recommendations_ep_electionsИзборите за Европейски парламент ще се проведат в край на май. Но мнозинството жители на Европейския съюз въобще не се интересуват от тях: през 2009 всеки втори не си направи труда да застане пред урните.

Ако дядо ти няма какво да прави, направи го депутат в Европейския парламент – това е смисълът на римуваното изречение “Hast du einen Opa, schick ihn nach Europa!”. Дълго време в Германия се смяташе напълно основателно, че местните партии постъпваха именно на този принцип, когато трябваше да избират от своите редици ветерани за Европарламента. Това са политици, които нямат никакви шансове да постигнат някакъв резултат у дома.
По тази причина не трябва да се учудваме, че европейският избирател не се вълнува от Евросъюза и неговите структури. Статистиката потвърждава това: като се започне от първите избори за Европарламент през 1979 избирателната активност върви само и единствено надолу. На последните избори през 2009 едва 43,3% от жителите на Федералната република се възползваха от правото си да гласуват – това е средният показател за ЕС. Но има страни, където е още по-зле: в Словакия всеки пети гласува.

Причините за ниската избирателна активно на изборите за общ европейски парламент са различни. Повечето европейци не знаят какви са пълномощията на главния законодателен орган на Евросъюза. Гражданите не знаят какво влияние оказват решенията от Брюксел и Страсбург на техния непосредствен живот.

Европейската тематика отсъства

Проблемът е в това, че ЕС не провежда систематична работа с обществото, смята Ребека Хармс, председател на парламентарната група на “зелените” в ЕП. Вниманието на повечето европейски граждани е приковано към случващото се в националните столици, а не към Брюксел, заяви тя. Европейците поназнайват за някои от общоевропейските теми, но “различията между отделните партии, същността на политическите дебати в Брюксел са слабо отразени и ясни в отделните страни-членки”, заяви Даниела Киц от берлинската фондация “Наука и политика”.
Главната предпоставка за промяна на ситуацията – да се предостави на избирателя истинска алтернатива на изборите, смята депутатът ЕП и заместник-председател на ПГ на консерваторите белгиецът Дърк Ян Епинк. “Когато е създаван общоевропейският проект абсолютното мнозинство от немци, французи, холандци беше за европейското обединение”, припомня Епинк. Днес не само, че съществуват различни гледни точки как да се развива за в бъдеще ЕС, но и партии в ЕП, които са против самата идея за Евросъюз.

Липсват фигури от общоевропейски мащаб

Днес липсва обществена дискусия за Европа и няма значими европейски фигури, констатира Ребека Хармс. Няма личности и политици, които избирателите да асоциират с ЕС. Партиите в Европа днес се опитват да променят това, предлагайки свои кандидати за поста шеф на Европейската комисия. Според законите на ЕС, държавните и правителствени глави на държавите-членки трябва да вземат под внимание резултатите от изборите за ЕП при избора на председател на Европейската комисия. Според мнозинството евродепутати, това означава, че кандидатът на партията, която е получила най-много гласове трябва да получи този пост.

“Евродепутатите предвиждат наличието на избор там, където той не съществува”, не е съгласен Дърк Ян Епинк. Хвърля се само прах в очите на избирателите, че те могат да окажат някакво директно влияние върху избора на ръководител на ЕС. Но това не е така, защото има кандидати, които не са участвали в изборите, но въпреки това заемат ръководните постове в Европейската комисия, възмущава се белгийския евродепутат.
Общи европейски листи – утопиите нямат край

Епинк е скептичен и относно инициативата за въвеждане на общоевропейски избирателни листи на евроизборите. Подобно предложение подкрепяше депутатът от групата на либералите Ендрю Дъф. Според неговата идея избирателят получава правото на два гласа наведнъж – един за партията и кандидата от своята родина, вторият – за общоевропейската листа.

Законопроектът не беше подкрепен от мнозинството в ЕП. Белгиецът Епинк смята, че идеята е утопична. Невъзможно е да се състави листа от кандидати, които да са познати в цяла Европа и да говорят на езиците на всички държави от Евросъюза. “Политиците не са в състояние да получат подкрепата на собствените си избиратели, камо ли това да го направи някой чужденец”, категоричен е белгийският евродепутат. /БГНЕС