jaklin wagensatain_luboslovie3Специално за Любословие в Световният ден на книгата и авторското право Жаклин Вагенщайн от издателство Колибри даде интервю за Андрей Велчев и Любословие. Разговор за това защо книгите са нещо специално, магично и нещо без което денят ни би бил празен. Честит празник скъпи читатели0.

Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва днес, 23 април, в цял свят. За първи път ЮНЕСКО го обявява през 1995 г. Избран е заради двойната годишнина от смъртта на Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес през 1616 г. (макар че всъщност Сервантес е погребан тогава, а Шекспир умира на същата дата, но по Юлианския календар). По повода събития, отворени библиотеки и любопитни инициативи в над 100 държави ще привлекат внимание към четенето и ще насърчат грамотността, писането и издателската дейност.

Жаклин Вагенщайн е родена през 1981 г. в София. Дъщеря на кинокритика, сценарист и издател Раймонд Вагенщайн и внучка на известния български режисьор, сценарист и писател Анжел Вагенщайн.

Да Ви помоля накратко да се представите, ако може по-абстрактно, защото Google знае доста за Вас.

Аз съм завършила във Франция няколко образования, като нещата, които съм учила са свързани с различни насоки. Първата е свързана с културно посредничество и комуникации със специализация в реализацията на културни проекти. Например работила съм в Лувъра, организирала съм конференции в Сорбоната и т.н. Това са всякакъв вид културни събития, като едно от най-големите, които съм организирала (извън книгите) беше през 2005г., фестивал посветен на България, който се случи в областта Нормандия, заедно с министерство на културата. Аз бях куратор от българска страна. Поканихме над 100 български артисти. Организирането на културни събития е едната насока, в която реализирам и днешната си дейност. Другото нещо, което съм учила е филология, съответно тясно свързано със сегашната ми работа. Третата ми специалност е европеистика, приключила с докторат, който се занимава с европеизацията на България, изучена чрез интелектуалния дискурс през преходните периоди на 20-ти век. Паралелно, се прибрах в България и започнах работа в “Колибри”. Издателството е в по-голямата си част семейно, създадено от трима партньори – майка ми Силвия Вагенщайн, баща ми Раймонд Вагенщайн и Жечка Георгиева – преводач и редактор от английски. Издателството е създадено от хора, които са работили в държавното книгоиздаване и имат голям опит. С годините това издателство се превърна във водещо в България и аз се прибрах с радост след 12 години във Франция, за да работя тук и да комбинирам нещата, които съм учила в практиката. Стартирах като PR през 2005г., но в момента на практика той е 5% от дейността ми, паралелно отговарям за подбор на заглавия, издателски стратегии, чужди права, преговори и представяне на издателството по света на международни панаири, отговорен редактор съм на част от заглавията, като издаваме по три седмично.

Според Вас ще продължи ли полета на “Колибри” в периода и епохата на масовата дигитализация, електронни устройства от всякакъв тип – предимно електронни книги, Online издания. Въобще нещото, което от хартия минава на монитор?

Да, естествено че ще продължи и в това няма никакво съмнение. Първо, ние не си противоречим с новите технологии, служат ни във всекидневието. Например сега предстои да бъде направен нов сайт на “Колибри”, който ще е в риспонсив дизайн, който ще отговаря на всички нови критерии в тази област. Паралелно “Колибри” е абсолютният лидер в електронно издаване на книги в България. Ние издаваме между 5 и 10 е-книги месечно. За момента електронните книги представляват много малък процент от пазара. Дори в Щатите, електронната търговия представлява едва 30 % от пазара. От пазарна гледна точка, това не е конкуренция на хартиената книга. Има много хора, които четат книги на електронен носител и си ги купуват на книжно тяло, има и такива, които предпочитат да четат само на книжно тяло. Това е избор на читателите. Ние им предоставяме съдържание и на двата носителя и хората имат право да изберат кой носител им е по-удобен или да изберат и двата. Тъй че едното не пречи на другото. Двете ще си съществуват паралелно и в това няма никакъв проблем. Ние работим и за комуникацията около тези нови технологии, например в петък ще съм лектор на една конференция за дигитални технологии, именно за да се опитаме да разширим този пазар. Ние вече имаме доста голям опит, над 4 години в електронно книгоиздаване, посетили сме доста международни конференции на тази тема, сега предстои да присъствам на двудневна конференция в BookExpo America – Ню Йорк, която засяга тези проблеми. В световен мащаб професионалистите в тази сфера нямат ясна позиция какво точно ще стане, но така да се каже ние сме готови да посрещнем вълната на предизвикателството.

Вие подкрепяте ли твърдението на хората, които смятат, че Да прочетеш няколко страници от стойностна книга е много повече, отколкото да прочетеш всички днешни вестници?

Зависи от какво се интересуваш. Книгата е най-вече за удоволствие. Това трябва да е ясно. Четенето е преди всичко удоволствие. Никой не бива да чете насила. Никой не бива да чете, защото някой му е казал, че трябва да чете. По-скоро това, което трябва да се възпитава у хората е самият навик на четене, защото когато придобиеш навика, вече разбираш за какво удоволствие става въпрос и че то не може да бъде заменено с нищо друго. Плюсовете от четенето според мен не се поставят под въпрос от гледна точка на обогатяване на знанията, мирогледа, въображението, дълбочината на погледа върху света. Но истината е, че в днешно време съдържанието, което се предлага по медиите е на доста по-ниско ниво и за това съществува риск за масовата публика да чете неща, които възпитават в един доста по-нисък морал. Затова що се отнася до книгите ние целим да предоставяме възможно най-високо качество на съдържанието. Правим много сериозен подбор при книгите и преводите, за да може крайният продукт да се похвали с най-доброто качество и да предложи на читателите действително добро съдържание.

Как изглежда пътят на книгата и липсва ли на читателя аромата на мастилото? Това, което се говори в години, че все по-малко се чете, но има продажби на книгите. Купуването на книгата значи ли прочитането й?

Най-голямата промяна е от началото на 90-те, когато действително бяха доста високи тиражите. Иначе спрямо 2007, 2008 г. пазарът не се е променил особено. Не бих могла да кажа, че има спад, нито мога да кажа, че българинът не чете. Това са твърдения, които се разпространяват и аз не знам защо. Българинът не чете по-малко от други народи, не чете по-малко от миналата година или от по-миналата. Чете по-малко в сравнение с 90-те години, но това е нормално, защото след падането на берлинската стена България се отвори за западната литература и нахлуха страшно много забранени текстове, към които имаше голям интерес. Иначе в днешно време българинът чете при това воден от личен интерес. Естествено може да се желае повече и тук отново опираме до въпроса за образованието, навиците, които се възпитават в семейството и държавната политика, която изцяло липсва в областта на четенето в България. Защото в цял свят държавите, които държат на своята култура подпомагат четенето и износа на литературата извън граница. Нещо, което в България не е факт и бюджет за това на практика не се отделя.

Какво липсва на словото, за да стига то до най-новото поколение, наречено поколение Z, което все по-трудно усвоява текст, за сметка на видео и другите аудио формати?

Нищо не му липсва на словото. Словото е част от визията, на практика за да направиш хубав филм, трябва да напишеш хубав сценарий. Ето, например 70 % от нашите книги са филмирани и това е доказателство, че словото е в основата на всичко. Останалото е просто многообразие от методи за предоставяне на съдържание, за образование или развлечение. Да вземем например видео игрите. Избор на родителите е какво искат да възпитават у децата си и аз поставям под съмнение, че една видео игра може да развие дотам добри качества у едно дете, сравнено с книгата, но това е въпрос на личен избор.

Коя е последната книга, която прочетохте, кое ви впечатли?

В момента чета една книга, която се казва Полулош. Това е трилогия, която издаваме и е таргетирана за тийнейджърска литература, обаче ще бъде интересна за четене за хора до 40 годишна възраст. Аз за пръв път чета такова нещо и действително в момента ми е много любопитно, защото се потапям в една атмосфера, която ми е тотално непозната. Това ще е най-големият ни хит за май месец и аз се готвя за кампанията. Иначе на практика чета повечето книги на издателството. Сега в момента на пазара е “Дума по дума” – новата книга на Силви Вартан, много нежна и откровена книга. Готвим се за пристигането на СилвиВартан както знаете. Друга от последните ни кампании – пак много приятно четиво, този път в криминалния жанр беше новата книга на Дж. К. Роулинг под псевдоним Робърт Галбрейт, действително изящно написана кримка за любителите на криминалната литература. В момента чета и една по-неизвестна книга на Набоков, която ми доставя истинско естетическо удоволствие. И така – потапям се в дълбоки литературни води, защото такава ни е работата и продукцията – разнообразна. Налага се да се превъплъщавам в различните жанрове.

Какво е вашето пожелание към читателите на Любословие и въобще читателите в България?

Да продължават да четат и да разширяват хоризонтите си колкото е възможно повече, защото ако всеки един поотделно има широки хоризонти и високи цели, светъл и бистър ум, всички заедно ще можем да се развиваме все по-добре и да се гордеем с това, което правим.