FarmhoppingЗапознай се с малките

В очертаващата се нулева година за биопроизводителите един младежки проект добива все по-голяма популярност. Социалната онлайн платформа Farmhopping -одобрена и финансирана от фонда за стартиращи проекти Eleven, от година реализира ударно идеята си да свърже устойчиви малки производители с екоориентира-ни градски хора. За няколко български ферми иновативният проект се оказа спасителната сламка за 2013-а, а за други – предизвикателство, към което все още поглеждат плахо.

Как работи Farmhopping година след старта си? Колко ферми и фармхопъри си подадоха ръце в идеята да споделят проекти, умения и средства в името на природосъобразното фермерство и споделената консумация?

И не на последно място: кой как и защо се опитва да копира българския Farmhopping? @ЕЛИЦА ДИМОВА

Ако преди осем години бяхме попитали Роси, Михаил и Руслан какво е farm hopping, вероятно и те щяха да вдигнат объркано рамене. Тогава тримата приятели се вълнуват повече от катерене, пътувания и ски, отколкото от фермерски проблеми и органична храна. Но пътят им изглежда предначертай: Мишо винаги е мечтал да има малка селска къща с животни, за които да се грижи. И лесно увлича другите след себе си. „Свързан е със земята, както аз никога не съм била – пораснах в София, учих в Лондон, а ваканциите прекарвах при баба отново в града. Добре, че поне обикалях планините”, споделя Роси Митова, съосновател на проекта Farmhopping.

„По време на едно пътешествие Мишо попадна в чаровна малка ферма в полите на Пирин планина. Собственикът и Тодор е изключително магнетичен и отдаден човек, който отглежда традиционни застрашени домашни породи като каракачански овце, дългокосмести кози и български пастирски кучета, но както повечето малки фермери у нас, и той беше заплашен от жестоката конкуренция на конвенционалните стопанства”, спомня си Роси. С времето Мишо все по-често се отбива във ферма „Перун” и решава да помогне, като финансира отглеждането на две от овцете в стадото. „И изведнъж всичко се преобърна – усмихва се Роси. – Мишо се влюби в мястото, а ние покрай него нагазихме в проблемите на фермерството, защото когато си отстрани, не осъзнаваш колко е трудно. Посещавахме Тодор често и започнахме да мислим варианти как да помогнем на „Перун”.”

Тогава Роси все още учи Investment and Financial Risk Management в Лондон и се подготвя за кариера в сферата на инвестиционното банкиране. Затова и най-логичното решение за нея е банковият кредит. „Или подкрепа от еврофондове, различни фондации… Но в този момент се сблъсках с хора, които са изтеглили заем за фермите си, не са успели да го върнат и са им взели животните или земята”, спомня си момичето. Така се ражда първоначалната идея на Farmhopping-a: интернет проект, с който хората да следят как Тодор се грижи за фермата си и да му помагат финансово, осиновявайки животни. За целта Мишо, Роси и Руслан създават фейсбук страница, свързват се с няколко чужди издания, следват две-три интервюта в щатски медии и цял куп имейли от малки ферми, но не български. „Всички до една поискаха да направим подобни проекти и за тях. Оказа се, че малкият фермер си е малък навсякъде по света без значение дали говорим за САЩ, Индия, България или Египет, те имат едни и същи проблеми, трудности и нужда от подкрепа и гласност. Дори само от уебсайт, който да е лесен за употреба и добре поддържан”, добавя екипът на Farmhopping.

От този момент нататък тримата приятели започват да умуват над нови, по-гъвкави канали за комуникация, които да свържат малките производители с потребителите. „Хранителните кооперативи вече набираха популярност и у нас, но те са само част от цялата картина. Ние искахме да увлечем емоционално хората в живота на малките стопанства, да ги направим съпричастни с проблемите, грижите и радостите, а фермерите – по-инициативни и изобретателни в привличането на нови клиенти.” През 2012 г. Мишо, Роси и Руслан са напълно наясно какво искат да направят: глобална интернет платформа, която дава технологично решение на фермери от цял свят да създават бързо, лесно и евтино свое онлайн присъствие, включващо профил, в който да разкажат за себе си и да предложат продукция или услуга на потребители от близо и далеч. На финала проектът им Farmhopping обединява няколко бизнес модела: принципите на споделената консумация, груповото финансиране (от типа Kickstarter) c възможност хиляди интернет потребители да подпомагат фермите с малки суми, както и евтин вариант за създаване на онлайн присъствие за връзка с клиенти, до които иначе трудно производителите биха достигнали. Идеята печели финансиране от 25 хил. евро от Eleven и прекарва около три месеца в програмата за акселерация на фонда. Всички пари отиват за изграждането на интернет портала, а официалният старт е в началото на 2013 г. с няколко чужди и български ферми.

„В началото родните производители бяха плахи – имаха нужда от разясняване на концепцията, докато чуждите се включваха, без да питат много. Първите, които ни подкрепиха, бяха основно фермери идеалисти, които обичат земята, добре информирани са и търсят нови начини да се развиват”, разказва Роси. Днес вече българските ферми cа около трийсет, а в платформата участват и две щатски, една от Индия, от Бали и една ферма от Хавай. Екипът на Farmhopping посещава лично всяко стопанство на територията на страната, но не в ролята на контролен орган, а за да събере впечатления, „фермите сами носят отговорност за предоставената информация, сертификати, снимки, продукти и услуги – грижат се за всичко, свързано с покупката от началото до края, включително пакетите, които предлагат, и цените, които сами определят. Регистрацията е безплатна и за ферми, и за потребители. Когато има плащане, то се депозира директно в сметката на съответната ферма, а 10 процента са за платформата. Екипът ни си запазва правото да сваля профили веднага щом някои сигнализира за нередности”, допълва Роси.

За една година работа и десетки разговори на екипа с хората от малките стопанства и с техните клиенти фармхопъри, изглежда, че проектът се справя.

„Често питаме с какво платформата им е помогнала през тази една година и не крия радостта си, че за много от фермите Farmhopping вече осигурява продажбата на 50-60 процента от продукцията

От Дивата ферма в село Горно поле в близост до гр. Маджарово в Източните Родопи например се похвалиха, че за първа година продукцията им е останала в България. Преди са изнасяли всичко навън.”

Новаторската социална платформа не ограничава фермерите да предлагат само продукция, което е още един шанс за по-изобретателните от тях. „Стоките са чисти, сезонни и има дълги паузи в предлагането през годината. Така, от една страна, с Farmhopping фермерите си гарантират, че има кой да изкупи продукцията им днес, утре или след няколко месеца, и от друга – трябва да предложат още нещо в неактивния си период. Има и ферми, които са далеч от потребителите и е икономически неизгодно да изпращат храна. Понякога дори невъзможно. И предлагат различни услуги”, обяснява Роси. Като възможност за посещение на стопанствата за семейна почивка или различни курсове по пермакултура, строителство с естествени материали или дегустации. Срещу 160 лв. например в Родопите предлагат нощувка във фермата и развлечения като търсене на диви пчели, тур за минерали и фотографско укритие за лешояди. Други пък събират средства за изграждането на пчелни кошери и развъждането на пчелни семейства. „Крайната себестойност на един кошер е 200 лв., а на едно семейство (рой) е 70 лв. Половината от продукцията от спонсорираните кошери ще даряваме на дом за сираци, посочен от вас”, е написано в профила на друга ферма.

„Изключихме опцията да помагаш безвъзмездно – решихме, че е честно да получиш нещо 6 замяна. Така стана по-лесно и за чуждите ферми от САЩ, Египет, Индия и др.”, допълват от екипа, фермаma om Индия например развива принципите на псрмакултурата, но предлага не свежи зеленчуци, а пакети за йога класове (в зависимост от престоя от 288 до 2880 долара). Ако нямаш възможност да отидеш, но пък харесваш мястото и идеята, може да дариш двайсетина долара и да получиш ръчно изработени бижута. В момента екипът на Famihopping е в преговори и с ферма от Бали, която ще предложи луксозното кафе Kopi luwak от изпражнения на азиатска палмова цивета. „Този случай е изключение от правилото за икономически неизгодното пласиране на хранителни продукти, защото дори с транспортните разходи за доставка цената, която предлага фермата, е по-добра от тази за пакет кафе, предлагана в Лондон”, допълва Роси.

От по-малко от месец на сайта е активна и опцията „хранителни кооперативи”

– група хора, които пазаруват организирано от местни ферми. У нас подобни неформални сдружения съществуват в големите градове, но се броят на пръсти, a Farmhopping за първи път дава възможност на фирми или приятелски кръгобе да сформират свой кооператив, свързвайки се онлайн с желаните ферми и определяйки количество, място, дата и час за доставка. „Услугата функционира от двайсетина дни и вече имаме пет корпоративни кооператива от затворен тип (само за служители на съответната фирма). В софийския „Бетахаус” се случва първият отворен – не е задължително да си член на компанията и ако ти е удобно, може да идваш на място, да поръчваш и да купуваш свежа храна”, допълва Роси.

Междувременно тримата приятели сформират и екип от ментори, сред тях архитекти, адвокати, биолози и др., които отделят от времето си про боно, за да помагат на малките производители. Последното преброяване в платформата сочи, че регистрираните фармхопъри са над 3000, а 350 от тях активно пазаруват и помагат. „Всичко се случва много бавно, но ние сме социален проект: работим без маркетингов бюджет, реклама и заплати. Следващата очаквана стъпка е първият кооператив в Англия, което означава включването в проекта на много английски ферми. Ако се развие добре, надяваме се Farmhopping да превземе Европа”, допълват от екипа. Засега проектът им отчасти е копиран в Щатите и във Франция, но и в двата случая акцентът са хранителните кооперативи. „При нас бизнес моделът е изграден около фермите, не около кооперативите. Те са водещите”, категорична е Роси, която се оттегля за уговорен скайп разговор с момче от Щатите. Идеята му е да копира концепцията на тримата българи, но в друга пазарна ниша: farmhopping за градски фермери, които отглеждат собствена продукция на балкона или в задния двор на кооперацията, в която живеят. И преди нечия червена лампичка да светне, Роси намига: „Вече сме запазили домейна Gardenhopping и чакаме най-удобния момент.”

05.04.2014 01:54 | Тема | стр. 40; 41; 42 |

[spider_facebook id=”1″]