georgi velev2Георги Велев е икономичеси журналист роден в София на 25 Март 1985. Зам. главен редактор на сайта 3e-news.net от август 2013 г. Завършил Икономическа журналистика в Университет за национално и световно стопанство София през 2008 г. Специално за Любословие той разговоря с с Андрей Велчев за наболелите проблеми на специализираната журналистика. Като неизменна част от медиите, икономическите такива също биват засегнати от преминаването на журналистиката онлайн.

Присъствието им в интернет е много интересно, особено каго се отнася до медия с 3 Е-та, но не опасни за здравето, а полезни за всички. В този интригуващ разговор на дългогодишният енергиен репортер и журналист – Георги Велев, който не се бой да задава остри и неудобни въпроси ще научите защо променят някои маршрути на градският и в частност трамвен транспорт в град София. Темата се отличава с актуалност, тъй като в момента в България медиите претърпяват метаморфоза относно съществуването си в различните среди и ситуацията с икономическите е доста интересна. В момента много икономически медии са поставени пред въпроса дали има смисъл да продължават да съществуват извън онлайн среда, и по какъв начин да запазят така или иначе малката си целева аудитория, а това се случва и в условията на развиваща се конкуренция.

Г-н Велев, смятате ли, че да си журналист който се занимава с ресор Енергетика , е опасно особено във времена на “Високо напрежение“ за отрасъла?

Първо искам да кажа на вашите читатели Христос Возкресе, защото за мен е важно да се почитат традициите и вярата в доброто. Затова нека вашата медия да продължава да се развива все така успешно. Но да се върна на въпроса ви. Енергетиката е опасна, само ако посегнеш с мокри пръсти към контакта (усмивка). Ако трябва да съм честен това е труден ресор, но в него може да се научат много неща, които са от съществено значение за останалите сектори на икономиката ни. Така че в този смисъл опасността идва по-скоро от възможността да научиш повече как се движат процесите и как се създава икономика и брутен продукт.

А по отношение на високото напрежение, аз и колегите от ресора, които са много готини впрочем, сме свикнали да работим под напрежение и надявам се го правим успешно.

Как склонявате силовите играчи от енергетика да отговорят на неудобните Ви въпроси?

Понякога е трудно, а друг път не толкова. Това е и тънкостта на журналистиката, защото трябва да можеш да предразположиш човека срещу теб да говори, а не да чете написаните му опорни точки. Не винаги за съжаление успявам да го направя това, но в повечето случаи намирам общ език със събеседника си. И нали не си мислите, че най-интересните случки се разказват пред диктофона? Понякога е трудно да склониш човекът дори да говори пред записвачката. Имало е случаи едно интервю да се подготвя със седмици, а друго да трябва скоростно да се направи. Тук освен професионализмът е нужна и доза късмет.

Приличат ли проблемите в Енергетиката на проблемите на журналистика – дълги години наследявани и натрупвани, отлежавали и неразрешавани?

Определено да. И не само, че се наслояват проблемите, но и сякаш стават все повече. Изглежда, че с гасенето на един пожар в енергетиката се образуват нови и този процес сякаш е необратим. Но има и една сериозна разлика – в енергетиката все пак има специалисти и те са обединени – дали в синдикати или сдружения, няма значение. Факт е обаче, че при журналистите няма такова силно сдружение, което да обединява репортерите и да ги подкрепяв действията им в случай на нужда. За съжаление и не виждам в днешно време как може да бъде създадено такова обединение.

Кое най-много Ви привлече в това поприще – особеността и не-високата популярност на икономическата журналистика или това, че сте завършил журналистика в УНСС?

В началото журналистите от УНСС се приемаха с известна доза съмнение за това дали са достатъчно добре обучени. Е аз като завършил първия випуск смятам, че обучението там дава значително по-добро полезрение на хората, за да могат те освен да знаят как да попитат нещо дадена личност, така и да разберат икономическите термини, с които се борави. Така всъщност е и по-трудно да се заблуди журналисти или неговият събеседник да го подведе. За мен лично икономическата журналистика граничи с разследващата. Причината е, че трябва доста документи и закони да се четат, както и да се разбира значението на „тези малки цифрички“. Това обаче не значи, че колегите от факултета по журналистика в СУ „Свети Климент Охридски“ не са толкова добри, дори е обратното – те имат други поприща, в които са по-напред от журналистите от УНСС. Важното е, че и в УНСС, и в СУ има кадърни журналисти и опитни преподаватели. В крайна сметка обаче доста от нещата опират и до усет. Редица професионалисти от бранша всъщност не са завършили журналистика, но са чудесни журналисти. Просто човек трябва да има желание да се занимава с това.

С какво журналистиката в УНСС е различна?

Като кандидатствах и аз си зададох този въпрос. А като завърших установих, че отговорът е именно „в цифричките“. Не говоря за тези в студенстската книжка, а научените в икономическите науки. Кривите на търсене и предлагане, SWОTанализите, макро и микроикономически процеси. Всички тези предмети, съчетани с умерена доза финансови познания и журналистическо образование дават опцията да знаеш какво, кога и как да попиташ събеседника или да разбереш кога се опитват да те подведат в дадена информация.

А какво ви даде вашето журналистическо образование?

Едно е да си на студентската скамейка, съвсем друго да обикаляш по събития. При първото успяваш да получиш базовите познания, но практическата част всеки ден може да ти поднесе изненади. Именно и заради това тази професия толкова интересна – всеки ден може да научиш нещо ново или да откриеш нещо друго в даден проблем, което да те вдъхнови да направиш собствено проучване или анализ. Има дни, в които полевите журналисти нямат време да си стигнат до редакциите. Това е уморително, но в същото време е добре да е ясно под какво напрежение се работи. Всъщност и работата на журналистите не трябва да се състои от това да стоиш само на бюрото.

А за да можеш да работиш умело трябва след показаното А и Б на журналистиката в университета, трябва да има кой да ти покаже и останалите букви от азбуката. Именно заради това аз съм благодарен на ръководителите ми до момента, защото благодарение на тях съм се научил как се създават новини.

Една от най-актуалните теми е тази за лиценза на електроразпределителните дружества. Ако е възможно да се направи паралел според вас кой дава лицензии за това да бъде едни човек журналист?

Ето и вие сега ме удивихте с този въпрос (усмивка). Лицензията по дефиниция е документ, който се издава от регулаторен орган. Обикновено този орган е държавна институция и в този смисъл аз не виждам как държавата може да определя кой да бъде журналист и кой не. Това за мен граничи с регулациите от други времена, с други принципи и виждания. На журналистът му трябва свобода, а това не се получава чрез лицензия.

От друга страна обаче лицензия също така значи и прозрачност в работата на дадена компания или човек. Това е така, защото лицето трябва да се отчита пред обществото или регулатора какво е свършило и какво има още да прави. Така очевидно се получава, че единствено обществото може да каже кой е добър журналист.

Конкретно за енергетиката мога да кажа, че електроразпределителните дружества са едни наистина прозрачни компании на българския пазар. При тях журналистите могат да получат нужната им информация в наистина обозрими срокове. Не същото за съжаление мога да кажа, за част от държавните енергийни компании. Има случаи, в които с месеци не може да се получи отговор и то на не особено сложни въпроси.

Какво символизиран трите Е в титула на вашата медия?

Това са със сигурност трите най-важни Е-та, от които реално зависи развитието на една държава. Говоря в случая за Енергетика, Екология и Икономика (на англ. Energy, Ecology, Economy). На всички е ясно, че няма как да се развива каквато и да е икономика без електроенергия или природен газ. При конкурентни цени на тези доставки се създава и конкурентен за външните пазари продукт.

Но създаването на енергията неизменно води до екологични проблеми и тук идваме до отношението ни към природата. Освен производство на енергия и на продукти за икономиката хората вече осъзнават последиците от това върху природата. Всички искаме около нас да е красиво, зелено и приятно, но е редно и да се замислим върху кратерите, които оставяме по земята от нашата дейност. И не само по земята ами и за замърсяването на въздуха и  изхвърлянето на трудноразложими отпадъци. По тези параграфи България е на челните места в Европа и „гордо“ се нарежда до страни, които те първа се определят като развиващи се.

В този смисъл нашата медия – 3eNews полага особени усилия, за да може да се дава обективно мнение по темите, свързани с трите Е-та. Така можем да сме спокойни, че читателите ни могат да получат нужната информация, в качествен вид. Не казвам, че сме безгрешни, защото такива хора няма. Но винаги имаме канал за връзка с читателите за решаване на възниклани препятствия.

Наскоро ваше интервю с Румен Овчаров роди и вицът, че Будни граждани запитали защо се променя трасето на трамвая, който върви по ул. „Веслец“ и бул. „Дондуков“. И отговора бил, защото който слезе на тази спирка от трамвая става или шеф НЕК или шеф на ДКЕВР. Заради това щели да преместят спирката, за да спре текучеството на случайни хора в енергетиката“. Как стой въпросът с трасето на специализираните медии и тези в онлайн формат, има ли там случайни хора?

Трудно може в специализирана медия да се задържи човек, който не желае да се научи да разбира от ресора си. На практика това е невъзможно и всъщност усилията са в друга насока – хората, които са на обучение се научават именно да правят качествен продукт с подкрепата на по-опитните. Само със задружни усилия от страна на целия екип може да се получи продукт, който да е наистина на ниво, а и самите млади колеги да са доволни от произведението си.

Случаят с трасето на политематичните медии мисля, че е по-особен. Причината е, че там е по-вероятно да попаднат случайни хора. Не е задължително те да не могат да работят, но е редно да имат човек, който да им покаже как се създава един текст. Не може единствено с копи-пействане да се твърди, че си станал журналист и вече си експерт във всички области.

Живеем в ерата на технологиите и на практика всеки грамотен човек днес може да си намери поле за изява и писане. Стига да му е интересно и да го харесват хората, то не е проблем той да бъде журналист по призвание. За съжаление не са рядкост и случаите, в които има случайни хора в нашите среди.

Ако някой пък си мисли, че работата на журналиста започва в 9 и приключва в 17 ч., то въобще да не се захваща с този вид дейност.

Обединение ли са журналистите с ресор Енергетика, така, че да са информирани всички клиенти обективно?

И да, и не. Самите журналисти са обединени, дори повече отколкто е в други ресори. От това всъщност печели и обществото в крайна сметка – защото всички ние търсим отговор на едни и същи въпроси. Обективността на полевите репортери обаче понякога се пречупва през вижданията на редактори, в което именно се крие и ключът на обективната българска журналистика.

Вярно ли е, че оптимизмът в икономиката продължава да нараства?

Ако нямаме оптимизъм в икономиката ни, то по-добре да стягаме куфарите. Надеждата и оптимизмът смятам, че са част от нещата, които ни задържат тук, с разбирането, че никъде другаде не може да бъдем като у дома си. Но за съжаление този оптимизъм за икономиката трябва да е подплатен с реални действия. А тези действия не зависят от журналистите, те са по-скоро действия на политиците. Медиите могат да бъдат само коректив доколко наистина с дадени промени може да се постигне ръст на икономиката.

Токът се докосва до всички, но за него се сещаме едва когато го няма, вярно ли е това и за журналистиката и за нас журналистите?

Да си призная честно и журналистиката си има своите трески за дялане. Има редица случаи, в които събития или факти се преекспонират, което може да доведе обикновения читател до крайности. У нас има една неписана поговорка – „щом нещо го пише във вестника или са го казали по телевизора, то то е вярно“. И това се следва безропотно от много хора.

Всъщност нещата не винаги са толкова черни (или бели) и заради това е въведено понятието обективност. А за да си обективен трябва да имаш реална преценка за нещата около теб и как те биха се отразили на читателите. А не да се търси популярност чрез шокови и стресиращи заглавия и снимки.

Вашето пожелание за читателите на Любословие?

Всички знаем, че „Любословие“ е първото български печатно списание. В този ред на мисли и вие, и читателите ви сте тръгнали по стъпките на възрожденеца и книжовник Константин Фотинов. А именно – да укрепите националното съзнание на българите и да повдигнете самочувствието ни. Не само чрез примери от историята, но и от настоящето.  Именно заради това ви пожелавам да надграждате основните на обективната журналистика у нас. Медията ви може да бъде попрището, където да се дискутират наболелите проблеми в сектора като по тях не само да се говори, но и да се разрешават.

Читатели ви знаят какво да намерят при вас, а аз им пожелавам да ви бъдат полезен коректив в работата. А за самите читатели ще перефразирам една поговорка: „Не стреляйте по журналиста, той толкова може!“.

[spider_facebook id=”1″]

 

Георги Велев

Георги Велев

Георги Велев, журналист Роден в София на 25 Март 1985. Зам. главен редактор на сайта 3e-news.net от август 2013 г. Завършил Икономическа журналистика в Университет за национално и световно стопанство София…