newspaperЩе оцелеят вестниците, които се специализират, е изводът на американско изследване за медийната среда. Инерцията е най-сериозното предизвикателство пред вестниците в наши дни, а не сгромолясването на приходите им от реклама и тираж. Докато интернет категорично разрушава традиционния медиен бизнес, шанс за оцеляване имат само онези издания, които се специализират.

Това бе един от основните изводи на анализа за американската медийна индустрия на Емили Бел – директор на центъра за електронна журналистика в журналистическия факултет на Колумбийския университет. Бел представи проучването си на тазгодишния европейски вестникарски форум във Виена. В миналото успехът на традиционната новинарска индустрия се дължи единствено на приходите отреклама.

Рекламата преди разчиташе на новинарската индустрия и затова наливаше значителни средства в нея. Интернет обаче сложи край на този брак по принуда, защото рекламодателите днес намират по-лесни и евтини начини, за да достигнат до желаната аудитория, БЕЗ ДА ВЛОЖАТ И СТОТИНКА в ЖУРНАЛИСТИКАТА

В най-добрия случай този развой ще доведе неизбежно до изцяло нова медийна индустрия, много по-различна от тази, която познаваме сега. В най-лошия случай това би довело до масово изчезване на традиционната медия. “Най-вероятно ще видим и двата сценария. Преди нещата да започнат да се подобряват за журналистите, ще дойдат още по-лоши времена”, казва с известен оптимизъм Бел.

По-добрите времена ще дочакат обаче тези издания, които се специализират и авторите на изследването акцентират особено върху необходимостта от такава стратегия.

И все пак признават, че в момента никой не знае какво точно се случва с медиите. Докато много от медийните изследователи се съсредоточават върху въпросите за финансирането и намирането на успешен бизнес модел за вестниците обаче, екипът на това изследване стига до извода, че без значение към какъв модел на финансиране ще преминат медиите, той няма да успее да им донесе толкова приходи, колкото им е носела преди масовата реклама. Добрите времена са отминали безвъзвратно.

“Вместо това, изхождайки от позицията, че преструктурирането на индустрията ще е принудително, се опитахме да разберем как медийните организации – традиционни и нови – могат да се възползват от новите възможности да правят добра журналистика по нов начин. Това включва промяна на процеса, по който журналистите “произвеждат” също толкова, колкото и намирането на нов бизнес модел”, обяснява авторката.

Затова и докладът се опитва да разбере как медиите да се адаптират към настоящето си, защото производството на новините все още е ориентирано към медийната индустрия, докато полето на медиите вече не е класическа индустрия -където нюзрумът, редакторският процес, професионалната идентичност, източникът на приходи и крайният продукт са били предвидими и еднородни.

Това вече не е така. Авторите са на мнение, че журналистите трябва да имат по-тясна специализация, включително по различни теми и най-Вече повече технически умения. “Ако искате да обобщите последното десетилетие на новинарската екосистема в едно изречение, то би могло да бъде следното: изведнъж Всеки получи много повече свобода – правещите новини, рекламодателите, но най-вече хората, по-известни като аудитория. Аудиторията получи пълната свобода да комуникира извън традиционните медийни структури”, заключават Бел и колегите й.

И докато медийните умове се опитват да предвидят бъдещето, то голяма част от него е вече тук и се случва в момента. Най-сериозният ефект от промените в медиите е ВЛОШАВАНЕТО НА КАЧЕСТВОТО НА НОВИНИТЕ в САЩ, а и по света. Известната максима на британския таблоиден крал лорд Нортклиф гласи: “Новините са нещо, което някой някъде не иска да бъде публикувано. Всичко останало е реклама”. Това, което има значение за развитието на медиите, не са развлекателните издания, а тези със сериозните новини. Винаги ще има публичен апетит за репортажи от бейзболни мачове, кинозвезди, градинарство и готварство, но те няма да оставят огромна следа. За разлика от репортажите за педофилските скандали в католическата църква, фалшификациите на “Енровн” и пр.

Тъй като разказването на истински истории е жизненоважно, стойността на журналистиката не може да бъде заменена от друга част от обществото или от някоя социална мрежа, смятат анализаторите. “Засега и в обозримо бъдеще ще се нуждаем от “работници” на пълно работно Време, които да публикуват нещата, които някой някъде не иска да бъдат публикувани. Все повече репортажи от първа ръка се правят от гражданите – много от нашето усещане за ядрения ужас във Фукушима и клането в Бахрейн идва от хора на място, но това не означава, че всички професионални журналисти трябва и могат да бъдат заменени от гражданската журналистика.

По-скоро това означава, че ролята на професионалистите ще се промени, като се застъпи с гражданите, чието присъствие ще характеризира новата новинарска среда, пише в изследването.

Трябва ли да бъде субсидирана добрата журналистика? Субсидиите по-често се възприемат като синоним на директно финансиране от правителството, което повдига основателна тревога. Но субсидирането в смисъл на гарантирана подкрепа на работа, която е в интерес на обществото, може да дойде от много източници – публични или частни, та дори на граждани, смятат изследователите. Според тях добрата журналистика винаги е била субсидирана, защото пазарът никога не е осигурявал толкова, колкото изисква демокрацията.

Най-очевидният пример за индиректно обществено финансиране в САЩ са радиото и телевизиите, които се възползват от свободен достъп до честоти. Разбира се, най-големият източник на пари винаги са били рекламодателите.

При бизнес изданията съществува платен абонамент, където читателите плащат за журналистическата работа, но тези вестници все още са незначителен брой. Читателят всъщност никога НЕ Е ПОЕМАЛ САМ ЦЕНАТА на новините. Медиите винаги са получавали повече приходи от другите си източници, отколкото от читатели, слушатели или зрители. С оттеглянето на рекламата трябва да дойдат и промените.

Според медийните експерти образованието на журналистите трябва също да се адаптира към новата реалност. “В момента журналистическите факултети и училища са като филмови или правни факултети, а по-скоро трябва да помагат на студентите си да се специализират в съдържание (знания) или 6 технологията как да се произвеждат новините”, пишат авторите. Що се отнася до медийните организации, те би трябвало да решат каква част от безкрайния поток от информация и новини искат да отразяват и как. Да се отърват от всички дейности, които не водят към тази цел. Да потърсят сътрудничества с други медийни и всякакви възможни организации. Да търсят начини да оцелеят.

| 12.05.2014 11:48 | Слово Плюс | стр. 4 |

[spider_facebook id=”1″]