krapchevИмах изключителната слука да посетя САЩ преди доста време. Сега няма да ви занимавам с пътепис, а с едно особено преживяване.

Бях там 17-18 дни. Време абсолютно недостатъчно, за да пишеш каквото и да е за тази страна, защото тя е друг свят, друга вселена. За да си позволи каквито и да е изводи и поуки, човек трябва години да е живял там, да е работил там, да се е радвал и да е страдал там, пък тогава да разказва. Все пак си позволявам няколко думи, защото те пряко се отнасят до всеки от нас самите и до нашата душевност и съмосъзнание. Преценете сами:

Още в първите часове на манхатънска територия се забихме по забележителностите на мегаполиса, основан от холандски колонисти преди около 4 века. Бяхме и в Нюйоркската борса. На излизане се озовахме под едно стълбче, на което висеше табелка с надпис „Уолстрийт”. Да не повярваш, че си в сърцето на световния капитализъм!. Гледам – уличка като всяка от околните. Дори ми се стори възтясна. Строги фасади сивеят и се издигат нагоре, ама не чак да стържат небето … Но имаше нещо изключително: улицата, фасадите, стълбовете по тротоарите – всичко бе окичена с безброй национални знамена! Висяха едно до друго, едни унили, други потръпваха от лекия ветрец и се отпускаха, махаха като че ли на зазяпалите се по тях балкански субекти и стопляха строгия вид на легендарната улица. Не, не било празник, просто в Щатите било общоприето където има живот, да има и знаме, отговориха ни домакините на нашия идиотски въпрос „Защо?”

После попътувахме из страната. Стигнахме чак до Флорида. Влизахме къде ли не, посетихме изложби, университети, казина, летища, ресторанти, магазини от всякакъв калибър – навсякъде американски знамена! Направили са ги във всякакви размери и с всевъзможни конструкции – за окачване, за поставяне на маса, , на ревер, на магнитна основа, на стъкло, в стъклени заливки, на стойки, на сувенири с големини от нашите 5 стотинки, до великански платна от по няколкостотин квадратни метра.

Отбивахме се и встрани от американските магистрали. Искахме да надникнем до домовете на местните хора, да видим и задните им дворове. Е, задни дворове – в пряк и в преносен смисъл така и не намерихме. Но навсякъде, дори и край най- скромната къща, дори и да нямаше хора в момента в нея, на гладко окосените морави се вееха раирано – звездните символи на нацията. Отгоре на всичко и огради почти си нямат! Мислех си тогава: що не дойдете да ни видите как сме се зарешетили до петите етажи и какви дувари си вдигаме, но това е друга тема.

Затова, като се върнах, на въпроса какво съм видял в Америка, на шега отговарях: „Американското знаме!” После разказвах за останалото.

„ Е, какво от това?”- ще попитате, може би. Нищо, нищо особено. Но така стана, че се върнах точно преди 6 – ти септември – Денят на Съединението. Ако имаше допитване за подреждането на нашите официални празници, бих сложил тази дата веднага след 24- ти май, като последният бих определил за национален празник. Но никой не се е интересувал от мнението ми. Не вярвам, драги читателю, че и теб някой те е безпокоил с подобни третостепенни въпроси, но май пак се отклоних. Та прибирам се аз в навечерието на споменатия светъл ден и бях потресен, още преди да си влезна у дома: в целия ни квартал, населен от около 10-12 хиляди български граждани, не се виждаше нито едно българско знаме по фасадите!

На пук на това, както всяка година, провесих голям трикольор на терасата и си рекох, че така ще разчувствам въпросните граждани и те ще заизкарат празнични знамена по къщята.

Нищо подобно!

От тогава мина доста време. По празниците нещата вече са в пъти по-добри – вместо моето знаме самотно да се насилва да прави патриотична агитация, вече се появяват още 3-4 знаменца … При това, не винаги!

Като оценявам бързината на националното ни освестяваме и на най-елементарната му външна изява установих, че в близките 30-40 години ще достигнем американците по този показател!

Това не става с наредба!

А признаци за вътрешен подтик не се забелязват…

Така е до ден днешен, за съжаление. Така беше на Трети март, така беше и онзи ден, денят на Солунските равноапостоли. Този път на фасадата на отсрещното училище имаше знаме с размерите на носна кърпичка и не се разбра за празника ли е там, или е сложено от кумова срама до европейския флаг, защото имаше избори по някакви си там европейски въпроси. Да не повярва човек!

И още нещо: май най-големи патриоти са футболните фенове; защото размахват по стадиони трикольори. Но това не са наши знамена! По тях има гербове, надписи, знаци, портрети. Няма ли кой да въведе ред и да застави този, който размахва трикольор, да знае, че по конституция той е само трицветен и нищо повече по него не бива да има!

Иначе със знамената всичко е наред. При всеки удобен случай правим тържества при Паметника на Незнайния воин. Гвардейски части блъскат паветата ожесточено и сякаш така плашат потенциалните ни врагове. Представителни части на родовете войски дефилират пред група от най-официални лица, които помежу си не се понасят, но чинно стоят опънати под веещото се знаме българско знаме и синьо-звездното му другарче. Парадните фукни ни идват много отръки, но не продължават дълго, защото нямаме войници за по-масови маршировки. Просто армията са изпари, отново под непобедимите ни знамена.. .

Ако все пак някой се разчувства от тези редове и тръгне да си купува знаме, за си приготви поне десет- петнадесет лева и да внимава: на пазара има и това, което не бива да се продава.

Това исках да споделя.

Идват празници, значи . . .

Божидар Н.Крапчев

Божидар Крапчев Божидар Крапчев e политически наблюдател, анализатор и коментатор.Специален сътрудник на медийна група Любословие – София, България.
e-mail: bojidar@luboslovie.bg

 

Татко – спомените на Божидар Крапчев

Татко – спомените на Божидар Крапчев Никой не се е взел от нищото. Всеки си има корен. Един -по – дълбок и по- жилав , друг – хилав и неустойчив. Но корен ! От него поникваш , на него наливаш сили и едва след като израстеш, пускаш свои…

Божидар Крапчев: Данаил Крапчев беше демократ по сърце

Божидар Крапчев: Данаил Крапчев беше демократ по сърце На 3 март, в празника на България Любословие.БГ, публикува втора част от интервюто на  Божидар Крапчев с Андрей Велчев в което той споделя спомени за своят изтъкнат роднина, паметна фигура от…

Божидар Крапчев: Д. Крапчев е бил напълно независим

Божидар Крапчев: Д. Крапчев е бил напълно независим Интервю на Андрей Велчев с Божидар Крапчев за електронното издание „Любословие”- Медия за медиите. 21.02.2014 г. София ТЕМА: Данаил Крапчев и неговото творение „Зора” Б.К. Преди да започнем, искам…

Черно на бяло

Черно на бяло Свикнахме да сме дежурни отрицатели. Нищо не ни харесва, критикуваме наред всичко и всички. По кафенета и градинки не можеш да ни спреш от хули към “ония”. Ама кои ония, за какво точно, не става…Прочети цялата публикация

[spider_facebook id=”1″]