Hannibal - Season 2Мадс Микелсен е най-известният датски киноактьор в момента. Неотдавна той бе коронован от медиите в родината си и за най-еротичния мъж на планетата. Световната му слава изгря след ролята на лошия в последния филм за Джеймс Бонд „Казино Роял”. Там той играе Шифърът – злият картоиграч. Последният филм с него, който мина по кината, е „Лекарят и кралицата”. Играл е и в „Крал Артур”, Тhor, Wilbur wants to kill himself.

Роден е на 22 ноември 1965 г. в Копенхаген и дълго време е професионален танцьор. Завършва актьорско майсторство сравнително късно – през 1996 г. Успехът го спохожда почти веднага. Има номинации за „Оскар” и е печелил „Еми”. Женен е, има две деца. В края на снимките на Move on даде специално интервю за в. „24 часа” в Берлин. Разговорът премина на терасата на хотела, в който бе отседнал, тъй като актьорът е страстен пушач.

Колко страшен е сезон 2?

Според мен е много страшен. Но също е пълен с изненади. Случват се много неща, които със сигурност никой не е в състояние да предвиди. Всеки път, когато отворя новия скрипт възкликвам: „Какво?!? Как ще се размине това?”. Много е интересно. На героите им се случват разни неща, заплитат се случаи, в които всички се питаме как ще се излезе от тази ситуация и не можем да си отговорим. Мисля, че това е най-прекрасната страна на телевизионните продукции.

 Показва ли нова страна от себе си Ханибал през втория сезон?

Трудно ми е да отговоря. Ще видите в епизодите как прави неща, които не е правил преди, но това се случва с всички герои. Красотата да имаш повече от един сезон е именно в това, че можеш непрекъснато да надграждаш и можеш самият ти, като актьор, да бъдеш изненадван непрекъснато. Със сигурност ще видите нови страни в Ханибал, но същото се отнася за Уил и Джак.

 Нещо измъчва ли Ханибал?

 Мадс:                   Не мисля, че има такова нещо. Мисля, че той приема живота такъв, какъвто е. Ако се появи нещо, което ние бихме определили като проблем, той го приема като предизвикателство. Като казвам това, смятам, че е малко изненадан от факта, колко много значат за него някои от хората на този етап. Не става въпрос само за Уил. Също и Джак и съпругата на Джак. И Алана. Той започва много да харесва тези хора и това, което трябва да направи, става трудно изпълнимо за него поради този факт.

Въпрос:               Можете ли да обясните защо всеки отделен епизод на сезон 2 е кръстен на японско ястие?

Мадс:                   Не съм сигурен дали имам какво да кажа по този въпрос. Това, което знам за тези ястия е как да ги произнеса ако успея въобще да си спомня как се казват и знам какво съдържат. Това не означава, че знам японски. Означава само, че преди да заснемем сцената, аз зададох въпроса – знае ли някой как се произнася това?

Слава Богу, по време на снимките винаги имахме на разположение японски майстор готвач и можехме да се допитаме до него и да направим така, че да не звучим нелепо. В първи сезон имената бяха на американски ястия и ако питате мен, в един момент ще си дойдем отново на думата.

Въпрос:               Бихте ли обобщил първи сезон?

Мадс:                   Да. В него става въпрос за младия профайлър Уил Греъм, надарен с изключителна емпатия. Той има способността да се поставя на мястото на убиеца, което му създава и доста проблеми с неговата собствена психика. Към мен се обръща шефът на отдела по поведенчески анализ към ФБР Джак Крофърд, с молба да го закрилям и да му помагам да не се изгуби в лабиринта от зло. И ето ме и мен! Така започва първият епизод на сезон 1. Аз давам всичко от себе си, за да бдя над него, докато върви по пътя, който е избрал за себе си.

Въпрос:               Бихте ли описал връзката между Ханибал и Уил?

Мадс:                   Първият път, в който Ханибал вижда Уил, той не може да разпознае нищо от неговата същност. Той вижда единствено себе си. Нещо като огледално изображение. Обратната страна на монетата, но все пак една и съща монета. Той става искрен почитател на Уил и донякъде Уил на него. Или поне Ханибал искрено се надява да е така.

Това е едно много силно приятелство. За съжаление, това приятелство приключва доста драматично в края на сезон 1. През втория сезон започваме оттам, където Уил вече е в затвора, а аз се опитвам да направя всичко възможно за да възобновя това приятелство. Очевидно е много трудно това да се случи.

Въпрос:               Предварително ли беше ясен финалът на първи сезон?

Мадс:                   Първоначално никой нямаше намерение да обвинява Уил в каквото и да било, но фокусът прекалено много се насочи към Ханибал, така че някой трябваше да поеме вината. Този някой трябваше да бъде Уил, но аз правя всичко възможно да го измъкна в сезон 2. Той ми липсва. Бих искал отново да го имам до себе си.

Въпрос:               Вълнувахте ли се, да се завърнете с втори сезон на сериала?

Мадс:                   Завръщането винаги е фантастично. В първи сезон всички ходехме по тънък лед, в смисъл, че всички ние бяхме на етап търсене. Стискахме палци сериалът да се хареса на хората, а сега вече имаме един успешен първи сезон и добра основа на която да стъпим за втори сезон. Един експлозивен втори сезон, бих казал. Много от героите, които хората бяха започнали да харесват и обичат, се озовават в такива ситуации, в които бихме предпочели да не ги виждаме.

Взривоопасно и много, много интересно! Всички ние сме повече от развълнувани да се върнем не само за да работим заедно, но и за да се видим отново.

Въпрос:               Какво да очаква публиката от втори сезон?

Мадс:                   Обикновено в серили от този вид има няколко различни сюжетни линии. Винаги, всеки един от нас има неговата индивидуална история. След това идва ред на спецификата на всяко убийство, на всеки сериен убиец. После са взаимоотношенията между героите – между Джак и мен, Джак и Уил и най-вече между мен и Уил.

                                Това, което се опитваме да правим, дори когато нямаме целия сценарий, е да прекараме половин час с Браян /Браян Фулър – сценарист и режисьор/. Всеки се опитва да разбере сам за себе си, за какво става дума и как се очаква да приключи действието. След това за нас става много по-лесно да вникнем в сценария, когато вече е готов. Може да не е достатъчно ясно каква точно е мисията, защо си причиняват това един на друг, но след срещата с Браян всички добиваме точна представа защо постъпваме по този начин.

Както казах и преди, за мен, за моя герой Ханибал, е от огромно значение да си върне приятелството на Уил. Очевидно за Уил това е игра на котка и мишка, но ролите са разменени. Въпросът е дали аз съзнавам това.

Въпрос:             Как започва първи епизод от сезон 2?

Мадс:                   Имаме една грандиозна бойна сцена, в която аз и Джак сме изключително брутални. Въпросът е дали наистина се опитваме да се избием по особено жесток начин или това е някое от виденията на Уил, с които се връща в миналото или някой негов кошмарен сън.

Въпрос:               Какво е да снимаш бойна сцена с Лорънс Фишбърн?

Мадс:                   Първо я подготвяхме 4-5 дни. След това снимахме в продължение на 21-22 часа и беше просто невероятно, велико! И аз и Лорънс се почувствахме отново млади, но не и на следвщия ден. На следващия ден си бяхме отново стари. Докато правехме сцената летяхме из въздуха и си прекарахме чудесно. Той е виртуоз в бойните сцени и е истинско удоволствие да се работи с него.

Въпрос:               Наслаждавахте ли се на бойната сцена?

Мадс:                   Винаги е прекрасно да правиш нещо различно от това, което героят ти прави по принцип. Този мой герой е прекалено сдържан, владее се прекрасно и е доста ограничен по много начини, както физически така и вербално. Когато слага край на задръжките е изумително за него, но също и за мен самия, как не само показва различна своя страна, но и сякаш си взима почивка от това, което обикновено върши.

Въпрос:               Как протече заснемането на бойната сцена?

Мадс:                   Разделихме я на 4 или 5 подсцени. В три от тях се снимаха изключително близките кадри и някои детайли, които имат нужда от допълнителна обработка. Като цяло снимахме стъпка по стъпка, в 30 секундни разкадровки, точно като в хореографията при танците.

Въпрос:               Този бой добави ли повече правдоподобност към образа на Ханибал?

Мадс:                   О, да. Мисля, че е много важно за нас и публиката да се знае, че той е доста способен и разностранен, въпреки, че е толкова обран и под контрол. Той има различно лице, което само публиката и жертвите му виждат. Това е важно за сериала, също както и за самия герой.

                                То е като да правиш сериал за фризьор. Ще трябва да включиш кадри, в които подстригва нечия коса, няма как да пропуснеш това. Добре е за нас да видим как точно го прави и какви методи използва.

Въпрос:             Какво загатва бойната сцена между Джак и Ханибал?

Мадс:                   Лесно е да се досетим какво загатва сцената, но по-интересното е дали е истина или плод на фантазията на Уил. Но, както може би сте се досетили, за нищо на света не бих разбулил тази тайна пред вас, ще трябва сами да я видите.

Въпрос:               Какво е да играете персонаж, който има толкова безупречен стил?

Мадс:                   Преди всичко е забавно, защото аз се движа обут и облечен основно с маратонки и спортен екип. Харесвам спорта, обичам джогинга и фитнеса и това е начинът, по който се обличам, това са дрехите, които харесвам. Но само 10 минути от трейлъра бяха достатъчни, за да се видя като нов и може би по-добър човек! Трансформацията е чудовищна за мен, а да се обличам като Ханибал ми помогна допълнително за ролята. Та той се облича в костюм от три части, винаги безупречен!

Въпрос:               Как гардеробът на Ханибал Ви помогна да се справите по-добре с ролята?

                                С това не се определя ролята, това не е нейната основа. Тя се ражда върху хартията, в дискусиите с режисьора и сценариста. Тогава влиза в главата ми, а аз започвам да я развивам – в главата си, в тялото си и чак тогава й слагам шапка, в случая костюм. Това са завършващите елементи, но след като сме се озовали на това място и знаем какво правим, така става някак по-сърдечно. Това е приятната част, с която потвърждаваме идентичността си с всяко ставане от леглото сутрин. Същото беше и с Ханибал. Когато сложа неговия костюм, безукорния му костюм от три части си казвам – да, това е той, това са неговите дрехи, това е неговата идентичност. И се чувствам някак по-удобно в кожата му.

Въпрос:               Ще имат ли възможност зрителите да видят нещо ново и различно „Ханибал” 2?

Мадс:                   Има неща, които не бихме искали да видим в сериала. До сега не говорехме за умрелите. Говорехме за взаимоотношенията на Ханибал с другите хора. В този сезон това ще се промени. Правим всичко по силите си да изглежда правдоподобно, откровено и даже приятно, но според мен хората ще са шокирани. Да, ще има шок и отвращение!

Въпрос:                  Какво Ви привлече най-много в сериала и във вашия герой д-р Ханибал Лектър?

Мадс:                  Той се опитва да живее в настоящия момент и е много добър в сътворяването. Той сграбчва мига, наслаждава се на всяка секунда. И по тази причина, каквото и да се случи, той винаги се фиксира върху нещо позитивно. Той всъщност е един доста щастлив паднал ангел.

Въпрос:               Какво да очакват феновете от втори сезон? Има ли нещо специално, към което бихте искали да насочите вниманието им?

Мадс:                  Вторият сезон е много различен, защото действието продължава. Първи сезон завърши със залавянето на Уил Греъм, а аз съм отговорен за всичко, в което е обвинен. Но същевременно няма как да е много по-различен, защото все пак става въпрос за Браян Фулър, но историята търпи развитие. Развива се най-вече в този смисъл, че става все по-взривоопасна. Връзките между отделните герои стават все по-близки, все по-плашещи и в същото време по-красиви. Ще видим Ханибал, който се опитва да възобнови приятелството си с Уил, а ще видим и как аз помагам това да се случи.

Въпрос:               Обичате ли да готвите?

Мадс:                  Не съм кой знае какъв готвач. Добър съм в азиатската кухня, която обожавам, но извън това не съм шеф готвач, макар, че бих могъл да готвя като такъв.

 

Въпрос:               Вземахте ли някакви уроци, за да се справите така добре със сцената, в която приготвяте гурме вечерята? Как се подготвихте за тази роля?

Мадс:                  Не, но имахме майстор готвач на снимачната площадка, една прекрасна дама, която приготвяше храната и така въртеше ножа… Гледахме да сме сигурни, че когато трябва да се готви, на терена винаги да има професионалист.

Въпрос:               В подготовката за ролята, имахте ли възможност да се срещнете с действителната работа на ФБР, със серийни убийци, психопати и техните психолози?

Мадс:                   Да, срещал съм се с действитеността на ФБР, но така както и всички останали – с телевизионната действителност. Спомням си прекрасно като дете в Дания, което гледа американска телевизия, как ФБР беше вездесъщо, присъстваше въс всички филми и сериали. Спомням си първия път, когато в сериала се озовах във фокуса на ФБР, тогава за първи път зърнах металната значка с трите букви отгоре и направо настръхнах. И изведнъж аз седях там със значка от филма, значка на ФБР. Но не, не познавам и не съм имал възможност да се докосна до истинската работа на бюрото, за съжаление.

Въпрос:               Как успяхте да изтриете образа на Антъни Хопкинс от съзнанието си, за да създадете свой собствен, брилянтен портрет на д-р Ханибал Лектър?

Мадс:                   Всички имахме опасения на тази тема, всеки се страхуваше, че трудно ще избягаме от неговия образ, който се превърна в икона за съвременното кино. След известно време, през което обсъждахме какво точно възнамеряваме да правим, аз осъзнах, че нямаме абсолютно никакви намерения да копираме когото и да било и трябваше просто да се отпусна, да вдишам и да издишам дълбоко въздух и да се опитам да започна да градя образа точно в този момент, от това място. Малко като Хамлет – ако не искате да копирате никого, стойте далеч от Хамлет, но въпреки това, все още правим Хамлет отново и отново, година след година…

Въпрос:               Вие вливате в героя си интелигентност и дори го правите симпатичен. За никой обаче не е тайна, че той е безпощаден психопат. Какъв въпрос бихте задал на д-р Лектър ако беше истински и Ви покани на вечеря?

Мадс:                   Смятам, че първият въпрос, който идва на ум на всеки е прост „Защо?”. „Защо правиш това, което правиш?”, бих го попитал и аз.

Въпрос:               До каква степен имахте думата около изграждането на Вашия герой и сюжета?

Мадс:                  Браян сподели с нас своите виждания като отправна точка. Оттам нататък аз имах контрол над това, как да интерпретирам героя, но самият герой е създаден от Браян Фулър. Прецених, че има нужда от допълнителен чар. Въпреки безспорната му тъмна страна, имаше нужда от нещо, за което да му се възхищаваме и да ни кара да се усмихваме по малко. Всички ние се опитваме да защитаваме героите си, аз също се опитвам да дам най-доброто от себе си на този труден човек. Той е различен и сложен.

Въпрос:               Сериалът пожъна голям успех. Очаквахте ли това или по-скоро бяхте изненадан?

Мадс:                  Това е първата ми работа в САЩ и нямах точна представа какво значи успех или неуспех в този смисъл. Ние си свършихме работата по най-добрия начин и в последствие разбрахме, че хората са ни харесали. Можем само да се надяваме, че това ще продължи.

Въпрос:               Дали Вашата работа в изграждането образа на Ханибал повлия за това, хората да изпитват емпатия към него?

Масд:                   Да, това беше част от плана. Той не е в затвора, той е навън, сред хората.Трябва да си намери приятели и да се държи мило. Той е сложен и екзотичен характер. Трябва да има нещо в него, което хората да намират достойно за доверието им. Така, че ние му дадохм много повече емпатия, отколкото можете да намерите в книгите за него. Дадохме му безмерна емпатия, но при него проблема е, че емпатията не го контролира. Той е под свой собствен контрол. Той решава кога да е ядосан, кога да е тъжен, кога да е весел. Така, че да, моята работа оказа влияние.

Въпрос:               Изпитахте ли някакъв дискомфорт от това, че сте част от Ханибал Лектър?

Мадс:                 Не, изобщо! Аз съм голямо момче и съм наясно, че това е художествена измислица. Най-тъмната страна от Ханибал е изключително трудно достъпна, почти невъзможно е да бъде разбран. Всички се чудим защо е станал такъв, на какво се дължи това. Затова решихме да го наричаме „паднал ангел”. Там, където всички ние виждаме ужас, той вижда красота.

Въпрос:               Връзката с храната в сериала е много силна, особено с вечерята. Каните ли често приятели на вечеря? Сигурно е трудно да избегнете темата за Ханибал и неговите вечери!

Мадс:                  Искаше ми се да можех. Прекалено съм зает, работата е много. Няколкото дни и нощи, в които почиваме обикновено прекарвам сам, но когато се върна у дома – разбира се. Каня много гости, но не мога да им сготвя така добре, както Ханибал. Може би щ го поканя някой ден да ми помогне с това…