се открояваха няколко, които владееха положението: Приказливка (Емилия) от София, Данчо с типичния пловдивски прякор, екзотичната Светлана, която черпеше всички с кафе, споменатите вече Клеопатра (Дана), Иван и не на последно място Тони. Момчето от Пловдив, което флиртува с очи, но ръцете му са спечелили дори баща му за клиент. Същият, който категорично е отказал да му помогне да стане професионалист, защото според него в тази професия мъжете са хомосексуални. Не мога да не отбележа положителното отношение на Вики, която ми предложи сандвич, след като е забелязала, че се храня ограничено и специфично. Успокоих я, че това е с цел, но ми стана приятно. Непоисканото внимание може да засенчи всяко друго…

Няколко часа слушах интересни истории за бои, прически, клиенти… Как се печелят нови, как се постига перфектен цвят, бизнесът колко и как се развива. Запознавах се с хляба им, а те неусетно ми подаряваха информация, без да подозират, че не съм от тях.

Часове преди това си мислех какво ще правя с толкова фризьори на първия семинар на WELLA International Education Session. Не предполагах, че над 1000 „колеги” от цял свят ще се съберат на този уникален празник, който ще предложи не само обучение, новости, но и възможности за нови контакти. Представях си, че ще имам възможност да открадна занаят – безплатно, но не подозирах за мащабите на събитието. Исках да усетя магията на майсторите с ножиците, но като едно малко дете повече летя в мислите си, отколкото да се оглеждам за реалните знаци на съдбата. И тази професия като всяка друга си иска време, труд, постоянство и талант.

И преди всичко желание, защото фризьор за 3 дни няма как да стана, колкото и да съм добър стилист. Познаването на марката, на това как се борави с продуктите, как да убедиш клиентите, че това е правилно за тях и… да останеш добър човек – ето това е много малка част от уроците, които научих от учителите ми.

Цяла нощ слушах истории и обмяна на опит. Никой не се притесняваше да изважда информация от кухнята. Дори когато Боби (момичето от страна на организаторите) им съобщи, че сред тях има журналист. Усмихнаха ми се, а някои дори продължиха да ми казват „колега”. Не беше като при звездите, които щяха да променят поведението си. Тези хора бяха естествени и добри. Уважиха себе си и другите и точно по тази причина, когато се връщахме, те се бяха превърнали в истински приятели. От непознатите-познати видях как професионализмът сприятелява, защото това е рядко срещано в творческите професии.

Но както често правя, минавам от началото към края и пропускам важна част от същественото. След дългото пътуване до Хърватска момичето със сините очи ни посрещна пред хотела. Нина от WELLA ни очакваше от предния ден, защото като истински професионалист искаше да е запозната с детайлите и да бъде в услуга на българските коафьори. Програмата беше точна, ясна и слънчева -като времето в Хърватска, а уточнителни въпроси от страната на пътуващите – липсваха. Организация – перфектна. Компания – страхотна.
Положителна енергия – в достатъчно голямо количество.

Следващите три дни бяха окъпани от забавни и поучителни програми, гарнирани с парти. Тенденциите и иновациите в продуктите бяха представени по начин, който дори на мен ми беше интересен. Точно по тази причина цялата зала винаги беше препълнена, а хората, събрали се от цял свят, не бяха просто използвали това пътуване за почивка. Истината е, че бях силно впечатлен от Chad Hanna, който представи не само вълнуващи дъха предложения, но го направи с изключителни шоу елементи. Вече знаех – за фризьор не ставам, но фризьорите отдавна не са в тайната стаичка на шоубизнеса, те са лица от сцената.

Интересът ми беше запълнен не само от професионалните му предложения, но и от естествения подход, с който завладя препълнената зала. Урок, който беше забелязан и от българската група. Няма съмнение, че WELLA International Education Session беше образователен за професионалистите, но и за онези, който имаха шанса да бъдат част от него – макар и инкогнито. Като мен. Най-хубавото от цялото събитие е приятелството между конкурентите, които наричаха себе си само колеги, без да има напрежение между тях.

А за домакините – вероятно е интересно да си част от света на производителите на продуктите за разкрасяване, но това ще узная някой друг път. Когато ме допуснат до този свят. А през това време ще уважавам още повече коафьорите, защото те не са просто разкрасители, психолози, бизнес личности, а професионалисти с приятелско отношение дори към конкуренцията.

Благодаря ви, колеги. Вазичка!

Hello! | стр. 80 |