IMG_0186Любословие публикува и второто интервю за деня от серията 3в1 със “Стършел” в жилещия ден на хумора, лъжата и забавата – 1 април.

Интервю на Андрей Велчев с писателя сатирик и  зам. главен редактор на вестник “Стършел” Йордан Попов за обърканите ценностни системи, за проблемните с пчелите и държавата, за романтичното и тъжното в пожълтелите медии за честта, цветният телевизор и тревожния  дух на хумора, който вижда колко са разместени стойностите ни.

Той е роден на 0504.1941 г. в София. Завършил българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. В “Стършел” работи от 1968 г. Автор на над 30 книги – романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови спектакли са играни на сцената на Сатиричния театър. На кинофестивала в Солун филмът по негов сценарий “Спри, огледай се, ослушай се” е отличен с наградата “Златната Нике”. Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния. От 1996 г. почетен председател на Сдружението на балканските сатирици.В момента е заместник-председател на Сдружението на българските писатели. Главен редактор на “Стършел” през периода 1990-1996 г.

Колко трябва да е остро перото на българския сатирик в трудната медийна обстановка?

Защо е трудна медийната обстановка? Защото всеки ден се натъкваме на такива парадокси, които ние не можем въобще да си представим. Значи действителността ни предлага неща, които ние по линия на художествената мисъл не бихме могли да измислим и за това става наистина страшно. Аз гледам и преглеждам провинциалната преса, да видя какво има там и виждам  ето на: Пазарджишкият вестник “Знаме”. Чета рубрика “За среща с ученици” – заглавие: “Художникът на хайлайфа прежали най-скъпото си” и отдолу подзаглавие “Намръщен Бойко Борисов потри  кон, спечелил 4 млн. евро, видяха вчера учениците”.

Какво е това, ние на български език ли говорим? Ако Константин Величков, пазарджиклията, слезе от небето и дойде на земята и прочете това, какво ще разбере? Кое е хайлайф? Кое за него е най-скъпото? Честта, цветният телевизор, кое? Намръщен Бойко Борисов потри… Какво е това, триединството в лидера Бойко Борисов ли, какъв е този кон, който е спечелил 4 млн. евро и как всичко това са видяли вчера учениците? И това е един съвършено епизодичен пример, който изваждам от вестниците пред себе си. Много е трудно да се прави хумор в такава обстановка.

Аз виждам да речем в Гложене ли беше… някакъв убил старица за 200 лв., след това се разбира, че той я убил за тези пари, защото непрекъснато залагал на тотализатора и други лотарии. А старицата си правила корекция на носа при хирург и една дупка на носа не зарастнала, а тя е на осемдесет и четири години и това я потиснало и била саможива. А на този, нейния убиец, баща му и майка му се обесили, тъй като задлъжняли много и очевидно синът им… Е, какво е това? Това е плевенската трагедия.

Какви са тези неща, защо ни занимават с тия? И според мен ето това е трудността в момента за сатирата. Всичко е толкова размазано, така Ботев би казал “Умът не види добро, ни зло насреща” и “Пиян дано аз забравя туй, що вие глупци не знаете позор ли е или слава.” Това е времето, което тревожният му дух вижда колко са разместени стойностите, вижда с какво темпо върви човечеството и как всичко изостава по нашата земя, тогава османска. И това е неговата тревога. Нашата сега не е по-различна. Защото наистина така са се разместили стойностите, че е трудно да направиш един сатиричен разрез на това, което става в нашето общество.

Все по-тъжна тема, която не отразяват много медиите, е че, както казва Мишо Вешин,изчезват пчелите! Според Вас, пожълтяването и  таблоидизирането на медиите не е ли като паралелно случващото се в природата? Изчезват стойностните неща. За сметка на това пчелите се адаптирали и започнали да правят кошерите си от пластмаса. Успява ли “Стършел” да се приспособи към новата атмосфера – все по-пожълтяло медийно пространство?

Не може и не бива да се приспособява към това. Той до последния ден трябва да воюва точно срещу тия негативни моменти, които отбелязвате вие, защото общо взето между злото и доброто в едно общество трябва да съществува напрежение и юнакът не може да се побратимява с ламята и заедно да си делят ябълката. И в тоя смисъл не приспособяване, а до последно да се сочат тези негативни явления, които сега дават тежък отпечатък върху нашето общество. Аз лично съм оптимист и знам, че всяко нещо ще си дойде на мястото, но няма да стане от само себе си. Трябва да има усилия в тази насока и в тези усилия да участват всички.

А за вас всеки ден ли е първи април?

За мен първи април е това, което е за Велко Вълканов девети септември. Една дата, на която се лъже без всякаква мярка. Първи април е повод да се замислим за някои митове и легенди, които и днес се нуждаят от една трезва преценка.

Уважавате ли основния дневен ред на нехумористичните медии, онези, които всеки ден изгряват?

Лъжата така е проникнала, че ние не може да разберем кое е истина и кое лъжа. Дори някой забележителен случай, за който сме се хващали, тъй като е много интересен и много показателен и същевременно положителен. А толкова се нуждаем от някоя добра новина и тук ми беше направило впечатление, че някакъв Стамат Георгиев от село Гилене е приобщил един цигански катун.

Заселил го е там в изоставените къщи. Направил е опит да ги обучи в земеделие, изучил им е децата и ние бяхме така възхитени и казахме: “Тоя защо няма на ревера някакъв орден?” Оказа се, че това е някаква мистификация, няма дори такова село в България и случаят е измислен. Е, добре. Защо, как? Значи лъжата е дотам проникнала, че се счита до известна степен и за необходимост. Ето това е, което ме плаши.

А ако на лъжата краката са къси, късо ли е перото на недостоверния журналист?

Не е късо. То може да бъде многократно наострено и минаващо към други обекти. Това е общо взето. Мисля, че допълнихме картината.

Накрая, какво липсва на нашето общество, за да прилича Любословието, което ние правим, на онова, което е правил Фотинов? Липсва ли ни Вяра в Бога, липсва ли ни обща култура, какво точно?

Всичко това, което се изобразява като липса на вяра в Бога, липса на обща култура и липса на чест, да не изброяваме липсите, защото те все пак са по-малко, отколкото бяха по време на тоталитаризма. Да се надяваме, че всичко ще си дойде на мястото, но с нашите усилия. В този смисъл, на Любословие пожелавам дълъг живот и смислена борба.

[spider_facebook id=”1″]