248029_4101346455307_152892899_nМирослав Боршош е роден на 8 декември 1972 г. в София. Фамилията му е Боршош, защото е половин унгарец. Баща му Ласло е преподавател по математика в Будапеща. И гросмайстор по шах. Прадядо му Ерни е бил цигулар.

Няколко месеца след като се родил Миро, семейството се изнася в Будапеща. Там бъдещият лидер на сините младежи учи до VII клас в унгарско училище. Или, казано на шега:

“Говоря унгарски, ползвам и български”

Миро е и половин македонец – родът на майка му Красимира е от Гоце Делчев. След 9 септември 1944 г. обаче целият македонски род е принуден да напусне Неврокоп и да се пръсне из страната. Защото новодошлата власт имала зъб на прадядото Матей – виден местен търговец.

От тази експлозивна унгаро-македонска смес се раждат Миро и сестра му Надя, която сега е студентка в Икономическия институт в София.

Миро се връща в България, след като майка му и баща му се разделят. Една година се пробвал да учи педагогика в СУ, но след това бързо се преориентирал и се записал в първия випуск на новооткритата в Софийския университет специалност “Културология”. Специализирал е “Теория на културата”, а дипломната му работа е: “Културни измерения на прехода в България”.

След като завършва висшето си образование през 1996 г., кара една година казарма – във Враца и Сливница.

Боршош е пример за човек, който сам си проправя пътя в живота. Докато следва, се издържа сам – работи, каквото му падне. В края на 1997 г. обаче късметът му се усмихва – постъпва на работа във Външно министерство като специалист в управление “Информация”. По това време Надежда Михайлова тъкмо е решила да спретне екип от млади и кадърни хора. След като две години учи занаята, Миро плавно израства до експерт в кабинета на министър Надежда Михайлова. По това време Боршош осъществява връзките на Михайлова с неправителствените организации. Грижи се и за публичните й изяви, в смисъл – пише проектите за речи на Михайлова. Малко по-късно министърката го натоварва с нова задача – да бъде парламентарен секретар на Външно. Демек – да отговаря за връзките на министъра с парламентарната група на СДС. Т.е. – да води вътрешната политика на външния министър. Боршош, за когото контактуването не е проблем, моментално става известен във високите етажи на сините среди

Плюс за него е и това, че беше най-младият парламентарен секретар на министерство.

В последните си работни дни в МВнР, пътьом, Миро успя да поработи и като зам.-шеф на комисията към Външно, която се грижеше за провеждането на парламентарните избори в чужбина.

В последната година на 38-ото НС сините политици го ценяха и като експерт по неправителствените организации. Като човек, който е наясно с такива сложни неща като европейските предприсъединителни фондове и т.н.

Не бива да си мислите, че Миро е човек, който в годините на синята власт е седял зад бюро и се е занимавал с някакви прашасали бумаги. Не е точно така. Въпреки че ежедневно заучава оная особена политическа лексика и въпреки че вече се сдоби с кабинет на “Раковски” 134, Боршош не е човек, който може да видите заврян зад бюро.

Докато спринтира по стълбицата на администрацията, през 1999 г. Миро успя да изкара и един курс за правителствени говорители в САЩ. Тогава стъпва в близнаците на Световния търговски център, които май му правят по-силно впечатление едва след като се срутиха. Видял е и Пентагона, преди терористите да го направят на Квадрагон. Боршош е явно от хората, които трудно могат да се впечатлят от нещо. Освен от интересните културни различия, не останал кой знае колко захласнат дори и миналата зима, когато с делегация на Външно обиколил Китай, Индия и други екзотични азиатски страни.

Не пропуснал да се снима с два вдигнати пръста на площад “Тянанмън” пред входа на Забранения град. Може би защото е седесар по убеждение. Затова днес е извън държавната администрация. Затова след изборното фиаско през юни той моментално подаде оставка от Външно – в същия ден, в който и Надежда Михайлова напусна работата си. Новата власт му предложила да остане, въпреки че Миро бе и кандидат-депутат на СДС в София. Сините го сложиха на 13-о място в 23-и район в София, въпреки че този многомандатен избирателен район излъчваше само 12 депутати.

Миро е седесар, въпреки че взе партийна книжка едва след като СДС стана партия. В ранните години на демокрацията младият Боршош  дейно участваше във всички видове стачки, които се заформяха от сините.

Женен е, има четиригодишна дъщеря – Радина. Тепърва открива част от проблемите, с които се сблъскват младите.

Изненадващо, но младият политик Боршош е и запален ловец. Член е на ловна дружинка, която отстрелва дивеч под връх Мургаш. Може да се каже, че е член на най-интелектуалната ловна дружинка в родината. Миро е неин секретар, председател й е синът на Йордан Радичков – Митко, а заедно с тях ловуват ректорът на СУ Боян Биолчев, художникът Греди Асса, издателят Николай Тодоров, деканът на ФСФ в СУ – Валери Стефанов, секретарят по международната политика на СДС Петър Стоянович и др.

Харесва му този разнороден колектив, с който скита из горите. Не е гътнал кой знае какъв дивеч, хвали се само, че успял да удари огромна дива котка. Напоследък не ходи по ловните полета, защото ангажиментите го засипват.

Продуцентът на “Недадените” Мирослав Боршош (вляво) беше пиар съветник на Бойко Борисов в началото на кметуването му. Медии съобщиха, че Боршош е получил близо 2 млн. лева държавни пари, за да произведе дилетантския пропаганден филм. На снимката е с Камен Донев, който играе една от ролите в сериала. Снимка: БНТ

Продуцентът на “Недадените” Мирослав Боршош (вляво) беше пиар съветник на Бойко Борисов в началото на кметуването му. Медии съобщиха, че Боршош е получил близо 2 млн. лева държавни пари, за да произведе дилетантския пропаганден филм. На снимката е с Камен Донев, който играе една от ролите в сериала. Снимка: БНТ

След изборите, докато се чудеше  дали да се впише в нова роля – на експерт към ПГ на СДС, Миро реши да се кандидатира за лидер на МСДС. Ей така, отведнъж реши да се сбори за председателския пост на синия комсомол. Мнозина не вярваха, че той ще спечели, защото подобна изборна битка в СДС обикновено се предшества от неколкомесечни апаратни игри, дълбоки сондажи в партийните младежки структури, търсене на закрила от страна на големите батковци и каки в синия НИС и т.н. Въпреки всичко Миро с лекота спечели избора срещу ексдепутата Велислав Величков.

Освен с личните си качества Миро се издигна до върховете на СДС благодарение на още два факта, обясняват теоретиците от синята партия. Боршош има подкрепата на двама силни играчи от СДС – на харесваната от всички сини партийци Надежда Михайлова, при която Боршош работи в МВнР, и на ползващия се с авторитет в структурите Евгений Бакърджиев (съпругата на Миро – Искра Боршош е пресаташе на СДС-София). Боршош не успя като парламентарен секретар на МВнР да се скара с никого от тези, които определят дневния ред на демократичните сили.

Вторият важен фактор, който позволи на Боршош да се изстреля нагоре в кариерата, е трескавото търсене на нови, неопетнени имена в синята партия. С две думи, Боршош се появи на сцената в точното време, на точното място, и то след като натрупа достатъчно административен и политически опит.

Бъдещето тепърва ще покаже, дали младият Боршош ще стане опитен политик, дали ще изпъкне на общия фон. Затова моментът е исторически – такива хора трябва да се следят отрано и отблизо.

[spider_facebook id=”1″]