TV2013122821404100Половин година след въвеждането на цифровизацията в България проблемите, свързани с нея, изплуват все по-ясно на повърхността. Създаденият бизнес модел не работи за голяма част от пазарните играчи. Разнообразието от програми, което зрителят трябваше да получи, все още не е факт. Завърта се спиралата, в която печеливши сякаш наистина няма. Какво се случва всъщност?

“Цифровизацията в телевизионното си превъплъщение беше буря в чаша вода”, заяви Димитър Радев, председател на УС на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) по време на дискусионния форум “Телекомуникационният и медийният бизнес пред нови предизвикателства”.

Според него, ако регулаторите са имали по-ясна позиция по ключовите въпроси, свързани с този процес, както и ако имаше по-голяма яснота за динамиката на пазара, шест месеца след изключването на аналоговия сигнал ситуацията щеше да е далеч по-добра.

Проблемите с нея обаче започнаха да валят веднага след въвеждането й на 30 септември 2013 г.

Объркването

“Въпреки че предварителната кампания беше много подробна, хората се нуждаеха от още обяснения”, разкри Георги Колев, началник отдел “Радиоразпръскване” в КРС. Той припомни, че след официалното въвеждане на цифровизацията в регулатора са постъпили множество жалби, свързани с проблемите, пречещи на хората да настроят апаратурата. Всъщност най-големият проблем е, че част от населените места остават без покритие. Той обаче не се корени в самите предприятия, категоричен е Колев и разкрива, че КРС няма претенции към тяхната работа до момента.

Къде е разнообразието?

За Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), въвеждането на цифровизацията е равносилно на справяне с едно от предизвикателствата на времето, в което живеем.

С много превратности, с СЕМ е постъпило искане за заличаване на индивидуалните лицензии на bTV Lady+1 и Ring.Bg+1. Все още не са предприети действия, тъй като в момента сме в комуникация с доставчиците, поясни Антоанета Лозенска от СЕМ.

По думите на Анета Милкова, член на УС на БНТ, до момента се е говорило преди всичко за техническите аспекти на цифровизцията. Едва сега на преден план излиза въпросът, че не е постигнат желаният брой цифровизирани програми и само при 11 такива не може да се говори за разнообразието, което се търси.

Основният въпрос сега е как тези програми да се увеличат, а не да намаляват, заяви Милкова. “От страна на БНТ мога да кажа, че ни смущава това, че можем да останем самотни в цифровия ефир”, коментира тя.

Експертът припомни, че при цифровизацията обществената телевизия не е била подпомогната финансово от държавата, докато в чужбина практиката била коренно раз колко е голям”, коментира Димитър Радев.

По думите на Яна Иванова, председател на Асоциацията на доставчиците на телевизионни програми (АДТП), когато някоя от страните не вижда за себе си бизнес възможности, всички в сектора стават губещи. Според нея трябва да се постигне баланс в системата, така че всички да работят и да са доволни. Иванова смята, че преди въвеждането на цифровизацията никой не е помислил за самия бизнес модел, който трябва да крепи системата, и то в условия, в които рекламният пазар е спаднал с 30%.

“Имам едно подозрение и то е, че тези, които смятаха, че ще спечелят от цифровизацията, много загубиха, а тези, които очакваха да загубят, сега са успокоени”, коментира проф. Антони Славински, председател на Асоциация “Телекомуникации”. Един от големите въпроси, който стои пред системата, според него е защо е създадена конкуренция между мрежовите оператори, а не конкуренция на съдържанието, когато именно последната е водеща.

Славински смята, че националните регулатори не управляват достатъчно добре радиочестотния спектър. Експертът припомни, че все повече се говори за въвеждането на единен европейски регулатор, който да въведе ред в системата.

“САЩ се справи с цифровизацията, но Европа сякаш буксува”, коментира той. Според него знаците, които идват от Европа, подсказват, че все пак моделът може да бъде поправен.

Излизането от информационното общество

По думите на Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), почти не се говори за това, че с цифровизацията се сложи край на аналоговата ера. Според него ясно се е задействала пазарна тревога, че новият бизнес модел не е достатъчно добър.

“Опасявахме се, че кабелното разпространение може да изчезне, а се оказа, че сега то има много по-големи шансове”, коментира Лозанов. Той не е убеден дали целият процес трябва да бъде законово регулиран, но смята, че е необходимо цифровизацията да се социализира, защото в момента е разбирана единствено като технологично постижение.

Ако досега ключовата дума беше цифровизация, вече влизаме в нова технологична революция – на свързаната телевизия. Съвременният свят е свят на непрестанно разширяване на правото на избор, а свързаната телевизия е нова експанзия на това право, уточни Лозанов. Според него всичко това предстои да бъде нормативно подсигурено и разбрано.

“Когато нарасне изборът на съдържание, хората няма да са толкова ползватели, колкото автори на съдържание. Според Даниел Пинк излизаме от информационната ера и влизаме в концептуалната”, уточни председателят на СЕМ.

А докато този процес постепенно настъпва, цифровизацията в България продължава да буксува, затрупана сред редица проблеми, липса на комуникация и отсъствие на адекватен диалог.

03.04.2014 в. Марица – Хасково, стр. 4 |

[spider_facebook id=”1″]