History time image1611 г. принц Федерико Цези за първи път използва думата телескоп. За първи път телескоп е използван за астрономически цели от Галилео Галилей. С негова помощ той открива пръстените на Сатурн и четири спътника на Юпитер (Галилееви спътници). 1687 г. английският крал Джеймс II дава равни права на католици и протестанти. Става херцог на Нормандия на 31 декември 1660 г., а на 6 февруари 1685 г. е коронован като крал на Англия, Шотландия и Ирландия. Той е последният католически владетел на кралството. Жени се два пъти. Ан Хайд му ражда осем деца (Чарлз, Джеймс, Мери, Ан, друг Чарлз, Едгар, Анриет, Катрин), а от втория си брак с Мария ди Модена има седем деца (Катрин, Изабела, Чарлз, Шартлот, Елизабет, Джеймс Едуард и Луиза). Деспотизмът му и недоверието сред хората към религиозната политика, която води, довеждат до свалянето му от власт през 1688 г. с т.нар. „Славна революция”. Наследен е на трона не от католическия си син Джеймс Франсис Едуард Стюарт, а от дъщеря си Мери II и съпруга й Уилям III (и двамата протестанти). Религията и политиката се преплитат в обществения живот на Джеймс.

През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на Парламента, католиците да бъдат отстранени от административни постове. Джеймс напуска поста Лорд-Адмирал. През 1679 г. Вигите в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на короната, но опитът се проваля след като брат му Чарлз II разпуска Парламента. В първите месеци от царуването си Джеймс потушава въстание на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален съдия, който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са заточени, измъчвани или екзекутирани. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него.

Висшата аристокрация и едрите търговци се отчуждават от Джеймс. Кризата, сполетяла крал Джеймс II, достига кулминация през 1688 г., когато Мария ди Модена му ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт на 10 юни (Юлиански календар). Дотогава тронът е щял да бъде наследен от дъщеря му Мери, протестантка и съпруга на Уилям Орански.

Сега става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата. Вече разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на торите се обединяват с членове на опозиционните виги в Парламента и се заемат да решат кризата като поканят най-голямата му дъщеря Мери и Уилям Орански да заемат трона в Англия. Джеймс, спомняйки си за съдбата на Ричард II, предпочита да напусне Лондон, отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но Уилям III осигурява безпрепятственото му заминаване за Франция. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е абдикирал. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II. Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че „крал Джеймс II се е опитал да суспендира конституцията на Кралството като е нарушил първичния договор между Краля и народа и по съвета на йезуити и други хора е погазил основните закони и като е избягал от Кралството е абдикирал от управлението, и следователно тронът е вакантен”. Джеймс събира ирландска армия, към която се включени и френски войници, предоставени му от Луи XIV, но е победен от силите на Уилям III и остава във Франция до смъртта си. Той умира от мозъчен кръвоизлив на 16 септември 1701 г. в замъка „Сен Жермен ан Ле” близо до Париж.

1775 г. Бенджамин Франклин създава във Филаделфия първата организация за забрана на робството в САЩ. В навечерието и по време на Американската революция той е главният говорител на британските колонии в споровете с правителството на Великобритания, където прекарва дълго време. Франклин играе важна роля и в осигуряването на помощта на Франция за революцията, в признаването на независимостта на колониите от Великобритания и в създаването на Конституцията на САЩ. Бенджамин Франклин е известен още с просветителската си дейност и с множеството известни цитати, както и със своите експерименти с електричеството. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинския катетър, гръмоотвода, плавниците и може би бифокалните очила. Той изиграва значителна роля и за развитието на американската книга. Неговата „Автобиография” (1775 г.), останала незавършена, провъзгласява идеала за човека, свободен от робство и притежаващ редица добродетели. През 1728 г. Бенджамин Франклин открива във Филаделфия печатница, а след нея книжарница и първата в Америка обществена библиотека. Той не се стремял да превърне своите предприятия в дейност за лесна печалба и заявявал, че основната му цел е просветителската дейност. Франклин издавал един от първите американски вестници, а в периода от 1732 до 1758 г. издава получилия широка известност сборник „Алманах на бедния Ричард”.

Многобройните конкуренти и политическите противници се отнесли към неговото начинание враждебно и той бил принуден да прехвърли делото си на своите ученици и партньори.

1849 г. Унгария се обявява за независима от Австрия със свой лидер Лайош Кошут. Унгарската национална революция избухва през март 1848 г. В град Пеща е установено независимо унгарско правителство, назначено по законния ред от краля Фердинанд V. Начело на правителството е Лайош Батяни, а Лайош Кошут е министър на финансите. Страната е преобразувана в конституционна монархия, като правата на Хабсбургската династия върху унгарския кралски престол първоначално са запазени. През втората половина на 1848 г. и началото на 1849 г. отношенията между унгарското правителство и Хабсбургите рязко се влошават, в резултат на което през април 1849 г. унгарският парламент обявява детронирането на Хабсбургската династия. Хабсбургите и част от унгарците, лоялни към краля, смятат това решение за противоконституционно. Неспособни сами да се справят с въстанието, Хабсбургите извикват на помощ армията на руския император и потушават въстанието в Унгария. Стотици борци за свобода са екзекутирани, осъдени или бягат в емиграция. В периода 1849-1867 г. унгарското национално движение е сломено, а Унгария е анексирана от Австрийската империя. След разгрома на унгарската революция, Кошут заедно с около 6000 свои сподвижници през 1850 г. пресича границата с Османската империя и се установява последователно във Видин, Шумен и Кютахия (Мала Азия). Семейството му се присъединява към него и през септември

1851 г. с помощта на САЩ Кошут отпътува първоначално за Франция с намерение да я прекоси на път за Англия, но не получава разрешение от Наполеон III, след това през Гибралтар отпътува за Англия, където прекарва три месеца и след това за Америка. Навсякъде е посрещан тържествено като борец за свобода и демокрация, а срещата му с Ейбрахам Линкълн е организирана специално, като Линкълн го нарича „най-достоен и изтъкнат представител на каузата за гражданска и религиозна свобода на континента Европа”. Завръща се в Европа и живее осем години в Англия, където се сприятелява с Джузепе Мацини. През 1859 г. заминава за Италия и се установява в Торино.

През 1867 г. в резултат на т.нар. „Компромис” Австрийската империя е преобразувана в дуалистична монархия – Австро-Унгария. Кошут остро се противопоставя на този акт с отворено писмо, публикувано предишния ден, в което казва, че в това съглашение вижда смъртта на нацията. Той отказва да се възползва от дадената амнистия и прекарва остатъка от живота си в Италия. 1865 г. във Вашингтонския театър актьорът Джон Буут смъртоносно ранява президента на САЩ Ейбрахъм Линкълн, който умира на следващия ден. Линкълн, известен с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради или Великият освободител, е шестнадесетият президент на САЩ и първият президент от Републиканската партия. На 9 април 1865 г. генералът на Конфедерацията Робърт Лий се предава във Вирджиния и по този начин единствените сили, които остават в битката са тези на Джозеф Джонстън – на изток.

Няколко седмици по-късно Джонстън няма да се подчини на Джеферсън Дейвис и ще се предаде на силите на Шърман. Разбира се Линкълн не доживява да види капитулацията на всички сили на Конфедерацията, защото едва няколко дни след като Лий се предава срещу президента е извършен успешен опит за покушение. Към края на войната Линкълн често се среща с генерал Юлисис Грант. Двамата мъже планират решаването на проблеми по Възстановяването и било очевидно за всички, че изпитват един към друг изключително уважение. По време на тяхната последна среща на 14 април 1865 г. (Разпети петък), Линкълн кани Грант на светско събитие същата вечер. Грант отказва (твърди се, че жена му изпитва изключителна неприязън към Мери Тод Линкълн). Най-големият син на президента Роберт Тод Линкълн също отклонява поканата. В отсъствието на своя бодигард – Уард Хил Ламон, на когото е споделил прочутия си сън за своето покушение, Линкълн отива да гледа пиеса във Форд Тиътър. Пиесата е „Нашият американски братовчед”, музикална комедия от англичанина Том Тейлър. Когато Линкълн сяда в своята ложа, Джон Уилкс Бут, известен актьор и привърженик на Юга, се промъква зад балкона на президента и изчаква най-смешната реплика в пиесата с надеждата смеха да заглуши изстрела. На сцената актьора Хари Хоук казва последната реплика, която Линкълн чува в живота си. Когато публиката почва да се смее Джон Уилкс Бут се втурва в ложата на президента и произвежда един единствен изстрел от упор в главата му. Куршумът влиза зад лявото ухо на Линкълн и засяда зад очите му. Бут извиква „Sic semper tyrannis!” („Това застига тираните!”). Изречението е мото на щата Вирджиния и се приписва на Марк Юний Брут. Според някои Бут извиква и „Югa е отмъстен!” и скача от балкона на сцената долу. След като се приземява шпората на обувката му се закача в американския флаг, той се спъва и чупи крака си. Въпреки своето нараняване Бут успява да се добере до коня си и да избяга, а смъртно ранения и парализиран президент е занесен до къща от другата страна на улицата, където остава в кома за известно време и след това умира спокойно. Ейбрахам Линкълн е обявен официално за мъртъв в 7.22 ч. на следващата сутрин – 15 април 1865 г. (Великден). След като го вижда мъртъв, военният министър Едувин Стентън промълвява „Сега той принадлежи на вечността”. След като тялото на Линкълн е върнато в Белия дом служителите го подготвят и наскоро откритите фотографии показват Линкълн няколко часа post mortem. Няколко други конспиратори планират да убият по същото време и други политици, но по различни причини покушението срещу Линкълн е единственото, което се осъществява (при все, че държавният секретар Луис Пауел е лошо ранен). Няколко от заговорниците са заловени. Четирима са съдени от военен съд и са обесени – Дейвид Херолд, Джордж Атзрод, Луис Пейн и Мари Сюарт (първата жена екзекутирана от правителството на САЩ).

Трима са осъдени на затвор в размер на 6 години – Майкъл О’Лафинн, Самюел Арнолд и др. Самюел Мъд. Джон Сюарт по-късно е оправдан от граждански съд. Справедливостта на присъдите – особено тази на Мари Сюарт често е била поставяна под въпрос има основателни съмнения за нейната съпричастност в деянието, ако въобще може да се говори за такава. Бут е застрелян, след като е обкръжен в един хамбар. Тялото на Линкълн е положено във влак, който преминава през няколко щата в грандиозна погребална церемония по своя път към Илинойс. Нацията оплаква човека, който е смятан от мнозина за спасителя на САЩ. Той е погребан в Оук Ридж Семетри, Спрингфийлд, където за него е изградена през 1874 г. 54 метрова гробница. За да се спрат множеството опити за кражба на тялото на Линкълн с цел откуп, Робърт Тод Линкълн го ексхумира и погребва наново в дебел няколко фута бетонен саркофаг.

1894 г. е направена първата демонстрация на кинескопа, изобретен от Томас Едисон. След успеха на фонографа Едисън насочва усилията си и към записване на подвижни изображения. Той патентова създадената с негова помощ от фотографа Уилям Кенеди Лори Диксън първа кинокамера (кинетограф). Съдебно решение от 10 март 1901 г. отнема на Едисън монополните права върху кинокамерата. През 1891 г. Едисън създава кинетоскопа, предшественик на съвременния прожекционен апарат. Първата публична демонстрация на кинетографа и кинетоскопа е направена през май 1891 г. Кинетоскопите се инсталират като монетни автомати, от които зрителите могат да гледат кратки филми. Това е важно за Томас Едисън, който търси начин да забавлява клиентите, докато слушат музика на неговия фонограф. Сега хората могат да отидат до монетния автомат, да пуснат монета, да си сложат слушалките и да гледат през визьора. В този период, когато киното се превръща от екзотична новост в масова медия, Едисън е влиятелна фигура в производството на филми и има заслугата за установяване на стандарт за използване на 35 мм целулоиден филм с по четири перфорации от двете страни на всеки кадър. Той изгражда студиото Блек Марая в Ню Джърси, което е открито на 1 февруари 1893 г. и се счита за първото киностудио. Тук е направен първият филм с авторски права, „Кихането на Фред От”.

През 1894 г. Едисън експериментира върху синхронизирането на аудиозапис с филм – изобретява кинетофона, който не много точно синхронизира картина от кинетоскопа със звук от фонографски цилиндър. През 1896 г. Едисън започва да произвежда и продава изобретения от Томас Армат витаскоп, истински проектор, с който могат да се прожектират филми пред публика. 1900 г. е официално открит моста Александър III в Париж от френския президент Емил Лубе по повод Световното изложение. Мостът е кръстен на руския цар Александър ІІІ с намерение това да бъде символ и емблема за приятелството между Русия и Франция. Първият камък от моста Александър ІІІ е поставен от неговия син – Николай II, а мостът бива открит по време на Световния Панаир.

Съоръжението над река Сена често е определян като най-екстравагантния и декориран мост в града. Конструкцията на моста е авангардна за времето си стоманена триставна дъга, пресичаща реката с отвор с дължина 107,5 м. Общата дължина на моста е 160 м, а ширината му е 40 м. Архитектурата на моста е сходна с тази на разположената в близост и строена по същото време сграда на Гран Пале. Той е богато украсен с лампи, херувими, нимфи и крилати коне в стил ар нуво. 1912 г. по време на първото си и единствено плаване през Атлантическия океан корабът „Титаник” се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундленд (през нощта на 14 срещу 15 април) и потъва. Според нови проучвания на 12 януари 1912 г. Луната се приближила на много близко разстояние до Земята – феномен, който се наблюдава веднъж на 1400 години. Досега се смяташ, че пролетен прилив или липсата на слънце е довела до това, че голямо количество лед се е озовал на пътя на кораба, смятан за непотопим. Увеличеното притегляне на естествения ни спътник породило огромни приливи, които разпръснали множество айсберги по пътя на корабите в открития океан. Три месеца по-късно, на 14 април, бил регистриран фаталният сблъсък на „Титаник”, който причини смъртта на около 1500 души. Днес за „Титаник” се знаят много неща. За времето си това е най-големият кораб в света с водоизместване от 46 300 тона, дължина 269 м, ширина 28,2 м, развива скорост от 25 възела. В построяването му вземат участие 17 000 работници и инженери, а самият той представлява последната дума на науката и техниката. По сегашния финансов курс цената на една каюта от първа класа достига 55 000 долара! Когато „Титаник” прави своето първо пътуване от Саутхямптън – Великобритания, до Ню Йорк – САЩ, на борда си има 2223 пътници, по-голямата част от които са каймакът на тогавашното световно индустриално общество. Сред тях е и авторът на проекта – корабостроителят Томас Андрюз. 1929 г. в Монте Карло се провежда първото Гран При Монако. Гран При е едно от състезанията в първия сезон на световния шампионат на ФИА Формула 1, а от 1955 г. е неизменно част от сезона. Счита се за едно от най-престижните автомобилни състезания в света, заедно с 24-те часа на Льо Ман и 500-те мили на Индианаполис. Гран При на Монако се провежда на уникално трасе по улиците на Монте Карло, което не може да се сравнява с нито една друга писта в календара. Трасето е тясно, нагънато, няма бързи завои, има две къси прави и тук пилотите постигат най-ниската средна скорост за обиколка за целия сезон. Заради липсата на зони за сигурност и металните бариери край трасето всеки по-сериозен инцидент вади на пистата колата на сигурността, а това пък влияе на стратегиите на пилотите. Единственото място за изпреварване е в края на правата след тунела, на спирането за шикана. Но атакуващият трябва да стъпи в прашната част на пистата, за да мине напред, а там гумите губят много бързо сцепление, така че ще е трудно.

1988 г. СССР подписва споразумение, с което поема ангажимента да изтегли войските си от Афганистан. Военната операция на СССР в Афганистан започва навръх Коледа през 1979 г. с преврат, а целта е да подкрепи прокомунистическия режим в страната. Руснаците остават край Хиндукуш почти 10 години. Резултатът са повече от 1 милион убити афганистанци и около 5,5 милиона бежанци. Загубите на съветите включват 15 000 убити, 180 000 ранени и 1000 безследно изчезнали.

През Афганистан преминават над 2 милиона съветски военнослужещи. Съветското изтегляне, резултат и от „перестройката” на Михаил Горбачов, е уредено след преговори в Женева между СССР, САЩ, Афганистан и Пакистан. На 14 април 1988 г. са подписани пет основополагащи документа, които влизат в сила от 15 май – СССР започва да изтегля войските си, а САЩ и Пакистан приемат да спрат финансирането и въоръжаването на опозиционните сили. Москва се оттегля, но продължава да подкрепя оставеното от нея правителство още три години. През 2010 г. бяха разсекретени протоколи от обсъжданията на съветското ръководство за това как да се измъкнат от афганистанската авантюра. Появили са се разногласия. Начинанието е станало невероятно скъпо, проточило се е прекалено дълго и компромисите са били неизбежни. 1991 г. от музея на Ван Гог са откраднати картини на стойност 500 млн. долара. Платната са върнати на музея, а няколко седмици по-късно крадците са заловени и пратени в затвора. Крадци издебват пазачите да изключат алармата при обиколката на галерията рано сутринта, нападат ги и ги връзват. Взети са 20 картини на Ван Гог за 110 млн. долара, които са превозени до близката гара с колата на единия пазач, където нещо подплашва престъпниците и те изоставят плячката. В България: 1925 г. е извършен атентат над цар Борис III в прохода Арабаконак от комунистическа групировка. Атентатът е извършен от група анархисти (Васил Икономов, Васил Попов-Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов). Царят успява да се спаси, но загиват пътуващият с него ентомолог проф. Делчо Илчев и шофьора на колата и главен ловджия Петър Котев. Има две версии за подготовката на атентата. Според едната, отвличането на царя е планирано предварително с цел да бъде разменен срещу множеството политически затворници от това време. Според другата, четниците са поискали да спрат автомобила и едва тогава са забелязали кой се вози в него. Не се подлага на съмнение факта, че целта е била царят да бъде заловен жив, а не убит. Нападението предизвиква буря от възмущение сред представителите на управляващата класа и пресата. На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и „редови” поданици дефилират пред двореца, за да поздравят царя за „избавлението” му. На същия ден в София е убит генерал Константин Георгиев. Няколко дни по-късно, по време на погребението на убитите при тези атентати, комунистите извършват атентата в църквата Света Неделя, най-големия терористичен акт в историята на България.