Божидар КрапчевОтмина и този ден на Светите солунски братя. Някак си служебно отмина. Като изключим задължителните полукухи слова на големците по културните ни институции /един приятел ги нарича „инсталации”/, като не се трогваме от някои полуслужебни писания в пресата и някои дежурни емисии по електронните медии, ако отметнем и злополучните „Аскеер”-и, получава се една почти делнична празничност.

Живея непосредствено до едно от големите столични училища. Преди години седмица-две преди празника се правеха репегиции, плетеха се венци, окачваха се портретите на Кирил и Методий, ехтеха песни и преди всичко – великият химн на този пресветъл ден. От година на година децата стават по-малко, гълчавата намалява, а тази година така и не се чу почти нищо. Е, на самия ден се появиха стотина ученици и вяло се поразмотаха из двора, изпушиха по цигара и си тръгнаха. На следващия ден търсих по фасадата знаме, но за съжаление – нямаше.

В замяна на това по телевизията ехтят стихове. На Вазов, на Вапцаров, на Яворов, моля ви се! Произнасят ги чутовни наши артисти – един известен с басовия си глас поизтъркан войвода, една винаги равна и винаги скучна имитаторка на дълбоки чувства и един позастаряващ юнак, обявен доживот за надежда на българския театър. Стихове за писменост и култура, за прослава на българщината, ще речете. Не! Стихове за реклама на една банка!!!

Питам се как ли се е намерил продуцент за тази гавра, как ли са се намерили редактори, колко ли са платили на

тримата, че да си позволят тази халтура от най-долна проба? Толкова ли са закъсали тези хора, които ние свързваме с чисти и достойни за продражание образи от театъра и киното, та сега си позволиха да оцапат най-нежните слова, най-героичните строфи, най-драматичните излияния на споменатите автори? Та Шипка би се сринала в пропастта под нея, ако се чуе като търговска реклама. Да ровя ли костите на бранителите й? Как ли Вапцаров би дал нежността си за каузата на една банка? Явно и тримата са били просто печалбари, а не творци в тези изяви, защото звучат декларативно, сухо, равно, студено, безсърдечно. Звучат служебно и засрамено. Те просто са заработвали едни хонорари, а не са били познатите артисти Така ги възприемам, но не ги приемам

Впрочем, не са само те. Досега не станахме ли свидетели как великани и великанки /има ли женски род тази дума?/ ни предлагаха кренвирши, лекарства против косопад, чудодейни средства за вечна младост и други такива? Не разбиваха ли стени и не се ли кривеха от екрана и от страниците на вестниците, защото бяха, или са още популярни и затова добре са им платили?

Господине с басовия глас, изровете от архивите на радиото рецитациите на великия Кисимов по „Епопея на забравените”. Чуйте го и съм сигурен, че ще потънете от срам вдън земя. Не биваше да се докосвате до тези свети слова, драги деятели на българската култура. Разбрах, че скоро ще ви се прави някакво честване, гореспомената госпожо. Дали там ще се представите с банковите си декламации? Надали..

Искрено вярвам, че отдавна съжалявате за стореното. Вече не правете подобни унизителни неща. Нашият народ е

милостив и ако сте в нужда, ще ви помогнем. Но не опарцалвайте литературните ни светини в локвите на грубия моментен материален интерес. Да, цялата ви гилдия е несправедливо оставена на автопилот, но точно когато е трудно, точно когато е мъчно да се преживява, останете достойни за почитта на хората, които ви гледат и които са ви вярвали. Не съм вече сигурен на вас ли са вярвали, или на вашите герои от сцената. Би трябвало да няма разлика, нали?

Не се обръщам към медиите, защото те са търговците

в храма.

Не се обръщам и към поръчалата тази простотия банка, защото тя е чужда и изобщо няма да разбере за какво става дума.

Но във вас все още имам вяра.

Не съм се излъгал, нали?

Тогава ще поправя и заглавието.

Този празник винаги е имал дъх на люляк, на пресни череши и на нещо съкровено българско, от което цял живот после очите се просълзяват.

Нищо друго не бива да се меси в този дъх!

Божидар Н. Крапчев
Юни , 2014 г.

Божидар Крапчев – политически наблюдател, анализатор и коментатор. Специален сътрудник на медийна група Любословие – София, България. Началник на отдел Главен. Той е племенник на Данаил Крапчев – изтъкнат български журналист, общественик и революционер и син на Никола Крапчев издател, и създател на печатарско издателство Преса.

[spider_facebook id=”1″]

Татко – спомените на Божидар Крапчев

Татко – спомените на Божидар КрапчевНикой не се е взел от нищото. Всеки си има корен. Един -по – дълбок и по- жилав , друг – хилав и неустойчив. Но корен ! От него поникваш , на него наливаш сили и едва след като израстеш, пускаш свои…

Божидар Крапчев: Данаил Крапчев беше демократ по сърце

Божидар Крапчев: Данаил Крапчев беше демократ по сърцеНа 3 март, в празника на България Любословие.БГ, публикува втора част от интервюто на  Божидар Крапчев с Андрей Велчев в което той споделя спомени за своят изтъкнат роднина, паметна фигура от…

Щрихи за Данаил Крапчев

Щрихи за Данаил КрапчевСпециално за Любословие.БГ, Божидар Крапчев споделя спомени за своят изтъкнат роднина, паметна фигура от българската журналистическа история – Данаил Крапчев. Първи щрих. Чичо Данаил много…

Данаил Крапчев: Да живее България!!!

Данаил Крапчев: Да живее България!!!Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер. Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската…