korica-Vlado„В огледалото за обратно виждане” е името на новата книта на  Проф. Владимир Михайлов. Тя съдържа доклади, студии и статии, писани в периода между 2004 и 2013 г.

Отправната година не е избрана случайно, тогава Тим О’Райли официално обявява присъствието на уеб 2.0 в медийния свят. Технологията, която уеб 2.0 използва, не се различава от старата интернет технология, но промени начина, по който хората я ползват. Тази промяна се оказа знаменателна.

Докладите, студиите и статиите също не са подбрани случайно. Те са свързани с професионалното разочарование на автора като медиявед и театровед от средствата за масова комуникация, които погубиха душата на театралното и филмовото изкуство (Патрис Пави). Свързани са и с изненадата как родилата се благодарение на уеб 2.0 „ние журналистика” бързо поведе с едно на нула „традиционната журналистика”. Новата журналистика беше стремително превзета от обикновените потребители, за да стигне най-високата си точка през 2006 г., когато сп. „Тайм” обяви за личност на годината „Ти” заради „безплатната работа и победата над професионалистите в тяхната собствена игра”.

Театралното и филмовото изкуство загубиха верните си зрители. Масовата култура от телевизията и по-общо от медиите превзе тяхното съзнание, което постепенно ги направи неконтактни към истинските ценности на художественото творчество. Действително, реализира се старата театрална мечта „публиката да прави това, което правят актьорите” (Антонен Арто), но дигиталните технологии, позволили този обрат към пряко взаимодействие, в крайна сметка изиграха лоша шега на „спектакъла” или „филма”. Изчезна магията на творческите инвенции, изкуството стана повседневно. Подобна е ситуацията и в журналистиката. При нея същото пряко взаимодействие позволи в журналистическата дейност да вземе връх аматьорството.

Нормално е при това положение да се търсят пътища за преодоляване на негативните страни в иначе успешния и благодатен щурм на дигиталните технологии в средствата за масова комуникация. Да се търсят пътища на теоретично равнище, да се търсят пътища и в практиката. Маршъл Маклуън навремето обърна внимание, че е погрешно пътищата за развитие да се наблюдават в „огледалото за обратно виждане”. По образното му сравнение не трябва да се марширува назад в бъдещето. Защото хората действително се носят с голяма скорост напред в медийните постижения, но за сравнение все се оглеждат назад, в миналото. И на тази основа предсказват бъдещето. Много по-важно е предсказването на настоящето

Именно на настоящето са посветени текстовете, поместени в книгата. В тях е погледнато за „сравняване на часовника” към традиционализма, но основното внимание е насочено към новаторството. Доколко то е изпълнимо и дали, давайки нови дигитални перспективи пред средствата за масова комуникация и изкуствата, това новаторство не принизява пък общочовешкото духовно развитие.

Източник: http://ebox.nbu.bg/mascom14/view_lesson.php?id=25

Владимир Михайлов, Проф.

Владимир Михайлов, Проф.

Проф. Владимир Михайлов, доктор на изкуствознанието, изследва и преподава история, теория и анализи на средствата за масова комуникация в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Нов български…

 

[spider_facebook id=”1″]