На 3 април 1973 година в конструктурския отдел на компанията Bell Laboratories (или позната още като Bell Labs) се разнася звън. Джоел Енгъл, шеф на подразделението, вдига телефонната слушалка и чува глас на инженера на Motorola Мартин Купър: “Познай откъде звъня? Обаждам ти се от клетъчен телефон”.Това е било първото в историята обаждане, извършено през клетъчен апарат. Фактически тази случка дава старта на нова епоха в развитието на телекомуникациите, а Купър става известен като “бащата на мобилния телефон”.
Мартин Купър
За да позвъни в Bell Laboratories Мартин Купър използва първия в света “мобилен” телефон Motorola DynaTAC (съкращение на Dynamic Adaptive Total Area Coverage). Устройството е с тегло 1,15 кг и има размери 22,5×12,5×3,75 см. В него е имало около 2 хил. детайла, а зарядът на батерията му осигурявал само 20 минути. За създаването на DynaTAC са били нужни 15 години и около $90 млн.
Първият клетъчен телефон, който влиза в масова продажба обаче е Motorola DynaTAC 8000X. Той се е появил на пазара през март 1983 година. 795-грамовото устройство, което няма дисплей, е можело да работи на батерия в рамките на 30 минути в режим на разговор или до 8 часа в режим на изчакване. Зареждането й пък отнемало 10 часа. Височината на DynaTAC 8000X (без антената) е 25 см, а цената му е била $3995. Десет години по-късно Nokia пусна точно копие на този телефон – Nokia Mobira Talkman.
Motorola DynaTAC 8000X
През 2010 година Motorola напусна челната петорка на най-големите производители на мобилни телефони. Подразделението на компанията, специлизирано в мобилни устройтсва, бе придобито от Google за 12,5 млрд.
Мартин Купър е роден на 26 декември 1928 година (в момента е на 84 години) и още от малък бил силно привлечен от чудесата на техниката. Обичал да разглобява различни електрически уреди и затова след завършването на гимназия се записва да следва в Технологическия институт в Илинойс.
Купър получава диплома за електроинженер и после служи четири години във флота на ескадрен миноносец и подводница. След като напуска армията, Мартин Купър започва работа в телекомуникационна компания. През 1954 г. той постъпва на работа в Motorola, където работи върху преносими комуникационни продукти. Там Купър изобретява първата мрежа от преносими радиостанции, която е предоставена за ползване на полицията в Чикаго през 1967 г.
В средата на 50-те години в повечето страни по света има само по един телефонен оператор. В Америка това е AT&T. Тяхната компания, занимаваща се с развойна дейност, Bell Laboratories, първа започва да търси начини за разработката на мобилни комуникации още в края на 40-те години. Така Bell Laboratories създава първия мобилен телефон, но за автомобил. Вдъхновен от това изобретение, Мартин Купър мечтае да създаде телефон, който хората да могат непрекъснато да носят със себе си.
Така той започва да прави различни разработки и чертежи. Резултатът от работа на Купър и неговия екип е представен на 3 април 1973 г. Тогава инженерът от Motorola за първи път официално демонстрира първия мобилен телефон в Манхатън. На улицата край хотел „Хилтън“, той се обажда на Джоел Енгъл. Изобретателят признава, че телефонът, използван за първия разговор, сега прилича на нещо, сякаш извадено от Ноевия ковчег. „Но между 1973 г. и 1983 г., когато стартира първата търговска мрежа с преносими клетъчни апарати, ние направихме 5 модела”, разказва Мартин Купър.
Той напуска Motorola няколко години след като прави своето изобретение. По-късно “бащата на мобилния телефон” основава компанията ArrayComm, на която продължава да бъде изпълнителен директор.
