В историята на читалище „Цвят“ се разграничават четири ясно обособени периоди. Първият обхваща времето от неговото появяване (1869-1870 г.) до Освобождението (1878 г.), вторият – годините на Третата българска държава (1878-1944 г.), третият -1944-1989 г. и четвъртият – от 1989 г. до днес. Отделните периоди от развитието на видинското читалище се отличават по характера на своята дейност, но имат и един общ белег. От появата си и до днес, нашето читалище продължава една благородна, родолюбива обединителна дейност. И няма друга организация в нашия град с толкова дълголетна история и така последователно да развива своята дейност за културното повдигане на Видин и Видинския край.
Видинското гражданство винаги е проявявано своята признателност към всички ония предани, именни и безименни читалищни дейци, които честно, достойно и всеотдайно милееха, работеха и отдадоха своите знания, творчески и духовни сили за изграждане и утвърждаване на читалище „Цвят“ – духовния храм на видинската култура. Към плеядата радетели като екзарх Антим I, Драган Цанков, Михалаки Георгиев, Димитър Хранов са и десетките спомоществователи, помогнали за изграждането на първата читалищна стряха.
Още в първия предосвобожденски период, в архивните документи ще прочетем за първите читалищни дейци, изградили просторен читалищен дом, където в близост до старата черква „Св. Димитър“, е имало голяма стая с много книги, вестници и списания. Където, по сведения от възрожденския печат, е отбелязано, че във Видин са се полагали големи грижи за обучението на учителите, както и за снабдяването им с учебници и полезни книжки.
Читалище „Цвят“ е гнездо на театралния и музикалния живот в нашия град. Основаването на театрално дружество „Вида“ и изграждането на първата масивна театрална сграда в България е благородно дело на читалищните дейци. „““ За миналото на читалище „Цвят“ от огромно значение е участието на редица знаменити личности – читалищни дейци, видни представители на българската литература. На първо място трябва да споменем името на Михалаки Георгиев, академик Стефан Младенов, Антон Страшимиров, Теодосий Анастасов, Божил Ангелов, Асен Ненов-Бдинец, Петко Здравков-Здравелин и още много именити литератори от по-младото поколение.
Да не забравяме, че основите на археологическото и музейното дело се изграждат пак от читалищните дейци – Васил Атанасов, Лазар Филков, д-р Бърни Бончев, арх. Майер Аладжемов, Найчо Цанов, Никола Недев и др.
Славните традиции в музикалния живот на Видин са положени от учителите и читалищните дейци Руси Коджаманов, Стефан Вапорджиев, Иван Бърдаров, Борис Георгиев, Георги Занев, Валентин Бобевски, Андрей Андреев и редица талантливи диригенти, свързали имената си с големи награди от национални и международни конкурси.
Сградата на читалище „Цвят“ е построена с дарения на родолюбивото гражданство и тържествено открита през 1939 г. за Цветница с прожектирането на филма „Шехеразада“.
Видин | стр. 5 |
[spider_facebook id=“1″]
