69235_10151527674962812_1745571747_n– Г-н Дилов, водите ли си записки по съвременна българска действителност?
– Ако всекидневните постинги във Фейсбук от последните 4 години могат да се приемат за нещо подобно – да. Иначе имам нещо като история на политическото задкулисие, но тя е толкова дребнава и угнетителна, че не възнамерявам да я причинявам на съвременниците си. И без това те страдат от остра липса на смисъл и посока.
Докога българинът ще продължи да чака месия, който да реши проблемите му?
– Страхувам се, че отговорът е библейски докато умре и последният, който помни робството. Но пък и видовете робство мутират все по-бързо, непрестанно в нови, модерни форми, щото борците срещу него вече не му смогват на превъплъщенията. Знаете ли коя ми е любимата неправителствена организация? „Заекващи срещу скъпия роуминг”! А ето и техният час дойде – от догодина ще отменят роуминга в Европа.
– Защо смятате, че в обществото ни няма водеща обществена енергия?
– Всъщност от всички ограничени ресурси, управлението на които представлява и политиката, и целия наш живот – пари, време, природни ресурси, сили – доверието е най-ограниченият и най-бързо се изчерпва. А обществото ни толкова пъти беше лъгано от хора, дошли с огромно обществено доверие на власт – от Иван Костов до Бойко, толкова пъти… Вече силици не му останаха. Защото да вярваш, се иска сила. Откъде да я вземе обикновеният човек, на какво да се усмихне?
– Как гледате на страховете на президента, че Русия ни шпионира?
– Ако русофобско-русофилските скандали в България можеха да правят енергия, отдавна да сме затворили всички ТЕЦ-ове и „Козлодуй”. Нямаше да ни трябват. Разбира се, че ни шпионира. Както и САЩ, и Германия.
По-тъжното е. че шпионите хич не си дават зор, щото сме прочути по света с българските мекерета, които сами търчат да донасят. Имахме премиер, който беше шашнал и руснаци, и американци с това, че с еднаква охота си предлагаше услугите и на едните, и на другите. Не ме насилвайте да ви казвам името му, но по-паметливите ще се сетят за кого иде реч.
– Станахте част от „България без цензура”, имате ли политически амбиции?
– Да, „Гергьовден” взе решение да влезе в коалиция с ВМРО, „България без цензура” и ЗНС. Това са традиционни наши партньори, явявали сме се неведнъж заедно на избори и сме правили чудесни резултати, а пък формацията на Бареков и Росен Петров, въпреки че е партия, все още носи енергията и патоса на гражданско движение, което ни харесва и е близко до нас по дух. Аз лично нямам амбиции за друго освен да помагам на новото, съвсем младо поколение в „Гергьовден”, начело с председателя му Драгомир Стефанов. Това са чудесни момичета и момчета, които трябва да бъдат чути и забелязани от обществото.
– Според вас има ли шансове Реформаторският блок на предстоящите евроизбори?
– Не ме карайте да коментирам други партии. С огорчение ще кажа само, че Реформаторският блок се оказа сигурно най-недиалогичната политическа сила в България в момента… Не знам какви усилия трябва да положиш, за да загубиш хора като Харалан Александров или д-р Николай Михайлов. Специални вероятно.
– Пряко или косвено участвате в родния шоубизнес. На хората, които искат да попаднат в тези среди на всяка цена, какво бихте казали?
– Бих им припомнил прочутия анекдот за двамата работници, които ринели с вили тора на слоновете в цирка. По едно време единият забил вилата в купчината и въздъхнал: „Абе какво правим ние с теб тук, бе?!”, а другият му отвърнал: „Виж сега, вярно, че работата е тежка, много смрадлива и ниско платена, ама от друга страна, сме в шоубизнеса.” Поуката е: стремете се да работите това, което истински обичате. Тогава ще бъдете щастливи хора, независимо с какво се занимавате. Ако искате да сте в шоубизнеса само заради славата, това е тъжна работа. Цял живот се блъскаш, за да станеш известен, а после ходиш с тъмни очила и баскетболна шапка, за да не те разпознаят.
– Какво според вас ще се случи на евроизборите, може ли да има реабилитация на ГЕРБ?
– Не го вярвам. Компрометирането на ГЕРБ е отвъд обикновените електорални нагласи. Те вероятно ще получат добър резултат на изборите, но вече разчитат основно на партийна клиентела. Харизмата на Борисов доста грубо беше употребена като чаршаф или параван от хора около него. Чисто личностно, като добър негов познат, понякога изпитвам дори яд от това как беше прахосана уникална възможност за наистина смели реформи. Защото хората бяха склонни да му прощават много. Аз самият съм му прощавал неведнъж. Но – както става вече ясно доверието е най-ограниченият и бързо изчерпващ се ресурс в българското общество.
– „Пуснете водата” предразполага към спорове. Извън тв студиото конфликтен човек ли сте?
– Не. Гордея се с това, че нямам врагове. Много хора не ме обичат или пък намират за какво да ми се подиграят – Господ дал поводи предостатъчно. Но някой истински да ме мрази, не се сещам за такъв човек. И това в общество, което дори не казва „не ям аспержи”, а „мразя аспержите” – дори на езиково ниво ни е закодирано силно да любим и мразим.
– Вие днес сте по-известен от баща си – писателя фантаст Любен Дилов. Често ли спорехте и за какво?
– О, моля ви, не бъркайте нещата. Баща ми има над 3 млн. общ тираж на книгите си, преведени са на повече от 10 езика, раздели европейската награда за фантастика през 1979-а със Станислав Лем. Докато аз съм просто един журналистически пенкилер, който все по-неуспешно се опитва да заслужи приза „едно от добрите произведения на Любен Дилов”. Известността е елементарно нещо – няма книга, която да е постигала тиражите на тоалетната хартия, нали?!
– Кажете в аванс последния афоризъм, който ви хрумна?
– Ами май току-що ви го казах. Иначе покрай 3 март имах възможността да направя цяло предаване около един свой стар лаф – че в България турското иго окончателно се е превърнало в българско его. С турското робство оправдаваме всяка свинщина, немара и безразсъдство на дните си. Калпаво правителство – турците виновни! Влаковете не струват -заради турците е. Не си измазал къщата и въздиша, „еми така е, петстотин години турско. Хората случиха на иго, ™ ето чехите, унгарците. Пусто ние не случихме!” Намирам за изключително оздравително да припомня, че за османското владичество на Балканите основната заслуга е на българите. Т.е. наша, собствена. От близо 60 свидетели по делото срещу Левски повече от 50 са българи, които с радост са го топили. Мразя думата „робство”. Не съм роб и не съм потомък на роби. В рамките на Османската империя има народи, страдали много повече от нас и били в далеч по-ужасни условия – арменците, караманлиите. Да сте чули арменец да се оплаква, че златарският му дюкян не върви заради турското робство?
– Пишете ли нов сценарий? Разкрийте малко от кухнята на новия си проект, ако има такъв?
– Наистина не мога да ви кажа това. Да, работим с Милена Фучеджиева върху нов проект заедно с компания от изненадващи имена. Когато му дойде времето, ще го обявим. Иначе работя усилено върху книга за есента, която няма да е от поредицата ФейсБуки. Съвсем различно нещо, в много трудно определим жанр. В европейската литературна традиция има два три подобни проекта. Най-близките ми планове са свързани със сериозно гмуркане в Червено море, откъдето, въпреки че съм Дилов-син, винаги успявам да изляза… мокър. Това е особено освежаващо на фона на страшната идейна суша, която ни мори от десетилетие.

Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Завършва 32-ра гимназия и Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Печатни медии”. Работи като редактор в няколко печатни издания като вестник „Поглед”, списание „Литературна академия” и др. От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку”, „Канапето”, „Хъшове”, „Шоуто на Слави”. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания. След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден”, а през 2003 г. става и негов председател. От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание L’Europeo.

ЛЮБЕН ДИЛОВ-син, журналист: Няма книга, която да е постигала тиражите на тоалетната хартия | Чуждите шпиони хич не си дават зор, щото сме прочути по света с българските мекерета, които сами търчат да донасят | 25.04.2014 00:32 | Политика | стр. 11 | СВЕТЛА КАРОЛЕВА

[spider_facebook id=”1″]