Иван-Евстратиев-ГешовОт Тодор Панайотов, преподавател

Държавникът Иван Евстратиев Гешов е първостроител и на двете Българии. Почти няма област от многоликия живот на Княжество (Царство) България и Източна Румелия, в която Гешов да не влага своя талант, знания, умения и енергия. След Освобождението почти няма начало, което да не е свързано с неговото име. Той е виден държавник, политик, общественик, бизнесмен, банкер, публицист, журналист, издател и меценат. Тази многостранна дейност няма аналог в модерната българска история.

Гешов е роден на 8 февруари 1849 г. в Пловдив и е от третото поколение на известния търговски и банкерски род Гешови. Фирмата “Братя Гешови” е една от най-солидните и има клонове във Виена, Цариград и Манчестър, а родът Гешови взима дейно участие в борбите на българите през Възраждането. Иван Ев. Гешов е типичен представител на елитните кръгове на българската буржоазия, защото е възпитан във възрожденски дух, владее четири чужди езика и има европейско образование. Завършва финансови и политически науки в Англия и там натрупва завиден опит в търговско-банкерските дела1.

До Освобождението той се изявява и като сътрудник на периодичния печат.

През 1866 г. в английския вестник „Пал Мал Газет” излиза статия, която представя българите като несамоопределил се народ. В писмо до редакцията Гешов отхвърля твърдението като невярно. Писмото излиза във вестника и е не само първата му публикация при това в чуждия печат, но и първата негова изява в защита на българската кауза пред европейското обществено мнение. Следващата проява в тази насока е през февруари и март 1877 г. Тогава той публикува в меродавния английски вестник „Таймс”, седем дописки посветени на турските изстъпления по време на Априлското въстание от 1876 г. Гешов сътрудничи и на българския възрожденски печат. Негови дописки и статии излизат във вестник „Век”, списанията „Читалище” и „Летоструй”2.

След Освобождението Иван Ев. Гешов става активен политик и държавник. През 1879 г. той е избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия и е пръв негов председател. В края на годината става и пръв шеф на Постоянния комитет, а през 1882-1883 г. е назначен за директор на финансите. Под негово ръководство са съставени редица закони и правилници, въведен е и строг финансов ред в областта3.

Наред с тези ангажименти Гешов е и един от най-видните журналисти в Източна Румелия. Той е част от екипа, списващ първия български следосвобожденски вестник „Марица”. Изданието играе роля на общонационален вестник и става трибуна на българския протест срещу решенията на Берлинския конгрес. „Марица” излиза в продължение на седем години в 745 броя и се отличава с европейски облик, разнообразно съдържание и добре написани и обосновани материали. Близо три години основен автор и главен редактор на вестника е Ив. Ев. Гешов. Главно негова е заслугата „Марица” да стане най-сериозният и обективен български вестник до Съединението4.

В Източна Румелия Гешов участва и в списването на пловдивското литературно-обществено списание „Наука”. В изданието той сътрудничи с преводни материали и представя новоизлезли книги5.

В края на 1883 г. Гешов е поканен от правителството на Княжество България да оглави Българската народна банка (БНБ). Той напуска Източна Румелия и се преселва в София. От декември 1883 г. до август 1886 г. е директор на БНБ. Като такъв изработва Закона, Устава и Правилниците, с които се урежда подробно организацията и дейността на банката като държавно кредитно учреждение. През 1886 г. и през периода 1894-1897 г. е министър на финансите, а през 1894-1897 г. ръководи и Министерството на търговията и земеделието. През 1892 г. става инициатор и председател на Първия български земеделско-промишлен събор в Пловдив.  Като пръв банкер и министър Гешов прокарва редица закони, с които променя данъчната система, създава търговско-индустриални камари, пощенските и земеделските каси, насърчава местната индустрия. Тези стопански закони не само модернизират страната, но остават в сила десетилетия наред и при редица следващи правителства6.

Гешов не само спомага за поставяне основите и развитието на българското стопанство и финанси, но и е почти единственият български държавник, който има ясна научна стратегия за развитието на икономиката. Той е първият български икономист, който настоява да се провежда политика на насърчаване  на българската индустрия. Като автор на редица студии върху социално-икономическите проблеми на страната се обявява против порочната практика на управляващите среди да въвеждат все нови и нови данъци. През 1893 г. в брой 14 на списание “Юридически преглед” пише: “България е брашнен чувал: колкото повече го тупаш, толкова повече пуща. И тупаме ли, тупаме тоя нещастен брашнен чувал… Никой народ не може да се преобърне на брашнен чувал, да се тупа и изтърсва непрестанно и безнаказано.”

В началото на 20. век Иван Ев. Гешов вече е най-богатият българин и достига върха на политическата кариера. Той е собственик, акционер, председател и член на управителни съвети на редица банки, акционерни дружества, фабрики, мини и няколко сгради в центъра на столицата. Определен е за универсален наследник на най-богатия българин през 19. век Евлоги Георгиев Освен това Гешов е премиер и  министър на външните работи и изповеданията през периода 16 март 1911 – 1 юни 1913 г. Двадесет години той е несменяем шеф на една от най-значимите български партии – Народната. Избиран е 13 пъти за народен представител и два пъти е председател на Парламента7.

Гешов оглавява и редица държавни дипломатически мисии при сключване на важни международни договори. Той е натоварен с тези ангажименти, защото се отличава с изтънченост, деликатност, коректност и толерантност. Тези качества го правят първокласен политик и държавник от европейска величина, а тази му дейност минава под знака на един искрен патриотизъм. Гешов е единственият министър-председател в българската история, който се отказва от заплата и не взима нито стотинка за пътни и дневни, когато е командирован по държавна линия в продължение на близо четвърт век8.

Иван Ев. Гешов оставя значима диря и в обществения, и в културния живот на България. В продължение на четвърт век е председател на Българския червен кръст (БЧК), чийто член е от създаването му. С дейността си способства за утвърждаване авторитета и международните връзки на БЧК, като достойно представя дружеството на най-висшите международни форуми. Над четири десетилетия той е тясно свързан с най-голямата научна организация в страната – Българската академия на науките (БАН). Отначало е дописен, а по-късно и редовен член, ковчежник и цели 26 години председател на Академията. С неговото име е свързан един от най-успешните периоди в развитието на БАН. Автор е на стотици публикации – научни, публицистични, журналистически, художествени. Издал е седем книги, като някои от тях са преведени на френски, английски и руски език9.

Гешов е водещ издател на „Мир”, който е най-дълго излизалият и най-значим политически вестник в Третото българско царство. До 1913 г. като частно лице той влага значителни суми за издръжката на изданието. Те са  под формата на  ежемесечна субсидия отначало по 300, а по-късно и по 500 лева. За да спаси вестника от фалит през 1910 г. Ив. Ев. Гешов дава 18 хиляди лева собствени средства. В годините на Първата световна война той косвено подпомага изданието чрез публикуване на платени обяви в него и дори заплаща някои административни разходи10.

Гешов полага големи грижи и за доброто списване на вестника. Той поддържа постоянна връзка с главния редактор, дори и когато е извън страната и често дава указания за съдържанието, тона и езика на публикациите. Ето няколко негови характерни напътствия към редакторите: “В снощния брой на вестника ни пак се употребяват думи, които може би да се заслужават от ония, на чиито адрес са отправени, но които ние не трябва да употребяваме…”; “И за всички тия закононарушения “Мир” трябва да каже думата си”; “…аз не одобрявам езика на в. “Мир” и тоя вестник или трябва да се промени, или аз се отказвам от него… “Мир” трябва по-умерено и достолепно да се списва.”11.

От 1907 г. до смъртта си през 1924 г. Гешов редовно публикува материали в “Мир”. Те са посветени  на вътрешната и външната политика на страната, на развитието на българските партии и организации, на различни международни въпроси и стопански проблеми. Той е един от най-ярките сътрудници на вестника и спомага за утвърждаването му на вестникарския пазар.

Гешов е и голям български дарител. Той продължава родолюбивото дело на своя благодетел и роднина Евлоги Георгиев. В архива на Гешов са запазени десетки документи за неговата дарителска дейност. Над 50 обществени организации получават субсидии от големия филантроп. Той отпуска помощи за бедни ученици и студенти, помага за построяването на общежития, паметници, читалища и църкви както в България, така и зад граница. Съдейства за издаването на книги, списания, вестници, многократно прави дарения и завещава 100 хиляди лева на червенокръстката организация. На БАН дарява значителни лични финансови средства. Освен че изплаща всички дългове на Академията, той й завещава и една от къщите си в центъра на София, а по-късно един от синовете му предоставя на Академията и богатата библиотека на баща си. Дори в своето завещание, състоящо се от четири точки, първите три се отнасят до обществени организации и едва накрая е споменато това, което Гешов оставя на семейството си12.

Изключителната разностранна дейност на Иван Ев. Гешов е оценена още от неговите съвременници. Той е награден от държавния глава с най-високите български ордени включително и с орден “Свети равноапостоли Кирил и Методий”, с който са наградени само още шестима българи. С ордени го награждават румънският и сръбският крал и австроунгарският император. Неговото име фигурира в най-големите световни енциклопедии, в “Обща история на мъжете на 19. век” и в издавания в Ню Йорк справочник “Кой кой е в застрахователното дело”. Дълги години Гешов поддържа кореспонденция и е личен приятел с едни от най-изявените световни политици, държавници, бизнесмени и културни дейци.

Далеч обаче не всички негови сънародници се отнасят с уважение и признателност към големия българин. Дълги години той е подсъдим най-напред в Румъния, а после в България. Наследниците на Евлоги Георгиев го обвиняват във фалшифициране на завещанието. Близо десет години Гешов води съдебна битка с тях и успява да докаже своята невинност. Тези процеси се следят от българската преса, а тя никак не е благосклонна към него. По време на земеделското управление той е съден като един от виновниците за Първата национална катастрофа.

Едва след свалянето на кабинета Стамболийски Гешов се завръща от емиграция. Няколко месеца по-късно, на 11 март 1924 г. той получава сърдечен удар и умира на 75-годишна възраст. Почти цяла София се събира да изпрати големия български държавник. Всички, и противници, и приятели признават изключителните му заслуги пред България. Цялата българска преса и най-големите европейски вестници изтъкват, че на родината Иван Евстратиев Гешов служи вярно близо половин век и оставя името си като първостроител, дарител и защитник на българщината.

 

Бележки

1.Танкова, В. Иван Евстратиев Гешов между общественика и държавника. – В: Български държавници (1878-1918). С., б. г., 43-44.

2. Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994, с. 14, 18, 22.

3. Цураков, А. Енциклопедичен справочник. Народното събрание на България. (1879 – 2003).С., 2003, 17-20.

4. Андреев, Б. Начало, развой и възход на българския печат. Т. 2. С., 1948, 62-67; Боршуков. Г. История на българската журналистика 1844-1877, 1878-1885. С., 1976, 525-535.

5. Стателова, Е. Цит. съч., с.41.

6. Танкова, В. Цит. съч., 54-56.

7. Цураков, А. Правителствата на България. Част първа 1879 – 1913. С., 1996, 57-58; Ташев, Т. Министрите на България 1879 – 1999. Енциклопедичен справочник. С., 1999, с.119.

8. Стателова, Е. Цит. съч., с.197, 251.

9.Енциклопедия България. Т. 2. С., 1981, с. 98.

10. БИА – НБКМ, ф. 272, оп. 7, а.е. 4264, л. 13-24, 27-49, 54-57; ЦДА, ф. 568 к, оп.1, а.е. 667, л. 28-46; оп. 2, а.е. 625А, л. 8; ф. 129 к, оп. 1, а.е. 1209, л. 7; а.е. 2436, л. 13.

11. ЦДА, ф. 568 к, оп. 1, а.е. 86, л. 100; ф. 129 к, оп. 1, а.е. 131, л. 18-19, а.е. 132, л. 4-5; Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. Съставители Радослав Попов, Василка Танкова. С., 1994, 171-186; Стателова, Е. Цит. съч., с. 137, 161, 275-280.

12. ЦДА, ф. 568 к, оп. 2, а.е. 4, л. 1; Стателова, Е. Цит. съч., с.112, 178-182.

 

Съкращения

БИА-НБКМ – Български исторически архив при Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий

ЦДА – Централен държавен архив

Ф. – фонд

Оп. – опис

А.е. – архивна единица

Л. – лист 

Пибликация:  http://ebox.nbu.bg/mas_com10/view_lesson.php?id=79

[spider_facebook id=”1″]