melikov

Изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио и тв оператори /АБРО/ Мехти Меликов

Г-н Меликов, цифровизацията е най-актуалната тема в телевизионния сектор в последните няколко седмици. Според СЕМ законът не забранява отказ от лиценз за цифрово излъчване и регулаторът няма възможности да задължи операторите да се разпространяват по този начин. Според НУРТС Диджитъл въпросът за прекратяване на цифрови лицензии на програми със статут must carry би следвало да се постави на широко обсъждане, най-малкото пред органа по цифровата телевизия. Съгласен ли сте с това?

– Съгласен съм, че на обсъждане следва да се постави въпросът относно бъдещето на ефирното разпространение и най-вече, струва ми се, пазарният му характер. Повсеместното въвеждане на наземно цифрово тв радиоразпръскване е европроект и няма алтернатива. Вероятно можем да приемем, че продължителният период от време, което беше необходимо за реализиране на “цифровия преход”, даде исторически шанс на платената телевизия да се развие и укрепне, включително като преработи и потребителските нагласи към приемането едновременно на повече и най-разнообразни програми, включително чуждестранни. Последното проучване на пазара на разпространение, извършено през м. януари 20l4 г., показа, че домакинствата с достъп до неефирни тв програми е вече 82%. Това е много сериозна пенетрация на т.нар. платена телевизия, което променя бизнес модела на тв разпространението. Новият бизнес модел от своя страна изисква нови решения – вярвам, че има нагласа между основните участници на медийния пазар да бъдат намерени верните решения в интерес на бизнеса и обществото.

Важно е да анализираме как стигнахме дотук?! Личното ми мнение е, че революцията на платената телевизия е резултат от множество фактори от пазарен и непазарен характер. На първо място това е ожесточената конкуренция между кабелните/сателитните платформи и агресивната ценова война, която задържа месечните такси на много ниски нива, като в повечето случаи тази ниска цена е за сметка на тв операторите, чието съдържание е силно подценено и не се заплаща достойно от разпространителите. Не без значение например е и нарастващата популярност на пакетната телекомуникационна услуга (телевизия, интернет и телефония). Като изключително съществена отчитам и ролята на сивия сектор при разпространението на тв програмите, при който “пиратските” платформи за разпространение спестяват разходите за права. Това създава допълнителен натиск върху цената, което осигурява в максимална степен масовия потребител с голямо разнообразие от качествени услуги на ниска цена.

Вероятно тези фактори не са били дооценени от всички участници на пазара. Това е и причината да съм сигурен, че един нов разговор между партньорите, подсигуряващи процеса по цифровизация, и държавата е крайно наложителен.

Състоянието на пазара на разпространение на тв програми промени баланса между обществената функция и бизнес модела на ефирното разпространение. Това е и темата, която трябва да обсъждаме, като съществено участие в това обсъждане очакваме от държавата.

Свободата на тв оператора да избира самостоятелно начина на разпространение не следва да се поставя под съмнение. Отговорността на телевизиите пред потребителите ангажира редакционното съдържание на програмите, а не безплатната доставка на съдържание. В този смисъл не допускам възможността за натиск върху тв операторите да предприемат действия в противоречие със собствената им търговска политика и интерес.

Важно е обществеността да бъде запозната с действителния характер на дискутирания проблем, а не да се фокусира върху преките търговски взаимоотношения между телевизията и цифровия мултиплекс. Безспорно е правото на получилия лицензията да поиска предсрочното й прекратяване и не мисля, че Съветът за електронни медии може да откаже това право. В тази обстановка погледът на медийната общност поскоро се насочва към гарантиране на възможност за съществуване на ефирното разпространение, чието компрометиране би засегнало всички домакинства, за които това е единствен начин на приемане на сигнал и би лишило българския зрител от възможност за избор.

Тъжно е, че малко след ефективния старт на цифровото наземно радиоразпръскване се налага да се обсъжда отново моделът, но мисля, че това не бива да стряска. Важно е да оценяваме ползите за обществото от цифровизацията на ефира, свързани с ефективното използване на ограничения радиочестотен спектър, с качество и разнообразие на програмното съдържание, с предоставянето на нови услуги за потребителите и много други цели и задачи на предприетия преход.

Българският преход се изправи пред предизвикателства от всевъзможен характер – като започнем от релефа на територията, оскъпил изграждането на необходимата инфраструктура, свитият рекламен пазар, който затруднява телевизиите да издържат скъпата програма, пенетрацията на кабелните и сателитните платформи и свързаните с това навици на тв потребление и пр.

Въпреки, че се прецежда през икономическия им интерес, отношението на тв операторите към ефирното разпространение е достатъчно отговорно и има стратегически характер. Ефирното разпространение е алтернатива на кабелното и сателитното разпространение и неговото компрометиране ще лиши операторите от способ на разпространение, гарантиращ национален ефир.

– Желанието на bTV Media Group да прекрати лицензиите за излъчване на два от своите канали, предизвика много коментари. Смятате ли, че последствията от спирането наистина биха били толкова сериозни?

– Решението на БТВ Медиа Груп да поиска прекратяването на две реализирани програмни лицензии е достатъчно сериозно в контекста на вземане на стратегически за телевизията решения и свит рекламен пазар. Преките загуби за потребителите от намаляването на броя на ефирните програми е безспорен факт, но това не следва да поставя тв операторите в непазарни условия, каквото е частното финансиране на обществена функция. Свободното безплатно разпространение е в концепцията на обществената телевизия, субсидирана от държавата. Търговските медии издържат програмата си самостоятелно и докато това е така, налагането на ограничения е невъзможно. Разумно и уместно е да се мисли за бъдещето на цифровизацията с оглед изпълнението на един държавен ангажимент и опазването на обществената функция на ефирното разпространение. Очаквам в този дебат активно да се включи и държавата.

[spider_facebook id=”1″]