05  8915Емил Басат е български културен журналист и литературен критик от еврейски произход. Роден е на 26 април 1949 г. в София.
Емил Аврамов Басат завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От шестдесетте години на 20 вексътрудничи на редица културни издания с рецензии за книги, портрети на чуждестранни българисти, преводачи, художници, писатели. Публикува във вестниците “Народна младеж”, “Литературен форум”, “Култура”, “АБВ”, в списанията “Посоки”, “Панорама”, “Кръгозор”, “Литературна мисъл”, в Националното радио.

Работи в Националната телевизия, редакция “Вътрешна информация”, в. “Еврейски вести”, където завежда културния отдел, УИ “Св. Кл. Охридски” и като отговорен редактор на в. “Свободна книга”. Пет години работи в Министерството на културата, в „Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства“, където отговаря за галерия “Боянска църква”, организира над 200 изложби. От 1984 г. започва да сътрудничи и на в. “Софийски новини” (“Sofia News”), издание на Агенция “София прес”, на 6 езика. От 2000 г. работи в издателство “Слово” (Велико Търново) – връзки с обществеността.
От 1984 г. Емил Басат прави портрети-анкети на най-известните ни български преводачи от по-старото поколение.

През 1995 г. в УИ “Св. Кл. Охридски” в съавторство с доц. Величко Тодоров излиза книгата “Чешки триптих. Образи на българската литература в профил и анфас”.

През 2007 г. в новооснованото издателство “Райндал” излиза първата му самостоятелна книга “Преводът – лица и маски”, в която представя в портрети-анкети Тодор Нейков, проф. Цеко Торбов, Валентина Топузова-Торбова, Петър Драгоев, Надежда Лекарска, Нели Гуревич, Нели Доспевска, Лилия Сталева, Стефан Гечев, Никола Иванов и Кръстан Дянков.

През 2010 г. в издателство “Панорама” излиза негова втора книга с портрети-анкети на преводачи “Преводът – лица и маски”, в която са представени Александър Шурбанов, Пенка Кънева, Жени Божилова, Лоте Маркова, Гергана Стратиева, Сергей Влахов, Венцеслав Константинов, Недялка Чакалова, Дани Чакалова, Петко Бочаров, Борис Мисирков и Теодора Джебарова.

За труда си Басат казва: “Повече от двайсет години аз скромно следвам по стъпките им едни от най-добрите ни преводачи, очарован от странния им занаят и любопитен към съдбите им. Искаше ми се да съхраня лицата и гласовете им, историите им – такива, каквито ги видях, чух и вписах.”
На 30 март 2009 г. от името на Фондация „Съкровищата на Панагирик” и Съюза на преводачите в България Емил Басат получава литературната награда на името на Нешо Бончев за цялостен принос в утвърждаването на преводното дело в България и по случай своята 60-годишнина.

[spider_facebook id=”1″]