FRANCIS BACONФрансис Бейкън (Francis Bacon) е английски философ, юрист, политически активист, основател на емпиризма и писател, но получава по-голяма известност като философ и защитник на научната революция. Той е известен с двете класификации на науката, които прави на основата на познавателните способности и така наречената пирамидална класификация.

Бейкън е роден на 22 януари 1561 година в Йорк, близо до Лондон. Баща му, сър Никълъс Бейкън, се жени повторно за Ан Кук Бейкън. Според биографите Бейкън получава ранното си образование у дома, тъй като е имал здравословни проблеми (които го преследват през целия му живот). Негов учител е възпитаникът на Оксфорд, със силно изразени пуритански възгледи, Джон Уолсол.

На 5 април 1573 година 12-годишният Франсис Бейкън постъпва в Тринити Колидж в Кеймбридж. Заедно със своя по-голям брат Антъни, се обучава в продължение на три години под личното ръководство на бъдещия архиепископ на Кентърбъри. По-голямата част от обучението е на латински език. След завършването на колежа, Бейкън продължава образованието си в университета в Поатие, където се отличава със своя висок интелект.

Започва кариерата си като адвокат. През 1584 година Франсис Бейкън става член на парламента в Дорсет, а две години по-късно в Таунтън. Междувременно започва да пише по въпроси, свързани с църквата и по различни философски въпроси. Той слуша проповедите на един свещеник-пуритан и придружава майка си, когато посещава храма заради проповедите на Валтер Травърс.

Бейкън става лорд-канцлер, а през 1603 година получава рицарска титла. През 1618 е обявен за барон Верулам, а през 1621 за виконт Сейнт Олбънс. Но същата година е изправен на съд с обвинението за подкуп. Смята се, че той е приемал подаръци от двете страни по делата, но това е била обичайна на времето практика, което не е задължително доказателство за корумпирано поведение. Въпреки това той е осъден за корупция и това слага край на съдебната му кариера. До края на живота си Франсис Бейкън се занимава с проучвания, с научна и литературна дейност.

Неговите произведения са посветени на индуктивната логика и методология на научните изследвания. В контекста на своето време експерименталните методи са се използвали от алхимиците. В своето произведение “Нов органон”, публикувано през 1620 година, Бейкън обявява, че целта на науката е да увеличи силата на човека над природата. Той определя природата като бездушен материал, който трябва да бъде използван от човека. Сред неговите последователи са Томас Хобс, Джон Лок, Джордж Бъркли, Дейвид Хюм, Хелвеций, Клод Дени Дидро.

Когато е на 36 години Бейкън се увлича по Елизабет Хатън, млада 20-годишна вдовица. Връзката им приключва след като тя приема да сключи брак с богатия Едуард Кокс. В продължение на години, Бейкън съжалява за това. На 45-годишна възраст той се жени за Алис Барнхам. Той пише два сонета, в които изразява любовта си към нея. Въпреки че тя е само четиринадесетгодишна, сключват брак на 10 май 1606 година. По-късно той разбира за тайната й романтична връзка с Джон Андърхил и я лишава от имущество и средства.

Франсис Бейкън е бил в много добри отношения с антикваря Джон Обри. Но въпросът за точното естество на личните им отношения е спорен и биографите все още продължават да дискутират сексуалната ориентация на Бейкън.

Франсис Бейкън умира от пневмония на 9 април 1626 година. Според неговия личен секретар той е починал рано сутринта в своята къща близо до Лондон. Имал е треска, след което е починал от задушаване. След неговата смърт титлите му престават да се използват, тъй като няма наследници.

[spider_facebook id=”1″]