kak_alternativnata_medicina_ni_balamosva_coverБританският журналист Роуз Шапиро разкрива защо са опасни илюзиите, които съпътстват станалата особено модерна през последните години алтернативна медицина, в книгата си „Как алтернативната медицина ни баламосва“ (ИК „Изток-Запад“). Авторката ни води из своето ценно и увлекателно изследване, с което иска неоспоримо да докаже: алтернативната медицина често не само не помага, но и излага здравето ни на риск, защото цели безскрупулна печалба за наша сметка.

Журналистът Роуз Шапиро – която списва рубрики в изданията „The Independent“, „The Observer“, „The Guardian“, „Time Out“, „Good Housekeeping“ и „Health Service Journal“ – обръща специално внимание на станалата особено модерна през последните години алтернативна медицина, хвърляйки светлина върху опасните илюзии, на които сме подвластни в резултат на това. Провокирана от постоянно нарастващия интерес към алтернативната медицина, която се радва на все по-широк прием по целия свят, британката започва проучване; някои от резултатите му са повече от шокиращи. В книгата си „Как алтернативната медицина ни баламосва“ Шапиро проследява и описва различни примери за това как алтернативната медицина излага нашето здраве на риск, защото често не просто не помага, но и ни вреди, възпрепятствайки навременното лечение на по-тежки заболявания. Журналистът се позовава на куп научни изследвания, които недвусмислено показват как алтернативната медицина в по-голямата си част е неефективна, и освен че скъсява живота на хората, страдащи от сериозни заболявания, прави всички ни на глупаци, като трупа купища пари на наш гръб.

 

Шапиро засяга болезнена, но изключително важна тема, с която напоследък нашумя и нейният колега – британският журналист д-р Бен Голдейкър. Както той отбелязва в скандалната си книга „Псевдонауката“: „Ние сме вманиачени по здравето – половината публикации на научни теми в медиите са медицински – и непрекъснато сме бомбардирани от научнозвучащи твърдения и истории. Но получаваме информацията си от хора, които многократно са се показвали неспособни да четат, интерпретират и свидетелстват надеждно за научните доказателства. Днес учените и лекарите се оказват числено и оръжейно превъзхождани от огромни армии индивиди, които се чувстват в правото си да се произнасят по фактологически въпроси – една достойна за възхищение аспирация, – без да са си направили труда да придобият основни познания по темата.“

Как алтернативната медицина ни баламосва“ е увлекателно научно изследване, което ни запознава в детайли с причините за опасните илюзии, съпътстващи алтернативната медицина, и излага на показ тази нелепа социална и интелектуална измама, чиито размери са наистина впечатляващи.

Откъс от „Как алтернативната медицина ни баламосва“, Роуз Шапиро

Историята на хомеопатията

Когато Самуел Ханеман станал лекар в Германия в края на XVIII в., медицината все още се основавала на модела с четирите хумора – кръв, черна жлъчка, жълта жлъчка и флегма. Лекарите се опитвали да възстановят хуморалния баланс посредством редица жестоки и изтощителни практики, които често причинявали повече вреда, отколкото полза, и включвали кръвопускане, вендузи, пиявици, разслабително или даване на медикаменти, направени от живак или арсен. Ханеман отхвърлил идеята за четирите хумора и на нейно място, вдъхновен от работата си като преводач на древни текстове на немски, развил убеждението, че болестта се причинява от разстройване на телесната vis vitalis, или жизнена сила. Заболяването представлявало т.нар. от него „динамични дисхармонии на нашето съществуване и природата“. Той отхвърлил и травмиращите лечения на своята епоха и потърсил по-щадяща форма на медицина.

Подобно на повечето лекари отпреди разработването на микробната теория, Ханеман смятал, че болести като вариола или морбили се предавали посредством „миазма“ – сила, подобна на магнетизма. Той обяснявал, че заразяването ставало по невидим начин, от разстояние, „с не повече пренос на някакви материални частици от човек към човек, отколкото при магнита и стоманената стрелка. Едно специфично, призрачно въздействие предава вариолата или морбилито на намиращото се наблизо дете, също както магнитът предава магнитната сила на стрелката“. Ханеман смятал, че всички хронични заболявания са резултат от миазми, най-разпространената сред които той нарича „псора“, проявление на потиснат сърбеж. „Тази псора е единствената истинска и изначална причина, която предизвиква всички останали безчетни форми на болестите, които, под имена като нервна слабост, истерия, хипохондрия, безумие, меланхолия, идиотизъм, лудост, епилепсия и всевъзможни гърчове, омекване на костите, или рахит, сколиоза и кифоза, кариес, рак, фунгус хематодес, подагра, жълтеница и цианоза, водянка, гастралгия, епистаксис, хемоптиза, астма и гноене на белите дробове, мегрим (мигрена), глухота, катаракта и амавроза, парализа, загуба на усет, най-различни болки и т.н., се появяват в нашата патология като множество своеобразни, отличаващи се и независими заболявания.“ Другите две принципни миазми в Ханемановата теория са сифилисът и сикозата (гонорея). Тези идеи все още се поддържат от съвременните хомеопати. Според д-р Манеш Бхатия, водещ хомеопат и редактор на интернет списанието „Хомеопатия за всички“, псората е „истинската изначална причина и източник на безброй форми на болестите. Тя е майката на всички болести и поне седем осми от всички хронични заболявания произлизат от нея, като останалата една осма произлизат от сифилиса или сикозата. Лечението е възможно само чрез съответното противомиазмено третиране“, под което има предвид хомеопатия.

Основната хомеопатична доктрина за simila similibus curentur (подобното лекува подобно), или онова, което Ханеман нарича „закона за подобните“, изглежда му е хрумнала през 1790 г., когато бил на 44 години. Сходна идея е била изказвана от древния грък Хипократ и от Парацелз през Средновековието. А „доктрината за подписите“, според която болестите се лекували с растения или вещества, които приличат на самите тях – белите петнисти листа на медуницата за белодробни заболявания например, – е друг философски предтеча на хомеопатията.

В края на XVIII в. хининовата кора, която съдържа хинин, била препоръчваното средство срещу малария. Ханеман искал да разбере как действа тя и забелязал, че приемът на хининова кора поражда в здрав човек симптоми, подобни на маларийните. Той се заел да изследва този ефект, като взел сам лекарството и усетил, освен другото, нарушения на сърдечния ритъм, треска и жажда – добре известни симптоми на малария. Съвременните изследвания предполагат, че Ханеман може да е бил алергичен към хинин, тъй като в подробните му описания се казва, че е взел само 4 грама хинин на прах, съдържащ съвсем миниатюрно количество от съставката, която проучвал. Реакцията му е била много необичайна, което накарало един скептик да каже: „Може да се заключи, че Ханеман е страдал от свръхчувствителност към хинина. Ако е така, това значи, че фундаменталната доктрина на хомеопатията се основава на една патологична особеност на основателя ѝ.“

Тъй или иначе, въз основа на „закона за подобните“ Ханеман продължил по-нататък и направил едно мащабно обобщение в резултат на единствения си експеримент с хинина: че симптомите на болестта могат да бъдат прогонени от тялото с помощта на веществото, което причинява същите тези симптоми при здрав човек. Той смятал, че този процес стимулира способността на тялото за самолечение. Това било в отявлено противоречие с преобладаващото схващане, че симптомите на болестта трябва да бъдат силово потискани или неутрализирани. Самуел Ханеман отхвърлил тази идея и я нарекъл алопатия – от гръцкото „алиос“, което означава друг или противоположен.

Ханеман заедно с група последователи продължил да експериментира с хомеопатичната идея, като вземал редица природни вещества – често пъти отрови като арсена и стрихнина – и описвал подробно техните въздействия. Той нарекъл тези експерименти изпитания и изпитанията си остават базата на хомеопатичните лекарства и днес. Здрав човек взема всяко едно от различните вещества в течение на някакъв период, от дни до месеци, като записва старателно всяко следващо физическо, умствено или емоционално събитие и преживяване, както се е случило, минута по минута. Едно неотдавнашно описание на изпитания на argentum sulphuricum[1] например включва отчет, че „трошащите се чаши в кафенето не ме смущават“ и „докато се приготвям за работа, носът ми изглежда по-голям“. Физическите симптоми включват „зъбите ме болят след като ям супа“ и „горещо ми е, но не съм трескав(а) и имам чувството, че потта се опитва да излезе, но не се потя“.

Тези подробни описания често са противоречиви, като за едно и също вещество се казва, че предизвиква както даден симптом, така и неговата противоположност. Така че изпитанието на лекарството veratrum album[2] може да съобщава за появата както на диария, така и на констипация, на sulphur[3] – и за прекомерен апетит, и за липсата на желание за ядене, на silicea[4] – за мисловна нагласа, която понякога е отстъпчива, понякога инатлива и т.н. Тези противоположни реакции са обяснени от съвременния хомеопат Георгос Витулкас като „характерно проявление на действието на защитния механизъм и следователно трябва да им бъде отдавано равностойно значение“. Скептикът Джей Шелтън в своята книга „Хомеопатията – как действа наистина тя“ не приема това обяснение: „Ако едно лекарство може да предизвиква или лекува противоположни симптоми, това е толкова забележително, че човек е склонен да потърси други обяснения. През месеците на изпитанието не би било изненадващо някои от изпитателите да усетят противоположни симптоми поради естествени причини: да се почувстват енергични или уморени, да имат диария или констипация, да се чувстват радостни или тъжни, да имат сух или течащ нос. Не е необходимо лекарство, за да се появят тези симптоми.“

От времето на Ханеман насам са били изобретени и други, още по-спорни (дори и сред хомеопатите) изпитващи методи. Един такъв метод е „изпитанието чрез медитация“, при което веществото не се взема орално, а изпитателите медитират заедно за веществото и споделят преживяванията си. Друг подобен метод е „изпитанието чрез сън“, при който веществото се взема от група хора едновременно и се записват сънищата им през следващите нощи. Тези методи на изпитване са свързани със създаването на нови лекарства, основани на по-абстрактни субстанции, известни като „неизмеряеми“, за които не е нужно да се основават на някакво съществуващо вещество. Създадените в последно време лекарства съдържат слънчева светлина и електричество (и двете някак си „уловени“ в алкохол), а има и такива, които впрягат в действие лечебните сили на „гръмотевичната буря“ и „Берлинската стена“. За последното от тях се твърди, че помага при лечението на мономания – прекалената или маниакална встрастеност в една идея.

Всички лекарства, които се появяват в съвременната хомеопатична „Материя медика“ (справочника по хомеопатични терапии и техните ефекти) са придружени от датата на изпитанието си, като за много от тях е записано, че са изпитани в началото на XIX в. Има общо над две хиляди лекарства, но само около петстотин от тях са в редовна употреба. Лекарствата могат да бъдат извлечени от растения, животни, химикали или минерали. Изпитанията показват, че беладоната например предизвиква делириум и халюцинации, така че според повелите на Ханемановия закон за подобните тя може да е подходящо лечебно средство за заболяване с такива симптоми.

Предвид токсичната природа на много от Ханемановите лекарства в стил „подобното лекува подобно“, отначало неговите сътрудници в изследванията и пациентите му често били смущавани от сериозни и неприятни странични ефекти. Това го насочило към по-нататъшно експериментиране с още по-голямо разреждане на лекарството. Нищо чудно, че колкото повече го разреждал, толкова по-малко ставали неприятните ефекти и толкова по-доволни били всички. А освен че страдали от по-малко свързани с лечението проблеми, доста от пациентите показвали подобрение, както често става с болните хора. Това обаче в крайна сметка навело Ханеман на заключението, че самият акт на разреждане е увеличил терапевтичния ефект на лекарството. По-малкото несъмнено трябва да е по-много – идея, намерила израз в „закона за безкрайно малкото“.

 

[1]         Фразата съдържа лат. дума „сребро“ и някаква производна на думата „сяра“. В официалната химическа класификация няма съединение с такова название.

[2]         Бяла чемерика.

[3]         Сяра.

[4]         Нещо, свързано със силиций.

[spider_facebook id=”1″]